от ogi-smile » 08 Фев 2012, 11:24
Обкръжаващият ни свят е едновременно единен и многообразен в проявите си и всеки ден внася нещо ново в неговото опознаване. Антропонимиката е раздел от науката ономасиология, който изучава собствените имена на хората; съвкупност от собствените имена на хората в даден език. Не много отдавна за нейна задача се смяташе само етимологията на личните имена: техният произход, изясняването на значенията на думите, от които са образувани личните имена. Наблюденията ми над хората понякога ме довеждат до парадоксални изводи, справедливостта на които изглежда на пръв поглед спорна. Аз например установих, че хората, чиито имена започват с буквата „В", по-често са предразположени към алкохолизъм, отколкото онези, които са били наречени с имена, започващи с буквата "Б".
Има имена, които могат да бъдат чути практически във всички кътчета на света и те навсякъде звучат естествено. Например Анна, Александър, Михаил, Ева... Като правило тези имена по произход са старогръцки или библейски. Същевременно не е трудно да се забележи, че на славянска почва, където звучи привично името Владимир или Ярослав, трудно се асимилират имената с древногермански или келтски произход: Арнолд, Хералд или Ателстан. Момичето с име Женевиева най-вероятно ще се окаже французойка, а момчето на име Ангел българин. Едва ли на майка-рускиня ще й хрумне да нарече сина си Махмуд. Но колко често, стремейки се да намерят рядко и благозвучно име за детето си, родителите правят непоправима грешка.
Например Лиза и Луиза. Разликата е малка, но Лиза, независимо от отделни трудности и капризи, израства като здраво, силно, макар и малко щуро и небрежно момиче. А пък Луиза, за която близките й като правило се грижат повече от необходимото, е по-несамостоятелна, нищо не й спори. Трудно й е да намира общ език с околните, изпитва нужда постоянно да й се обръща внимание. Оттук идват трудностите в личния живот, учението, кариерата.
Мария е интернационално име. И въпреки че жената с това име е малко праволинейна и инатеста, навсякъде, в която и част на света да живее, тя остава образец за женска преданост и добра майка. Много родители дават имена на децата си не случайно, а в чест на баба, дядо, баща, майка и т.н. В европейските кралските семейства и в дворянските семейства в царска Русия това е било правило (в руската история има двама царе Николай, трима Александър и четирима Иван). Дали е просто „липса на изобретателност"? Момчето, което носи името на дядо си, сякаш наследява силата на своя род. В семействата, където тази традиция е жива, чувството за единство е силно.
Впрочем, това не означава, че трябва да се откажем от екзотичните и необичайни имена. Още повече, че по-голямата част от имената, които смятаме за руски, навремето са били заимствани. В Киевска Рус са назовавали нашите предци с имена като Неупокой, Забава, Добриня или Вълк. Имената Олга, Олег, Игор са дошли при нас от варязите. А такива привични имена като Иван, Мария, Анна, Дмитрий (Димитър) са започнали да се дават на децата в Русия чак след приемането на християнството през 988 година, когато православната църква забранила „езическите" имена, а при кръщаването са избирали за детето име от църковния календар.
Същото е било положението в повечето езици. Практически всички народи са заимствали имена отвън, така че не винаги е просто да се определи изконната принадлежност на даденото име. Например такива обичайни имена като Юлия, Марк, Феликс, Валерий са достигнали до нас отдревните римляни, а латинската антропонимика е изобилствала с етруски имена.
Французите почти нямат лични имена с френски корени: имената са донесени от Рим с католичеството.
Много е важно на детето да се даде благозвучно име, като се помисли и за това то да се съчетава хармонично с презимето. Неудачно избраното име може да се отрази неблагоприятно върху психиката на детето.
Между другото, това обстоятелство е забелязано и от чуждестранни специалисти, които твърдят, че името оказва влияние на формирането на личността и дори на здравето на човека. Английският медик Тревор Уестън, например, е направил изследване, което показва, че пациентите, чиито имена започват с буква от последната една трета на азбуката, боледуват от сърдечно-съдови заболявания три пъти по-често. На свой ред американски изследователи са стигнали до извода, че предразположението към различни психични комплекси е четири пъти по-високо при хората със забавни или непривично звучащи имена. Ето какво казва доктор Робърт Николей от Чикаго: "Ако детето бъде наречено с име, което може да предизвика насмешки, това от първите му крачки го поставя в отбранителна позиция спрямо връстниците му".
За мен е от особено значение как ще кръстя детето си! 
