Психология и психотерапия

[mariq6]

Добър ден! На 29 год. съм, не съм семейна, нямам деца. Живея с родителите си и брат ми, имам и сестра, тя скоро се омъжи. През 2007 год. ми откриха психична шизофрения. Да Ви разкажа първо какво ми се случи, за да се стигне до тази диагноза. Работех на морето, работата ми беше приятна и не много натоварваща. Но започнах рязко да отслабвам и веднъж припаднах, бързо реших да се прибера в къщи и да си направя изследвания. На връщане пътувах цяла вечер и след това цял ден прекарах в спане, при събуждането си от сън почувствах жажда и остра загуба на сили. След кратък преглед при доктора пих витамини, препоръчани от него, но ставаше по-зле, след 2 дни бях неподвижна. След една седмица ме приеха в психиатрия, вече 5 пъти постъпвам там. Лично моите наблюдения са, че диагнозата не е правилна. Приемам редовно Халоперидол, Акинестат и Флуанксол депо, но всъщност оплакванията не са ми в главата. Лекуващият ми лекар отказва каквито и да е било изследвания, казва че нищо ми няма, но все пак трябва да приемам тези лекарства. Болят ме ставите и костите, отслабвам рязко и това са причините, поради които се чувствам зле. Вкъщи ме заплашват, че ако спра лекарствата ще ме заведат в лудницата.
Благодаря и приятен ден!

[Eli Noeva]

Здравейте Мария,
Съобщавате, че от 2007г. досега сте постъпвали 5 пъти в психиатрия.
Медикаментите, които приемате редовно се назначават за лечение на шизофрения.
Според Вас диагнозата не е правилна, защото оплакванията Ви не са в главата.
Но болките в костите и ставите и рязкото отслабване може да се дължи на шизофрения или други заболявания.
Шизофренията не е психическа, тя е психическо разстройство и може да има 4 форми.
Лекуващият лекар ще Ви информира за кой точно вид шизофрения е диагнозата.
При някои пациенти заболяването може да протича без видими симптоми и дълго време да остане незабелязано.
При други симптоматиката е силно изразена.
Като отключващи фактори за заболяването се считат условията на средата, всекидневният стрес и др., а за един от определящите фактори – наследствеността или нарушена функция на транспорта на допамина в някои зони на мозъка.
При прилагането на адекватно лечение болният може бързо да възстанови нормалния си ритъм на живот, а през последните години се отбеляза значителен напредък при овладяване на симптомите на заболяването.
В самото начало на лечението трябва да се назначат от психиатър или да се обсъдят с терапевтичен екип и психо-социални методи.
Важна част от индивидуалния лечебен план представляват:
-психичната подкрепа,
-включването в различни програми за психо-социална рехабилитация,
-обучение,
-когнитивната психотерапия,
-оказването на подкрепа на семействата на болните.

Крайната цел на лечението следва да бъде насочено към
възстановяване на социалното функциониране на болните до ниво, максимално близко до предболестното

За реализиране на тази част от лечението се прилага психо-социална рехабилитация.
Тя включва различни дейности, насочени към удовлетворяване на основни потребности на болните, свързани с
-осигуряване на достатъчни доходи,
-предоставяне на възможности и подкрепа за адекватна трудова заетост,
-осигуряване на подходящо жилище,
-възможност за пълноценно социално участие,
-обучение в различни умения и лично развитие и други.
Възможността да се консултирате с психолог – когнитивен психотерапевт ще успокои притесненията Ви, ще подобри връзката със семейството Ви, ще усвоите знания и умения за по-бързо и по-ефективно справяне с това, което преживявате.

Желая Ви успех.
Ели Ноева.

[veselinova83]

Здравейте, Казвам се Виолета Веселинова и съм на 34 години. От един месец получавам задух, присвиване на стомаха и често ходене до тоалетната по малка нужда. Нищо не ми се прави, постоянно ми се плаче от страх, че нещо не е наред с мен и че няма да се излекувам. Този задух и това присвиване на стомаха става изневиделица, изведнъж както съм добре ме избиват топли вълни и започва да се задъхвам и когато ми стане така, аз гледам да избягвам хората, бързам да се прибера веднага и да легна. Не мога да върша абсолютно нищо, когато съм така, само плача. Ходих на психиатър и диагнозата, която той определи беше смесено депресивно тревожно разстройство и ми изписа Essobel, но той не ми помага особено за успокоение и се наложи и да ходя на невролог, защото ми стана пак лошо - задух и изпотяване и неспокойство в стомаха. Невролога ми изписа traksilant, сега съм малко по-добре, но продължава да ми става така понякога. Искам това чувство да изчезне вече, за да се отпусна вече, за да се отпусна и да не се страхувам, че може да стане по-зле, но не знам дали съм на правилното лечение и диагноза, защото продължават много дълго време тези симптоми и се чудя дали съм отишла на правилния лекар.

[Eli Noeva]

Здравейте Виолета,
Описаните от Вас симптоми и поставената във връзка с тях психиатрична диагноза говорят за тревожно състояние, придружено с паник атаки.

Намирате се в това състояние повече от месец, като най-вероятно то е възникнало следствие на преживяване на стрес, напрежение в някоя сфера от Вашия живот.

Възможно е стресът да е бил краткотраен, но силно интензивен или по-слаб, но продължителен, който може все още да присъства във ежедневието Ви.

Предписаните Ви медикаменти Ви помагат да се почувствате по-добре, но както сама казвате – понякога състоянието ви се влошава.

Това изисква едновременно с медикаментозното лечение да бъде направено и психологическо консултиране с психолог за идентифициране на пораждащите тревожното състояние причини.

Една комплексна работа с проблема ще доведе до дълготрайно подобряване на общото Ви състояние.

Поздрави, Ели Ноева.

[soundsright]

Свекърва ми 69г. има затруднения с довършването на изреченията от дълги години. Тя е най-хубавия човек, когото познавам и много интровертна. Тя има липса на социални контакти, липса на начини да се отпуснете се успокои и да управляват ежедневния стрес заради свекър ми, които се злоупотребява с нея емоционално с години. Той е я подкрепя. Напротив, никога не я остави да говори, нито да я слушам до края. Винаги й се присмива за това, и прави нещата по-зле. Тази година тя преживя толкова много стрес с него, така че тя разви хипертония и глаукома, които поставят по-силен натиск върху нея. Днес не тя е в състояние да направи пълно изречение. Всъщност прилича на пъзел, без глагол, подлог или наречие. Когато тя говори, променя предмета толкова бързо, колкото умът й се скача, но забравя това, за което е говорила, или какво е имала в предвид с последната дума. Всичко това я прави да изглежда като че ли тя си губи си ума. Но аз знам, че си подрежда всичко в главатта правилно, само дето не може да го изрази. Знам, че тя все още е там, защото тя като шивач е все още много способна да се направи много сложни продукти. Когато тя седне да работи, тя никога не се губи. Като цяло разбира какво и се казва. Но от време на време умът й е преокупиран и не разбирам това, което се иска от нея да направи. След което тя става нервна и блокира съзнанието й. И така моят въпрос е какво не е наред с нея и как мога да й помогна?

[Eli Noeva]

Здравейте,
Ако Вашата свекърва наистина страда от хипертония и глаукома, просто намерете подходящите лекари, които да се грижат за лечението й.
Относно Вашите наблюдения и предположения за психичното й състояние, именно Вашата свекърва е човекът, който може най-точно да определи как се чувства и от какво има нужда.

Ели Ноева.

[godeva]

Здравейте д-р Ноева,искам да ви помоля за съвет.Майка ми страда от тежка депресия със силна тревожност и безпокойство,но се оказва,че не може да пие антидепресанти.След множество консултаций със специалист и поредната смяна на лекарствата ,отново се чувства зле.При започване на лекарствата тя буквално ляга на легло,получава силно гадене,повръщане,спира да се храни.Чувства се физически много зле.Направо сме задънена улица,моля ви за съвет.Преди няколко години тя претърпя нефректомия,дали това влияе при прием на лекарствата.

[Eli Noeva]

Здравейте,

Аз съм магистър психолог, а не лекар.

Медикаментите за тревожни разстройства започват да се понасят по-добре от организма след около две седмици от началния прием.

Преценката за влиянието на определени антидепресанти върху организма при преживяна нефректомия може да се направи само след консултация с лекуващия лекар, изписал антидепресантите и онкоспециалистите, извършили операцията, за да се назначат подходящите за нея.

Ели Ноева

[godeva]

Здравейте,благодаря ви,че ми отговорихте.Исках само да уточнп,че майка ми не е с онкологично заболяване.Образованието на бъбрека беше доброкачествено.Преди операцията около 6-7 месеца тя пиеше серопрам,ксанакс без никакъв проблем и се чувстваше много добре.След операцията тя спря всички лекарства,не ги е намалявала постепенно,лекуващия психиятър ни каза,че не е проблем.От тогава минаха 3 години и сега не се получават нещата.Когато разговарях с лекарката за липсата на бъбрек,и дали това може да е причина за силното неразположение при прием на лекарствата,тя ми отговори,че това няма никакво отношение.Много се тревожа,незнам как да и помогна.

[kesten70]

Здравейте!Имам питане от близо 1 година пия стимулотон и деанксит малко качих килограми,но за сега се чуствам по добре.Оня ден нещо започнах да повръщам и реших да взема деган ,но дали съчетанието от мойте лекарства и дегана не стане нещо аз не можех да се държа на краката си толкова ми се доспа и изпитвах безтегловност.