Психология и психотерапия

[sweet_dreams47]

Здравейте д-р Ели Ноева. Незнам дали към вас да се обърна,но имам въпрос : лекар психиатър ми установи шизофрения,а имам предложеоиё и планове за брак,та се притеснявам дали децата ми биха моґли да унаследят моето заболяване?

[ivanka.dimitrova]

Здравейте,имам паник атаки от около 8г,това нещо се отключи една вечер аегуст месец.Всяка вечер ми ставаше много лошо,гадене,повръщане,ходене по спешни кабинети през ноща,вливана на системи,и като свърши системата айде в къщи.Ставаше ми така около 7-8дена,и после започна страха да излизам сама че ще ми стане лошо,престанах да пътувам защото няма да има болници на близо и барзи помпщи.Изпаднах в голям ад.Не работех през това време.След няколко години се запознах със приятеля ми,с който съм 4г.вече.Тогава пък получих и първата ми нервна криза,взех да треперям сялата,краката и ръцете ми се схванаха,сърцето щеше да ми се пъсне,пих един валерян и валидол докато дойде бърза помощ,лекарката каза че е нервна криза е било,прргледа ме само и си тръгна.След месец трябвсше да се преместя да живея при приятеля ми но не можех да се откъсна от вкъщи,въпреки че родителите ми са през два блока.,както и да е преместих се но вечер не оставах там да спя а се пребирах в къщи,докато тои не се ядоса и не каза да оставам да си спя там.Почнах да остсвам лека по лека и след месец хайде пак,същата нервна криза се повтори вечерта,взех да треперям,да ми е лошо,едвам изкарах до сутрента.За тези неща не съм ходила на доктор,исках да се справя сама.Не се бяха случвали година,докато тук от май месец тази година мъжът ми има сериозни проблеми д очите а е на 35г.прави операций,нищо не става,каза че ослепява малко по малко,стреса ми е адски голям,аз съм много чувствителна и всичко изживявам и много се притеснявам,имам и проблеми в работата и всичко много ми се нструпа.От началото сега на септември не се чувствам и физически добре,имам постоянни бодежи е сърцето,бях на личната лекарка орави ми кардиограма каза че е нормална.Много съм изнервена постоянно съм под стрес и на работата и в къщи мъжът ми е в болничен още след операцийте от май месец,и там нерви,и тои изнервен,и от скоро пак имам страх че ми става лошо че ще припадна,вчера се пребрах от работа всичко ми беше отмаляло не можех да стана,оплаших се че припадам,а тои спеше не исках да хо будя,защото ми казва ох ти с твоито-Все ми е лошоо,ставаш банална има лекари иди се прегледай,почваш да ме притесняваш.Направо едва се справих,помислих си че ако го събудя ще се притесни и докато си сложи лещите ще припадна,ох незнам какво да мисля и какво да правя.Забравих да кажа че юни месец тази година трябваше да излизаме сутрента,аЗ бях много притеснена и докато се обличахме почна да ми става много много лошо да ми се вие свят,да ми пречернява взех да му казвам не мога много ми е лошо черно ми е всичко мнохо ми се вие свят,тои много се притесни беше без лещи взе да се лута,казах му дай ми бързо един валидол от спалнята,той вика не го виждам,аз се притесних пък за него и се посъвзех,но много се оплаших така с виене на свят ивсичко черно пред очите ми не ми се беше случвало,е до снощи до като не ми се повтори същото следобяда,влезнах след работа да се къпя взе да ми се подкосява всичко имах чуството че припадам по краката и ръцете сякаш мравки зеха да ме лазат,едвам се изплакнах и бързах да се махна.,а тои спеше и не исках да го будя.Взех да си мисля хубави неща ноне става,пуднах си музика,рових из интернет,и чак след час се пооспокоих.Днес не отидах на работа.Незнам какво да правя.Моля помогнете ми,благодаря предварително.

[sweet_dreams47]

доктор Ноева страшно нетърпелив съм. Как да си помогна? Чувствам се и себичен,а не съм егоист принципно не тая лоши чувства и емоции.

[Eli Noeva]

ЗДРАВЕЙТЕ ИВАНКА ДИМИТРОВА,

ПИШЕТЕ ЗА ПАНИК АТАКИ, ЗА НЕРВНИ КРИЗИ, КОИТО ПОЛУЧАВАТЕ ОТ 8 ГОДИНИ ...
ЗА ТЕЗИ ОПЛАКВАНИЯ СЛЕДВА:
- ДА ПРИЕМАТЕ ПОДХОДЯЩИ МЕДИКАМЕНТИ, ПРЕДПИСАНИ ОТ ЛИЧЕН ЛЕКАР, НЕВРОЛОГ ИЛИ ПСИХИАТЪР,
- И ДА ПРОВЕДЕТЕ ПСИХОТЕРАПИЯ С ПСИХОЛОГ.
ЕДНОВРЕМЕННО С ПРИЕМА НА ЛЕКАРСТВАТА, ВИЕ И ПСИХОЛОГЪТ ЩЕ АНАЛИЗИРАТЕ ВАШЕТО ПСИХО-ФИЗИЧНО СЪСТОЯНИЕ И ЩЕ ИЗГОТВИТЕ ПЛАН ЗА СПРАВЯНЕ.
ВРЕМЕТО НА ЛЕЧЕНИЕ И ПСИХОТЕРАПИЯ СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ ЛЕКАРЯ И ПСИХОЛОГА.

Жерая ви успех.
Ели Ноева.

[sweet_dreams47]

доктор Ноева имам чувството че ми се оказва натиск,като се изискват много неща от мен за който не ми достига воля.

[sweet_dreams47]

доктор Ноева при романтични,динамични,драматични и трагични сцени от филми и новини много се разчувствам и разстройвам и понякога плача но от радост,имам и ядове и притеснения.

[Eli Noeva]

Здравейте sweet_dreams47,

ПРЕГЛЕДАЙТЕ ОТГОВОРА МИ НА ВАШЕТО ЗАПИТВАНЕ ОТ 24.03.2016 Г., А ВСИЧКИ НОВИ ВЪПРОСИ ЗАДАЙТЕ НА ВАШИЯ ЛЕКУВАЩ ЛЕКАР - ОТНОСНО БРАК, НАСЛЕДСТВЕНИ ФАКТОРИ, ЧУВСТВОТО, ЧЕ ВИ СЕ ОКАЗВА НАТИСК...,

ТЕКУЩОТО СИ ЛЕЧЕНИЕ И АКО Е НЕОБХОДИМО ПО ПРЕЦЕНКА НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР МОЖЕ ДА СЕ ВНЕСАТ ПРОМЕНИ.

ВМЕСТО РОМАНТИЧНИ, ДРАМАТИЧНИ И ТРАГИЧНИ ПРЕДАВАНИЯ ИЛИ ФИЛМИ ВИ СЪВЕТВАМ ДА ИЗБИРАТЕ ПО-СПОКОЙНИ ПРЕДАВАНИЯ, ЕЗИКОВИ ОБУЧЕНИЯ, ТУРИЗЪМ И ПЪТЕШЕСТВИЯ, МУЗИКАЛНИ, СПОРТ, НОВИНИ ЗА НАУКА, ТВОРЧЕСТВО И ИЗОБРЕТЕНИЯ....
СДРУГИ ДУМИ - ИЗБИРАЙТЕ ПРЕДАВАНИЯ БЕЗ СИЛНИ ЕМОЦИИ ИЛИ СТРЕСИРАЩИ НОВИНИ, ТАКИВА, КОИТО ЩЕ ВИ ИНФОРМИРАТ ...

ПОЗДРАВИ, ЕЛИ НОЕВА.

[maksuel79]

Здравейте.
Чувствам много объркан вече и не знам срещу какво съм изправен- панически атаки или някакво друго заболяване и ще ви бъда безкрайно благодарен ако ми отговорите.

Преди около месец и нещо мой приятел се самоуби и след няколко дни получих ужасна паник атака- имах чувството че се задушавам,че полудявам и общо взето, целия букет от изживявания при подобна атака.В продължение на може би час тези атаки ме връхлитаха една след друга. Уплаших се достатъчно, за да запретна ръкави и да започна да търся информация за причините и как да се отърва от тези ужасии дошли от никъдето.

Сега обаче става и интересното.

Започнах да прилагам ТЕС,самовнушения, да медитирам и ... сякаш паник атаките ми се изместиха в друга плоскост - започнаха постоянно да ми минават мисли в главата ,че не съм добре, че нещо ми има и то, както се досещате,наистина не ми беше добре. Самоизписах си Деанксит,започнах да го пия, но сякаш не получих кой знае каква полза от него (първите няколко дни тези мисли, че не ми е добре пак ми минаваха през главата ,но не им обръщах внимание-нямаха тежест един вид).До онзи ден. Както си бях на вън, изведнъж ме стегна нещо тялото, започнах да треперя, не можех да се контролирам. Изсмуках един Валидол и леко ме поуспокои но вътрешно в мен напрежението си остана.Дори на следващият ден продължи- не със същата сила но напрежението го имаше-чувствах го.

Бях при личната за да ме насочи към специалист, но тя отказа и ми предписа "Стрезам". Днес го пия за първи ден и впечатления за сега нямам. Лошото в случая е ,че започнаха да ми минават мисли през главата ,че полудявам и че може да нараня детето си по някакъв начин и тази мисъл ме унищожава и не мога да намеря никакъв покой, а мислите постоянно ми минават през главата-не мога да ги спра по никакъв начин. Както и с каквото да се опитам да се разсейвам, в момента в който се усетя че не мисля лоши неща и започвам на секундата.

Въпросът ми е това паническа атаки ли са, или някакъв друг вид психично разстройство и какво следва да направя от тук нататък ?

Има ли хора с подобни симптоми и дали изобщо тези постоянно натрапливи мисли,че не съм психически добре и че ще нараня детето ще спрат някога ?

Ужасно е.

Моля ви да ми отговорите .

Благодаря предварително .

[Eli Noeva]

Здравейте,
Драматичното събитие, свързано с приятеля Ви може да Ви е подействало като шок, който в следващите дни и седмици се е проявява психофизиологично под формата на описаните от Вас симптоми.
Да – това най-вероятносо са паник атаки, породени от внезапността на събитието и от неспособността Ви да приемете случилото се.
Да се приеме възможността приятел да направи подобен избор, завършващ с фатален край е трудно за всеки друг човек на Вашето място.
Освен с избора, това събитие има отношение и към въпросите на:
- живота и смъртта – а именно, има ли нещо сигурно за който и да е човек, вкл. и за младите хора,
- контрола и самонконтрола върху собствения ни живот – ще можем ли да ги упражняваме при всякакви обстоятелства,
- подкрепата, от която се нуждаем – ще я получим ли бързо, цялостно, с грижа и разбиране.
Така, че Вашата нервна система реагира с паника и по-нататък с натрапчиви мисли и засилващ се страх относно житейските промени и справянето с тях.
Самолечението с медикаменти не е препоръчително.
Опитите за самопомощ с ТЕС принципно имат отлично въздействие при положение, че сте обучени да прилагате тази техника.
Може би не сте или стресът и страхът са взели надмощие и затова сте постигнали временно облекчение.
Бихте могли да предприемете консултиране и терапия с психолог, за да овладеете емоцията на страх и мислите за полудяване, нараняване и т.н.
Проблемът за псхичното Ви състояние, който Ви безпокои, може напълно да се овладее, като преди срещата с психолога е добре да се консултирате и с психиатър относно необходимостта от медикаментозно лечение.

Пожелавам Ви успех!
Ели Ноева.

[justpro]

Здравейте. Отдавна търся помощ, но не я намира. Вярвам, че Вие ще ми дадете професионален съвет.
Ще се опитам да представя информацията накратко. С бащата на детето ми сме разделени повече от година. Детенцето ни е почти на 4 годинки. До скоро нямаше особено желание да ходи в къщата на баща си, който живее заедно с неговите родители. Случи се така, че няколко дни се наложи те да я взимат от детска. И оттам тръгна проблема. Като трябва да си тръгва от баща си винаги е с плач, не иска да се прибира в нас, обяснява ми как иска да живее там, как там всичко е по-хубаво, а в къщи не й харесва нищо. Че не иска никога да се върне при мен и няма да й е мъчно за мен. В къщата на свекирите ми получава огромно внимание, не се правят забележки, всичко е позволено, включително и нещата, които многократно съм повтаряла, че трябва да бъдат ограничавани. Когато остава с моите родители също плаче за тях, но не е такава драма, както за свеки.
Кокото и нескромно да звучи аз смятам себе си за доста добра майка, давам й цялото си внимание, играем, правя се на маймуна, също й разрешавам доста, но в границите на разумното. Не знам защо това, че иска да е там ме притеснява толкова много. Не я ограничавам да ходи, но много ме боли, че бабата заема моето място и детето иска да живее при нея. Страхувам се да я пусна обаче да преспи там, защото си мисля и съм убедена, че няма да иска повече да се върне при мен. Това чувство го имам още откакто малката се роди и живяхме заедно с бившите ми свекъри, не знам дали е чувство на ревност, на несигурност... Аз самата съм отгледана от баба си, но обичам майка си много. Не искам друг да ме измести от сърцето на дъщеря ми.
Това накратко описва моята ситуация. Ще бъда безкрайно благодарна, ако ми дадете съвет.