Често си задавам този въпрос, детето ми се намира във възраст, в която всеки ден щом си дойда от работа виждам колко по-голямо, по-умно и по-осъзнато е станало от сутринта!
Много съм щастлива, че той е такъв какъвто е, невероятно разбрано и послушно хлапе, няма за какво да му се скараш, както се казва! Точно поради тази причина се чудя дали съм от по-добрите родители, дали всеки път го изслушвам и поставям като важни нещата, които го вълнуват или в крайна сметка той е по-добър от мен, като ме оставя моите проблеми да бъдат над неговите, така че да не се тревожа допълнително?!
Иска ми се да бъда една идея по-добър родител, но понякога си мисля, че давам всичко от себе си, което пак не е достатъчно! Според вас, кое ни прави по-добри родители от масовката, кое ни отличава като такива, кои са по-добрите родители, всъщност?