Скоро попаднах на статия и се замислих, че е наистина нередно да употребяваме бебешките думи на децата си в разговорите си с тях!
Това никога не съм го смятала за нормално, въпреки че от умиление винаги ми се иска да говоря на техния език с техните бебешки думи. Но пък като се поставя на тяхно място, с всички тези физиономии, които им правят възрастните, за да разсмеят или заинтригуват децата, чак ми става неудобно
Вие как говорите с децата си и как смятате за редно да се общува с тях Употребявахте ли бебешки думи, докато децата ви бяха малки, а с по-отраснали как разговаряте, влизате ли в техния тон или говорите като на възрастен, кое смятате, че е по-добрият вариант?