loupesko написа:Истината е, че самотата е нещо, което настъпва в живота на всеки един от нас. Друг е въпроса как се справяме с нея. Всички водим различен начин на живот, изграждаме си различни модели на мислене и се справяме с проблемите по собствен начин. За съжаление доста често самотата е придружена от депресия. Може много време да се чувстваш просто самотен, но да не се чувстваш депресиран. Най-често това състояние идва след някакво преживяване като раздаля например. Тогава, когато осъзнаеш, че отново оставаш сам, в теб се заражда депресия, с която е изключително трудно да се справиш сам. При мен се случи точно това. Макар и връзката ми да беше кратка, за човек като мен значеше много. След като се разделихме, в мен се отключи нещо наистина страшно, с което все още се справям. И макар отново да възобновихме взаимоотношенията си ( става въпрос за връзка от разстояние ), аз продължавам да чувствам тази празнина в себе си и знам, че проблема е само и единствено в мен. Без значение дали съм с приятели или с партньор...не се чувствам пълноценен. Трудно е и е страшно. Все още не намирам решение на проблема и най-лошото е, че не знам как да го намеря...
"Най-трудното нещо в живота е да се налага човек да утешава сам себе си" - Шекспир
lini_leni написа:loupesko написа:Истината е, че самотата е нещо, което настъпва в живота на всеки един от нас. Друг е въпроса как се справяме с нея. Всички водим различен начин на живот, изграждаме си различни модели на мислене и се справяме с проблемите по собствен начин. За съжаление доста често самотата е придружена от депресия. Може много време да се чувстваш просто самотен, но да не се чувстваш депресиран. Най-често това състояние идва след някакво преживяване като раздаля например. Тогава, когато осъзнаеш, че отново оставаш сам, в теб се заражда депресия, с която е изключително трудно да се справиш сам. При мен се случи точно това. Макар и връзката ми да беше кратка, за човек като мен значеше много. След като се разделихме, в мен се отключи нещо наистина страшно, с което все още се справям. И макар отново да възобновихме взаимоотношенията си ( става въпрос за връзка от разстояние ), аз продължавам да чувствам тази празнина в себе си и знам, че проблема е само и единствено в мен. Без значение дали съм с приятели или с партньор...не се чувствам пълноценен. Трудно е и е страшно. Все още не намирам решение на проблема и най-лошото е, че не знам как да го намеря...
"Най-трудното нещо в живота е да се налага човек да утешава сам себе си" - Шекспир
Ох, това е наистина много затормозяващо и депресиращо! Най-трудно е човек да промени себе си и нещата, които му пречат да се чувства добре в кожата си. Трябва да разбереш откъде идва това чувство у теб, защо така реагираш. Да не се правя на психолог, потърси обективно мнение, което да ти помогне да погледнеш на себе си отстрани. Това върши работа.
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта