Възможно ли е в днешния свят да действаме по начин, който ни прави щастливи?

[Lyomi]

В последно време ми идват едни такива философски въпроси, тъй като наближава времето, в което трябва да кандидатствам в университет, а някак не ми стига смелостта да запиша това, което ми харесва, тъй като след това най-вероятно ще ми се наложи да продавам вестници в някоя Лафка

Това, разбира се, не се отнася само до моя случай! Гледам нашите, те също може и да не действат по начина, който ги прави истински щастливи, но в името на нашето развитие и щастие са приели фактите и се стараят, макар и с труд, който не ги удовлетворява, да ни осигурят материално и да дават най-доброто от себе си!

uncertainty.JPG (68.73 KiB) Прегледано 1110 пъти

Сега не зная, а и занапред ще е така, как да действам, така че да съм удовлетворена от работата си в бъдеще и да мога едновременно с това да съм материално осигурена
Смятате ли за възможно в днешния свят да действаме по начин, който ни прави щастливи и в същото време да успеем да се впишем в обществото с всичките му изисквания?

[Monika_Spasova]

Изобщо не мисля така. Много голяма рядкост са случаите, при които работата, задълженията и това, което ни харесва да означават едно и също нещо.

[Mamacita]

Именно в това е бедата, смятам, че трябва да се намери някакъв баланс, ако все пак не успееш да си намериш нещо по твоята си специалност, което да те удовлетворява като заплащане, не, че трябва да се отказваш преди да си опитала, но е добре да настояваш на своето, особено ако смяташ, че това е твоето нещо

[mangusta]

Това е единственото важно, да действаме по начин, който ни прави щастливи, как иначе ще отгледаме хора, които да се радват на живота, а нали в това е смисълът!

[fawla]

Именно в това е бедата, смятам, че трябва да се намери някакъв баланс, ако все пак не успееш да си намериш нещо по твоята си специалност, което да те удовлетворява като заплащане, не, че трябва да се отказваш преди да си опитала, но е добре да настояваш на своето, особено ако смяташ, че това е твоето нещо

А ако никога не стане така, че да получи финансова удовлетвореност? не е ли по-добре да си намери по-платена работа, а после да остави удоволствията и хобито? Винаги може да се учи, въпреки работа и т.н. и с напредването на годините, а ако се окаже, че по-приятното може да носи пари - още по-хубаво.

[веселказасмяна]

Именно в това е бедата, смятам, че трябва да се намери някакъв баланс, ако все пак не успееш да си намериш нещо по твоята си специалност, което да те удовлетворява като заплащане, не, че трябва да се отказваш преди да си опитала, но е добре да настояваш на своето, особено ако смяташ, че това е твоето нещо

А ако никога не стане така, че да получи финансова удовлетвореност? не е ли по-добре да си намери по-платена работа, а после да остави удоволствията и хобито? Винаги може да се учи, въпреки работа и т.н. и с напредването на годините, а ако се окаже, че по-приятното може да носи пари - още по-хубаво.

На осъзнатите хора, които им носи удовлетворение работата, а не толкова заплащането, алчността не е от нещата, които ги тормозят, а смятам, че хората стига да искат винаги могат да правят обрати в живота си, никога за нищо не е късно!

[Monika_Spasova]

веселказасмяна, не мисля, че ако искаш да получаваш нормални пари то страдаш от алчност. В наши дни не мисля, че има хора, които да се изхранват от хобито си (ако получавт по 200лв месечно от него?!), и същевременно имат дете, дом и прочие. Или другия партньор трябва да изкарва предостатъчно, за да компенсира онзи, работещия по любов.

[YoLindi]

веселказасмяна, не мисля, че ако искаш да получаваш нормални пари то страдаш от алчност. В наши дни не мисля, че има хора, които да се изхранват от хобито си (ако получавт по 200лв месечно от него?!), и същевременно имат дете, дом и прочие. Или другия партньор трябва да изкарва предостатъчно, за да компенсира онзи, работещия по любов.

Като прочетох поста на се сетих за мутресите, които по едно време беше модерно да бъдат фризьорки амиии... явно е възможно

[Monika_Spasova]

веселказасмяна, не мисля, че ако искаш да получаваш нормални пари то страдаш от алчност. В наши дни не мисля, че има хора, които да се изхранват от хобито си (ако получавт по 200лв месечно от него?!), и същевременно имат дете, дом и прочие. Или другия партньор трябва да изкарва предостатъчно, за да компенсира онзи, работещия по любов.

Като прочетох поста на се сетих за мутресите, които по едно време беше модерно да бъдат фризьорки амиии... явно е възможно

това е то положението.. но пък сега ако обичаш да плетеш по цял ден, но няма кой да си купи плетките ти, трябва да работиш нещо, което да ти носи и пари за прежда.

[fawla]

Надявам се, че един ден работата, която върша ще ми носи и удовлетвореност и пари, но да си призная не вярвам да е много така, в повечето случаи работим за пари, а забавлениятая са за след това.