Скоро си говорих с една приятелка, все още необвързана и каза, че е спала с едно момче от съжаление, защото бил много нещастен и си мислил, че никога едва ли не няма да си намери отново приятелка, защото от много време бил сам, та тя го съжалила и решила да му покаже, че все още го бива. Звучи ми като благородна кауза, като изключим морала.. И се сетих за онази сцена от Секса и града:
И крайния резултат дойде след 9 месеца.
Но все пак да се надяваме, че в този случай не се е стигнало до там.
Тъй че признавайте, правили ли сте секс от съжаление, защо го направихте, съжалявате ли и направо си разкажете цялата история без да се срамувате!