dacka85 написа:Да, разбира се че сме говорили и всичко е наред. Понякога виждам или по-точно усещам,че и той си мисли за това,но сякаш не знае как да подходи, сякаш се свени.... А пък аз вече не предприемам нищо, защото преди ми е отказвал на няколко пъти и много кофти ми става така. И за да не ми е кофти вече не си ''искам''. И така....
Бях дълго време в такава ситуация, накрая разбрах, че мъжът до мен не е само с мен, но някак почти нормално го приех, явно навреме бяхме убили всякакви чувства помежду си. Не казвам, че може да е така, споделям собствената си история
Иначе по време на този период, напълно те разбирам как се чувстваш, при мен беше по същия начин, едва ли не да му се моля, та да правим секс - да ама не!
Да си гледат работата околните, няма да си разваляте семейството, за да държите добро име пред роднините я. 
