Какви трябва да бъдем с децата си - приятели или родители?

[S_Milenska]

Знаете, много се говори за това, колко е важно да бъдем приятели на децата си, но вече, съвсем нормално за нашата страна - има и противоположна позиция, която е, че не бива да сме приятели с децата си, а само техни родители - строги, със забрани, авторитетни.
В наши дни е толкова трудно да бъдеш родител, а особено родител на тинейджър, че не знам каква е най-правилната тактика. Имам дъщеря, която е близо до пубертета, вече е за 5 клас и не знам как е най-удачния и правилния начин да се държа с нея - повече наказване, повече внимание, повече доверие или повече да я строявам.
Не мога да заема правилната позиция, дали трябва да бъда приятел с нея или да съм ѝ само родител, без да влагам допълнителни тактики и чувства?
Вие как смятате, че е най-правилно? Какви трябва да бъдем с децата си - приятели или родители?

[Kaya]

Трябва да се намери златната среда - родителите трябва да намерят златната среда, не може на някое голямо дете да му викаш и да го комплексираш, на 16-17 годишен да му кажеш отивай си в стаята, наказан си без джобни, то е вече осъзнат човек със своите доводи и желания. Трябва да се изслушват и все пак родителите да съумеят да запазят точно както ти казваш авторитет, но как става това - идея си нямам.

[Rali_hr]

Дъщеря ми също е на близка възраст, не знам и аз как да се справя. Усещам, че досегашната ми тактика да бъда по-строга не върши никаква работа,а от друга страна сега като се започнат и проблемите не знам как я предразположа да ми споделя.

[sofi_black]

Според мен, за да възпиташ едно дете не може да си 24/7 приятелче с него, най-малко през пубертета това няма как да стане

[Rali_hr]

Нямам идея как ще се справяме, а не е ли по-лошо, ако наказваш и се караш и то прави нещата тайно ?

[Yunona]

Мисля, че противопоставянето "родител или приятел" е изкуствено и ненужно. Ясно е, че сме родители, това предпоставя отношенията оттук нататък. Така че въпросът по-скоро е добре ли е да бъдем много либерални родители, така че децата ни да ни възприемат повече като свои приятели (т.е. равнопоставени), отколкото като "висшестоящи"
Лично за мен е важно на моите деца да бъда ... майка Именно майка, не приятел, защото те приятели имат и ще имат много, но родителите са само едни. Няма приятел, за който именно ти си най-важният човек на света, по-важен от самия него. Но за нас, родителите, нещата стоят точно така, нали? Освен всичко това ние сме призвани да им помогнем да опознаят света, да ги водим по Пътя, докато съзреят и тръгнат сами. Това автоматично изключва позицията "равнопоставеност", която е заложена в едни чисто приятелски отношения.
Ние сме тези, които трябва да възпитаме и подготвим децата си за реалния живот. Да ги научим да спазват правила, да зачитат йерархия, без да станат подмазвачи и мекотели. Защото ако не ги научим ние днес, утре ще ги научат чуждите хора... и ще боли. Много!
От друга страна, е много важно да бъдем либерални и да даваме право на избор. Стремя се да поставям широки граници, но и да следя строго за спазването им Трудно е, признавам! С голямата ми дъщеря имахме епични битки. Понеже не обичам просто да забраня нещо, а държа детето да разбере точно какво имам предвид и защо правя това или онова, сме спорили с часове. Имахме две-три особено трудни години. Бях обявявана за най-строгата майка, без аналог в световен мащаб. Сега е на 21 (без три дни) и... вече е моя най-най-най-добра приятелка и първа помощ в споровете ми с 16-годишната и сестра . Учи в чужбина, но общуваме всекидневно и често признава, че никога не е вярвала колко прави са майките
Такава благословия е да си родител!! Да знаеш, че за някого ти си скалата в този живот - скалата, на която любимото ти същество може да се облегне, когато почувства нужда от опора... скалата, на която може да се изкачи, за да види хоризонта... скалата, в чието подножие може да се сгуши, за да отдъхне...
Извинете ме за дългия пост, размислих се нещо

[S_Milenska]

Yunona, явно си успяла да намериш "златната среда", на мен ми е много трудно, сега когато детето расте, а още е толкова малка, а с толкова голяма уста! Понякога онемявам срещу нея, имам чувството, че нарочно не иска да ме разбере, вечно е недоволна от това, което получава от нас.

[Rali_hr]

Моята госпожица от сега ми предава фасони, днес ми заяви, че трябвало да ходи на училище гримирана, без друго вече е края на учебната година, щях да падна, уж в 5 клас а се държаат като че ли са на моите години..

[Yunona]

Yunona, явно си успяла да намериш "златната среда", на мен ми е много трудно, сега когато детето расте, а още е толкова малка, а с толкова голяма уста! Понякога онемявам срещу нея, имам чувството, че нарочно не иска да ме разбере, вечно е недоволна от това, което получава от нас.

О, моля те, не изпадай в заблуждение Нищо не съм намерила! Златната среда, към която всички толкова се стремим, е нещо непрестанно изплъзващо се. Тъкмо решиш, че си я намерила, и тя вземе, че те опровергае...
Моята рецепта (ако изобщо има такава!) е да говоря с детето - да обяснявам ясно, твърдо и спокойно (това последното невинаги ми се получава) защо това, което желае, няма да стане или защо начинът, по който се държи (голяма уста ), е неприемлив и по каква точно причина не разрешавам да ми се говори така! Случвало се е да го обяснявам по десет пъти в рамките на три дни.
Не била доволна от това, което получава от Вас - обяснете и, че и Вие не сте доволни от това, което получавате от нея - като държание и отношение. Освен това Вие сте отговорни за нейното здраве, възпитание, образование и всичко останало. Ето защо имате сериозни основание да позволявате или не позволявате някои неща. Да си родител е тежка работа, налага се да се взимат и непопулярни решения

[rabotnata pchela]

Страхотия е да си родител, въпреки че сега детето ми е на 6г отсега се притеснявам как ще се разберем като порасне. Старая се да съм готината майка - винаги го изслушвам какво иска да ми каже, приемам всичките му проблеми на сериозно - от спукания балон до нараненото пръстче и се отзовавам. За щастие, когато на мен нещо не ми харесва, лесно се разбираме - уж, докато след 2 часа се наложи да го повторя още веднъж и след 10-тия път спирам да бъде приятел оставам само в графа авторитетен родител и почвам да се карам.