След дълги години на вярна служба, колата ни най-накрая ни остави, колкото и да не ни се иска. Разбира се, аз и децата приехме нормално идеята, обаче мъжът ми е в криза направо! Виждам го как търси варианти отново да бъде поправяна и т.н макар че е наясно, че най-добрия вариант е да си кажем чао.. Представям си го как вечер прави така пред къщи, сериозно ви казвам...
Не вярвам, че може да има толкова силна емоционална връзка между мъжа и колата му, обаче май е истина. Не знам как ще се преживее тази раздяла, ако беше жена по-лесно щеше да я остави.
На вас случвало ли ви се е да ставате свидетели на такава силна емоционална връзка между колата и мъжа ви и как сте се справили с проблема?