svetlozara написа:Аз съм на мнение, че всеки като си намери половинката няма на ккъкде да мърда. За себе си съм сигурна, че съм открила мъжа на живота си и никога не бих му изневерила и съм 10000% сигурна, че и той мисли същото. Ако не си настроен така, че с този човек ще бъдеш вечно, просто не си струва труда да продължаваш да си с него.
И аз съм на това мнение. По мои наблюдения повечето хора в днешно време не са моногамни, но за себе си мога да кажа, че съм. Ако някой ден моят приятел вече не ми харесва и се влюбя в някой друг да речем, по-скоро бих поговорила с него и ще се разделим, отколкото да поддържам 2 връзки едновременно, което рано или късно излиза наяве, а и това да нараниш човека, когото си обичал и с когото си бил толкова години, е ужасно. На мен ми се е случвало и знам какво е и затова съм на принципа: "Не прави на другите това, което не искаш на теб да ти се случи".
Не знам дали е правилно, но може би до някаква степен и осъждам хората, които имат по няколко връзки едновременно и изневеряват. Какви хора са това и за какво го правят? Не е ли по-добре като нещо вече не ти харесва, просто да си кажеш и всеки да си продължи по пътя.
Може би при мен доста ми повлия и факта, че нашите се разведоха точно заради изневяра и от малка си обещах, че аз няма да направя тяхната грешка, та после моите деца да страдат като мен. А пък на брат ми това му повлия в друга посока - върти ги по няколко наведнъж, сменя ги като носни кърпи - той за мен е олицетворение на днешните млади момчета. Може би и затова харесвам малко по-големи, защото тези на моите години са абсолютни женкари и несериозници, които не знаят какво значи думата моногамия.