Аз съмс е разделял и за повече, година и половина, и двамата бяхме студенти, ама щом в онея времена устискахме на раздялата си, то нищо не може да ни раздели и сега.
skyfly написа:Били сме разделени с години, после сме били заедно дълго време, били сме и заедно, но разделени по душа. Сега сме заедно в пълния смисъл на думата.
Разделени заедно е най-големият проблем, който описваш. Физическата раздяла мисля, че се преодолява по-лесно от тази, за която говориш ти.
Да, разделени заедно звучи най-тежко, но се случва някой път. Обикновено, когато ние с моя мъж се раздеилм, когато той ек омандировка, това е времето, в което говорим за всички неща, които не обсъждаме иначе. Дали ще е екскурзия, ремонт, дали ще е някой семеен проблем, иначе не ни остава време покрай децата, а така дали по задължение или по нужда, говорим повече.
Как се търпи нещо такова, особено, ако двойката е от скоро заедно, айде ако са минали там 3-45-5-6 години сякаш се понася една раздяла, но при младите двойки, които сега градят любовта си е невъзможно, освен ако не е имало силно приятелство по-рано.
Разделите не са за млади двойки, те са за хора, които си имат доверие и си имат изградена вече стабилна връзка. Не знам дали млада двойка би могла да издържи на нещо такова дълго време..
Дългогодишните връзки, когато се разделят, ако единия да речем заминава в чужбина е с цел да се подобри финансовото състояние на семейството, има някаква обща цел, която предполага, че ще се справят хората. Но макар и трудно. Ама млади двойки да се разделят за месеци, не знам колко от тях остават успешни. Аз съм се разделяла за най-дълго около 4 месеца, докато приятелят ми е бил на бригади.
Винаги ми е било странно, защо някои хора правят огромен проблем от това, че им се налага да се разделят за няколко дни. Казвам дни, защото за някои това е огромен период на раздяла и едва ли не - най-големият им проблем на света. Все пак .. дните са си дни и минават бързо. Разбирам, ако раздялата е за месеци наред...