Прочевтох за едно дете, което е възпитавано точно по този начин - вън от нещата, които ни ограничават като хора и личности, без всякакви предразсъдъци и стереотипи. Предполагам рядко се среща със свои връстници, предполагам, че майка му е отдала цялото си внимание и целодневна грижа, но явно това все пак е възможно и постижимо - да изградим една различна личност, пред която да не могат да бъдат поставяни бариери.
Наистина такива семейства ме правят много щастлива и се замислям, един ден, когато ще реша да имам дете, то дали бих могла да го отгледам тук, на нашите ширини, по този начин. Всички сме наясно колко комплексарско семе сме българите... дали ще можем да се отърсим от всичко и да възпитаваме децата си по този начин
Интересното в прочетената история беше, че детенцето (момиченце) дори само пожелало да бъде с гола глава, то не отчита косата като нещо особено важно, като нещо, което да показва принадлежност към съответния пол, което е прекрасно!