Как се справят децата с тъгата?

[Mon_ton]

Сестра ми изпадна в много кофти ситуация, развежда се с нейния мъж, а преди 6 месеца им се роди второ дете. Племенницата ми, която е на 4 години е направо в ужас. :( Почти постоянно се сърди, плаче за нещо, блъска, удря, доста ѝ е трудно да се справи с проблемите, които има - и появата на братчето и в същото време развода на родителите ѝ. :( Как се справят вашите деца с тъгата и ние как можем да ѝ помогнем, за да успее по-бързо и по-лесно да се справи с мъката, която изпитва към момента? Вярно, че доста неща се натрупаха, но положението е неспасяемо. :( Малката постоянно обвинява майка си и ѝ казва, че я мрази, и може да си представите какъв ад е цялата обстановка. Опитвам се колкото мога повече време да прекарвам с нея, но и факта, че и аз имам бебе не ѝ помага особено, защото и у дома не може да бъде само с мен и да получава цялото ми внимание. Как е най-добре да се справи детето с тъгата? надявам се дадете идеи, защото е много кофти да виждам милото детенце толкова да се мъчи, а и сестра ми и тя е много изтормозена и сякаш само се чуди как да ѝ се скара.

[fairy]

Постоянни разговори и обяснения защо е такава ситуацията, как ще се подредят нещата оттук насетне - това е за мен решението. Не трябва да изолираме децата от това, което чувстваме ние самите, така ще видят, че и ние скърбим, плачем, тъжни сме. Обсъждането на положението може да успокои детето, като знае горе-долу какво го очаква няма да бъде толкова тревожно. Караниците няма да помогнат, ще изострят още повече нещата.

[kauda]

Мисля, че най-доброто, което може да се направи е да се говори с детето, както ви и посъветваха вече. Няма друг начин да се намери някакво спокойствие и уединение.

[black]

Много е неприятно като се разделят двама съпрузи, защото изведнъж единият изчезва и детето стои като в небрано лозе. И двамата родители трябва да се постараят максимално да омекотят удара. Някои, задълбочили се в мъката си, спират да общуват с детето си и това прави състоянието му още по-тежко.

[dinkog]

Ееее, Мон_Тон, от къде толкова кофти ситуация. Детски психолог не е ли по-добре да се заеме със случая, че определено му е сложно на детето

[iwoni]

Аз се разведох, когато детето беше на 8 г. Шокът беше голям за всички, но детето беше като ранено птиче. Не смееше да попита, не смееше да спомене за баща си, развали си успеха в училище. Лека-полека с разговори и опити от наша страна да поддържаме някакви що-годе нормални отношения заради детето, то се поуспокои. По-големите деца реагират някак по-дълбоко, защото разбират повече неща, не можеш да ги заблудиш толкова лесно. Особено ако не споделя, както моето, родителят трябва да прави крачките, да се опита да влезе в душичката му и едва ли не да предугажда какво му е.

[Ваня Стойчева]

И родителите в такива моменти са много притеснени и доста емоционални и не знаят как да реагират, особено случай, при който има и бебе и малко дете и развод, доста сложно. Наистина евентуално лек подход срещи с психолог, не само за детето, но и за майката биха помогнали, но тези услуги са скъпи. По-добре да се намира начин от приятели да се грижат за бебето, вместо за голямото дете, за да може то да усети близостта и обичта на родителите си, а не да се чувства изолирано и изтерзано.

[Mon_ton]

Със сигурност имате право, че е най-добре да се посещава психолог, но наистина това не е по възможностите на сестра ми, а аз също не мога да ѝ помогна финансово, за да посещава психолог тя и малката. Благодаря за идеята, че всъщност е под-обре да взема бебето, а не каката ;) Това наистина ще донсе облекчение и малко време за двете, за да си припомнят силната любов между тях! :)

[donni]

Дори и една среща да има с психолог, пак може да помогне. Някакви насоки ще даде специалиста и ще бъдат от помощ на майката. Децата не знаят понякога как да изразят това, което ги притеснява или тревожи. На външен човек, който знае как да ги подхване, е по-вероятно да споделят, отколкото на родител.

[S_Milenska]

Дори и една среща да има с психолог, пак може да помогне. Някакви насоки ще даде специалиста и ще бъдат от помощ на майката. Децата не знаят понякога как да изразят това, което ги притеснява или тревожи. На външен човек, който знае как да ги подхване, е по-вероятно да споделят, отколкото на родител.

Сигурно, но няма ли да мине повече време, докато му се довери детето? А и оставено там без родителите си при напълно непознат, то трябват поне няколко часа.