Отдавна не съм писала в темата. Много съм благодарна на всички, които ми помогнаха и ми вдъхнаха увереност. Много е трудно да преминеш през нещо такова, но то се случва на всички и просто трябва да се направи. Имахме доста спънки с развода, както и очаквах, спорим все още за родителските права. Трябваше да успея да осигуря прилични условия за живот, за да мога да задържа дъщеря ни, защото с него трудно можех да споря кое е най-правилно и кое - не.
В крайна сметка засега нещата се развиват в моя полза, въпреки че беше намерил няколко лъжливи свидетеля, уж съседи, изобщо хора, които не познавам, но явно в съда не се вързаха на тези глупости, всичко си личеше, че е скалъпено.
До колкото знам той вече очаква второ дете от любовницата си, така че това ми дава увереност, че правата ще са за мен, а и вече имам работа, добри доходи и родителите ми ме включиха като собственик в жилището им, за да мога да докажа, че имам къде да живея.
Битката продължава, но сме почти накрая.
Най-лошото е, че настройва постоянно малката срещу мен, как при него няма да има забрани, всичко ще й купува, но добре, че е още малка и не се получава това лъгане за облаги, което ме успокоява, че не чаках повече и сега, когато е още само на 3г. мога да действам без да я манипулира и нея.