irka написа:Съгласна съм, че когато човек иска да постигне нещо и има определена цел, прави всичко възможно и ако е дисциплиниран, особено що се отнася до пари и изплащане на заем, ще я постигне. Аз също не съм привърженичка на моловете, скъпите вещи и коли и пръскането на пари за щяло и не щяло. Но времената и светът вече са такива, че да ядеш сух хляб, както се изразяваш ти, и да се лишаваш дори и от необходими неща, за да изплащаш жилище, което след пет или десет години например ти се наложи да оставиш или продадеш по някаква причина, ми изглежда неоправдано. Животът се променя, възгледите се променят, обстоятелствата се променят. Мисълта ми е, че човек не живее или поне не би трябвало да живее само заради едно жилище. Има много неща, които си заслужават и не би трябвало заветната ни цел е да успеем да си купим дом и край, постигнали сме всичко. Което е доста характерно за нас, българите. Хубаво е да имаш свой дом, но да не забравяме, че все пак животът си тече.
Грохот написа:Така е, но и да оставиш нещо на децата си вече стана толкова относително. Като родителите на мои познати, които цял живот се свивали, за да построят голяма триетажна къща за синовете си. А синовете заминаха в чужбина и вече години не са се връщали тук, надали и ще се върнат. И тая къща после ще пустее, ще почнат да й падат керемидите и ще буренясва.
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 7 госта