Буба Мара написа:Сред като родих дъщеря си бях доста.. изморена така да се каже. Цялата треперех и малко като в мъгла исках да знам добре ли е детето.. е добре беше, мярнах някакви крачета и това беше. През цялата бременност не можех да си дам сметка, че в мен расте човече. Видях я няколко часа след раждането и честно да си кажа мислех, че ми я дават скоро, защото още не бях на себе си и не ми беше до дете. После го гледам на леглото това бебе.. то ме гледа, аз го гледам. И гледаме си се. И първите дни му казвах "какиното" и просто работата беше.. то има нужда от мен, за да живее, аз от него да ми източи гърдите.. и общо взето тая приказка с любовта от пръв поглед не ни се получи. За това пък после като избухна.. леле мале
И аз така съм чувала, че няма такова нещо като любов от пръв поглед и онова, да се разревеш от щастие, може би ако е бебе, за което човек се е борил твърде дълго време - да, но ако е едно щастливо заченато бебче, не знам. Сега очаквам моето, ще се роди през лятото, не мога да кажа, че не се интересувам от бебето и от грижите по него,но не знам дали ще изпитам истинска любов като го видя. :)
Това с "какиното" ме разби!