от Elepharm » 19 Юни 2017, 14:38
Това става постепенно от момента на раждането нататък. Любов, търпение и постоянство - това е необходимо от страна на нас, родителите, а времето си лети и децата порастват, а ние неусетно остаряваме.
Децата не са роботи и често не правят това, което им казваме не защото не разбират, а защото искат да се противопоставят, сякаш нарочно ни дразнят понякога, а всъщност утвърждават собствената си личност. Както и във всяко нещо е необходима умереност от наша страна. Често притискането на детето непременно да направи нещо и то точно в този момент води до упорит отказ.
С голямата дъщеря често сме имали такива конфликти, често свършващи с истерии от нейна страна. Сега с малката, на 2 години и 3 мес. нещата са по-умерени. Днес например след разходка исках да я преоблека. Тя не ми даваше и сякаш не разбираше, че ще изцапа новата си блузка. Отидох в кухнята да си върша работата и я оставих сама. След малко тя се появи - беше съблякла сама блузката си и сама, вярно наопаки, но все пак съвсем сама си беше облякла домашната тениска. А какво щях да постигна с настояване, освен задълбочаване на ината?
Търпение и пак търпение е нужно, да поставяме ясни граници, така че детето ни да разбира, че нашата воля е решаваща, без обаче да потъпкваме неговата личност.
Звучи сложно, а всъщност дедите ни, макар и не винаги добре образовани, са владеели до съвършенство плавното възпитание на децата. Всички тези броилки, песнички, залъгалки, приказки не само са събрали народната мъдрост, те са се използвали всекидневно във възпитанието на малките деца.
Търпение и да се радваме на малките моменти, защото времето лети.