Димка Кънева написа:Все по-често ставаме безмълвни свидетели на семейни трагедии свързани със самоубийства на тинейджъри! Всичко ни изглежда като един злокобен филм, в който не допускаме, че и ние като родители, учители или близки може да бъдем замесени...
Самоубийството е най-крайната форма за привличане на вниманието на хората, които по една или друга причина са важни за нас, но нехаят за нас! Колко жалко!
Трябва ли да платим тази твърде тежка цена, за да осъзнаем, че хронично сме пренебрегвали виковете за помощ на детето си или на ученика си?!
Трябва ли цената на нехайството и безотговорността на възрастните да бъде заплатено с живота на дете?!
За да не сте в позицията на този възрастен е важно да бъдете чувствителни към проблемите на младите хора и да бъдете много наблюдателни по отношение на емоционалният им свят, който е много крехък и раним.
Знаете ли как да предпазите детето си да не стане жертва на самоубийство?
Познавате ли децата си?
Много интересна тема, няма да остана безпристрастна и ще споделя една история, оставила много дълбок белег в живота ми.
Познавах чудесно момиче, висока, стройна, красива. Беше 10 клас - 16-17 годишна. Имаше буен дух и красиво лице. Като била малка родителите и се развеждат и тя получава втори баща, от който имаше малко братче.
След като майчинството на майка и свърши, се наложи майката да се върне отново на работа( беше фризьорка), около грижите към малкото дете малко по- изостави на страна грижите към дъщеря си, а и тя беше вече голяма. Но липсата на майката се отрази на дъщеря и. Момичето започна да се друса, спеше с какви ли не мъже, крадеше, започна да занемарява хигиената си. Само за година потъна толкова на дълбоко, че нямаше вадене от блатото. Проституираше и вземаше хероин. Знаете какъв е изхода! Почина в 11 клас. Кой сгреши тогава? И да търсим вината в нас самите или в останалите, може ли да се върне един човешки живот?