Още в древността индиаците са познавали и използвали растението ехинацея, което е предшествало откриването на антибиотиците, в наше време това растение преживява един истински ренесанс във Фармакологията и медицината.
Ехинацеята е представлява цвете подобно на маргаритката с ярки пурпурни цветове. Индианците са го използвали за лечение на ухапвания на отровни змии.Първите пристигнали европейци са опитвали да лекуват почти всички заболявания с нея.
Срещат се 9 вида ехинацея, като само 3 вида от тях имат лечебни свойства. От самото растение могат да се използват както корените, така и листата и цветовете, като се получават различни продукти. Ехинацеята съдържа повече от 100 активни компонента, поради което е една от най-използваните сред медицинските растения. Нейната популярност се разпространява все повече и поради разпространението на антибиотичната резистетност, което принуждава учените да търсят тяхна алтернатива.
Коренът на ехинацеята съдържа много специфични съставки като алкамидите, азотни събстанции ( които имат леко загряващ ефект) друга отличителна съставка са ехиноцидите, които имат силно горчив вкус; флавоидите – летливо есенциално масло; и накрая, полизахариди, които имат силно действие върху имунните процеси.
Различни изследвания са показали, че възможностите на ехинацеята да стимулира продукцията на нови клетки в имунната система, играе важна роля в борбата срещу инфекциите.За съжаление действието на ехинацеята е краткотрайно - около 2 часа.
Поради естествения антибиотичен ефект на ехинацеята тя способства да спрат множество инфекции и да подпомогнат елиминирането на бактерии, вируси, гъбички и други вредни микроорганизми. Успешно се прилага при предотвратяването на кожни лезии причинени от свободните радикали и дългото и излагане на слънце.
На пазара можете да срещнете ехинацеята във всякакви форми - таблети и спрейове като за облекчаване на инфекции се препоръчва прием между 400 мг. и 800 мг. екстракт на ден разделен на 3 приема.