
mecana написа:Наши приятели, имат немска овчарка от близо 7 години и когато момичето забременя, не я махнаха от вкъщи. Все пак е домашно животно и се гледа в апартамент, а не в къща. Имаше си всички имунизации, обезпаразитяваха го редовно, къпаха го и полага всички необходими грижи за доброто му здравословно състояние. Когато се роди бебчето, се опитаха да ограничат достъпа на Сара до стаята на бебето, но тя толкова много му се радваше, че лягаше пред вратата на спалнята и не пускаше никой да влиза при негоНе са имали никакъв проблем с отглеждането на бебе и куче на едно място, а дори напротив - кучето им помагаше. Като поотрасна малкия започнаха да си играят заедно, яздеше го като магаре, лягаше върху него, много сладка картинка
И не само, че не се е разболявал, ами си расте много здраво и жизнено дете, пълно с емоции и енергия
rabotnata pchela написа:Пф :) Никога не съм се замисляла как ще си изхвърля кучето, защото съм бременна, абсурдна история. Когато забременях имах две дребни кученца, които и за миг не мислих, че трябва да изхвърля. Единственото, което спазвах беше да не нося бебето при кучетата, докато не стана достатъчно голямо - разбирайте на 6-7 месеца, тогава се запознаха. Синът ми вече ена 7 години, обожава животните, няма никакви алергии и за миг не са му посегнали нито кучетата, нито котката, която имахме в последствие. В момента живеем без домашен любимец и това определено му липсва. ;)
За мен е ужасна глупост да изхвърлиш домашното си животно заради това, че ще имаш бебе. Това е олигофренско. След като знаеш, че един ден ще го направиш е по-добре никога да не вземаш животно у дома. Разбирам, ако се наложи по медицински причини, като алергии или друго, но ей така "защото така трябва" е най-голямата простотия, която може да направите.
Назад към Ветеринарна медицина
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта