Винаги много съм се чудил на понятието "секс между приятели". Нямам идея дали ви се е случвало, но нека ви разкажа и моята история.
Всеки мъж си има свои приятелски кръг, който често е съставен предимно от мъже. Преди години се случи така, че се сприятелих наистина с една жена. Беше около средата на моите 20 години, и тя беше на толкова. Нека първо ви дефинирам какво е приятелство - когато имаме какво да си кажем и можем да си говорим с цели вечери. Аз бях сам /тогава/, тя беше сама със своята дългогодишна връзка /да, и това е възможно/.
Събраха ни много неща, това, че често бяхме самотни вечер, еднаквата музика, която харесвахме, хубавите книги. Тя взе да става все по-чест гост в квартирата ми, взимахме нещо за пиене, тя лежеше на дивана, аз на леглото, беше топло и просто си приказвахме, имаше за какво, дори и за глупости.
Тогава нямаше мобилни телефони, приятелят и не и звънеше настойчиво и или и да е звънял, тя винаги му казваше, че е уморена и не и се излиза и после идваше при мен. И докато сам очаквах, че това тихо безвремие ще продължи вечно, в една от вечерите правихме секс. Луд, неочакван, дълъг и чувствен.
И после всичко се разпадна. Не го очаквах, но се случи. Нейните аргументи: Страхотен си, беше страхотно, но...страх ме е от нови връзки. Още повече с хора, които намирам за приятели. Ще ги нараня, както наранявам сегашния си приятел.
Моите аргументи...колкото и да се опитвах да ги кажа, не успях. Не ме изслушаха.
Как мислите, защо сексът между приятели често свършва неочаквано и с разбити сърца и за двамата. Нали приятелите се познават, обичат, уважават, защо едно чукане трябва и може да промени това до степен никога повече да не се видим, както стана и в моя случай.
Разбрах, че сексът между приятели е нещо, което не може да продължи дълго. Защото егото ни е прекалено голямо, защото всеки от нас иска да изсмуче другия, когато допре до интимност, когато има нужда да споделиш тялото си с другия. Хубаво е да си приятел, ако няма какво да делиш с някого. В момента в който има какво да поделиш, дори и вечер заедно, това вече изяжда отношенията.
Никога повече не я видях, може да ви звучи крайно, но така се случи. След месеци я засякох на улицата, опитах се да поговорим, пихме едно мълчаливо кафе и тя изчезна. Една вечер ми се обади, цяла вечер говорихме глупости и тогава май за последен път я чух.
Ще ми помогнете ли да разбере себе си, дали съм прав или...въобще, има ли прав в тази история?