- woman.jpg (3.7 KiB) Прегледано 1671 пъти
Случило ви се да залитнете веднъж, после сте осъзнали грешката си и сте се разкаяли, защото сте осъзнали колко много държите на партньора си, обаче сега ви е трудно да успокоите съвестта си. Дали е доба идея да му признаете за изневярата?
Ангелчето на дясното рамо ви сръчква да си признаете всичко. И със сигурност на вас ви се иска той да прояви разбиране, да оцени искреността и да ви прости. Във филмите и книгите любовта често възтържествува, но в реалния живот не всичко е като сценарий от роман. Аз примерно не държа да ми се признава, ако естествено е осъзнал постъпката си и я смята за грешка. В противен случай, краят на връзката е необратим.
Дяволът на лявото ви рамо ще ви се изсмее и прошушне” Голяма работа. Вие хората имате тежка представа за изневярата, но пък и още по-тежка практика. Човещинка е…”И наистина е така! Признаването на изневяра е удар под кръста, както за жените, така и за мъжете, особено ако сте заедно от дълго време. Ако му признаем ще накърним чувствата, мъжествеността, егото, сексуалните му възможности. Именно заради това не трябва да очакваме лесно преглъщане на горчивата истина и прословутият секс за сдобряване. Сценарият по – вероятно ще включи обиди, упреци, крясъци, тряскане на врати и стягане на куфари. Още повече, че за мъжете прошката е проява на слабост.
След краткото гореизложено философстване, не може да не се запитаме …струва ли си да му признаем изневярата си? Не е ли по – добре да я възприемем като онзи момент, в които сме разбрали колко много го обичаме? Или пък да бъдем искрени? Как смятате?