Здравейте, дами! Обръщам се към вас, понеже мъжете по-трудно биха се отнесли към чувствата на децата!
Аз съм учител и работя с деца от предучилищна възраст и първи клас. В класа, който водя има детенце, което от седмица, всеки ден плаче за баща си, който наскоро замина отново за чужбина. Разговаряла съм с майката за, но и тя нищо не може да направи - детето плаче не само в училище, но и вкъщи.
Чувствам се длъжна, не само към детето, но и към родителите да преживее заминаването на родителя. В толкова ранна детска възраст (момиченцето е на 5 годинки), не зная дали е уместно да се разговаря с нея. Тя не осъзнава защо плаче, не разбира, че това е страхът от изоставяне.
Опитвам се да отвличам вниманието й, когато е в момент на „криза”, но това само потиска чувствата. Дори не зная дали децата могат да преживяват заминаването на родителите.
Все по-често явление е заминаването на родителите в чужбина, за осигуряване на едно по-добро бъдеще за децата. Но дали това се случва, след като емоционално, те не могат да преживеят подобна раздяла?
Може ли някой родител, може би учител, да ми даде някакъв съвет за справяне с този проблем?