Българите оказват ли психологическа помощ на децата си?

[nushi.kisyova]

Четох статия, в която се уведомяваше за въвеждането на процедура за помощ на децата попаднали във висок риск за психичното им здраве.

Всъщност голяма част от децата биха попаднали в тези категории, които се описват в статията, тъй като почти всяко дете преживява смърт на близък човек до семейството, природно бедствие или насилие (било то вкъщи или в училище).

За щастие в България започна да се обръща някакво внимание на психичното здраве, най-вече на децата, но не мисля,че все още хората са готови за подобна стъпка!

Не мислите ли, че българите все още имат достатъчно закостеняло съзнание, за да не оказват необходимата психологическа помощ на децата си, дори когато са в нужда?

[penny]

Мисля, че твоите разсъждения се отнасят до по-възрастните българи или тези, които са възпитавани по този начин. За съжаление и аз често се срещам с млади хора, за които е срамно да окажат психическа помощ на децата си, както и на самите тях! Тъжно е хората да мислят, че лудите само имат нужда от психолог, за съжаление всеки втори с нашето напрегнато ежедневие се нуждае от професионалист!

[Anka]

Със сигурност се пропусна тази стъпка, аз поне така си мисля, като виждам какво се случва с деца около мен. Деца с явни проблеми се оставят да израстат тревогата си...

[Snejna]

О, да това е истина, ние очакваме, че то просто ще им мине без проблеми!

[Mon_ton]

Още не е прието в България, че хората се нуждаят от психолог в някои ситуации, смятаме сякаш, че това е показно, че не сме добре с главата. Трудно ще се отучи българина от това си мислене, много сме консервативни.

[Malina]

Още не е прието в България, че хората се нуждаят от психолог в някои ситуации, смятаме сякаш, че това е показно, че не сме добре с главата. Трудно ще се отучи българина от това си мислене, много сме консервативни.

Научени сме, че това което става вкъщи си остава вкъщи, затова не ходим и не търсим професионална помощ!

[mamina]

Аз не мисля така и за мен е важно да помогна на себе си или детето си, а не какво ще кажат другите. За каквато искат да ме изкарват, предпочитам да преодолея даден проблем с попощта на психолог, ако не мога сама. Същото важи и за детето ми.

[S_Milenska]

Младите родители обръщат внимание и на психологическото здраве, докато до скоро изобщо не се поглеждаше на това нещо, като причина за лечение, всичко "минаваше" и се преживяваше. А който не можеше, той се лигави. Сега е по-популярно да се ходи при психолози, което е добре, така се намира причината за проблема.

[Rali_hr]

На децата не отказват, но отказват на себе си и после се усещат, че е много късно, за децата не пестим сили и пари, но за нас все отлагаме, защото посещенията не се поемат по здравна каса, а едно е поне 30-50 лева... а с едно не се минава.

[Matilda]

Не мисля. Според мен, като цяло в България, психологическата помощ се смята, че е за превъртели хора. А всъщност не е така. Просто не сме дорасли да я търсим, без да ни е срам.