Възможно ли е мързелът да е форма на депресия?

[ramimni]

Преди три месеца майката на приятеля ми почина. От тогава насам той е доста по-различен, дори отношението му към мен е друго. Но забелязвам, че състоянията, в които изпада не са присъщи за него, той беше изключително жизнен и енергичен, а сега – не му се става сутрин (въпреки че ляга рано), след като се прибере от работа е много мързелив, нищо не му се прави, спря да готви (а обичаше), за всяко нещо, което трябва да се свърши го мързи (дори и да влезне в банята за душ).

Започнах да се плаша от този неестествен за него мързел, заради това исках да се допитам до вас, дали това не е някаква форма на депресия. Не говори за станалото, но усещам, че не е наред, въпреки че не признава!
Никога не съм изпадала в депресивно състояние и не зная дали би могло да се досетя за това от мързела, който го гони?!

[moni.sparrow]

След като родих второто си дете бях изпаднала в такава ситуация, нищо не ми се правеше, не можех да се грижа за децата си, трябваше ми непрекъсната помощ, имало е дни, в които лежа и сина ми е около мен и се възхищаваме на малката госпожица, която беше новородена Според мен е нормално, не е и точно мързел, а по-скоро липса на желание, по някога се стига до там, че отказват и да се хранят, добре е да се консултирате с психолог, докато е време

[dimilov]

Точно обратното е. Депресията е причина за поведение ,което отстрани изглежда като чист мързел. Много хора след загубата на човек от семейството, приятел, просто скъп за тях човек, се чувстват като опустошени, тръпката им за живот сякаш се стопява. Независимо, че край тях има други важни за тях близки,със загубата явно се нарушава ритъмът на живота им и почти всички, които съм наблюдавал, имат някакво неосъзнато усещане за безнадеждност и някои са склонни дори към посегателство спрямо собствения си живот.Най-важното в случая е да не се критикува "мързела", а да се открият нови емоций,да се направи някаква положителна промяна, която да даде малка доза щастие и ведрост в душата на депресирания.Лично знам колко е трудно.Майка ми след смъртта на баща ми изпадна в такова състояние.Пенсионерка,но страшно жизнена и много организирана, точно три месеца след случилото се, изведнъж започна да споделя ,че губи сила, искаше да си почива повече, затвори се в себе си и се стигна дотам, че споделила пред съседка ,че вече не и се живее. Намерихме добър лекар психиатър и за около 3 месеца терапия и грижи от моя страна вече се усмихва ,ходи да пазарува и си върши ежедневните домакински работи.Лекарката ни предупреди за това да следим и аз да и давам лекарствата , защото тя-майка ми- тотално ги отказваше с мотиви ,че от това и се гади, почнало да я боли това ,онова и т.н. Не че няма странични ефекти,но при нас схемата проработи.Лекарката също спомена да бъдем много тактични с нея, защото критиките в този етап могат да доведат до още по-силно самозатваряне на пациента и лекарствата и цялата терапия ще се обезсмислят и просто няма да подействат, яко болния не чувства подкрепа от близките.Винаги трябва да се търси интелигентен подход и да се избягват конфликтите.Желая ви успех !Ще се справите ! И това ще мине и ще дойдат по -добри дни.

[nek0i_si]

Точно обратното е. Депресията е причина за поведение ,което отстрани изглежда като чист мързел. Много хора след загубата на човек от семейството, приятел, просто скъп за тях човек, се чувстват като опустошени, тръпката им за живот сякаш се стопява. Независимо, че край тях има други важни за тях близки,със загубата явно се нарушава ритъмът на живота им и почти всички, които съм наблюдавал, имат някакво неосъзнато усещане за безнадеждност и някои са склонни дори към посегателство спрямо собствения си живот.Най-важното в случая е да не се критикува "мързела", а да се открият нови емоций,да се направи някаква положителна промяна, която да даде малка доза щастие и ведрост в душата на депресирания.Лично знам колко е трудно.Майка ми след смъртта на баща ми изпадна в такова състояние.Пенсионерка,но страшно жизнена и много организирана, точно три месеца след случилото се, изведнъж започна да споделя ,че губи сила, искаше да си почива повече, затвори се в себе си и се стигна дотам, че споделила пред съседка ,че вече не и се живее. Намерихме добър лекар психиатър и за около 3 месеца терапия и грижи от моя страна вече се усмихва ,ходи да пазарува и си върши ежедневните домакински работи.Лекарката ни предупреди за това да следим и аз да и давам лекарствата , защото тя-майка ми- тотално ги отказваше с мотиви ,че от това и се гади, почнало да я боли това ,онова и т.н. Не че няма странични ефекти,но при нас схемата проработи.Лекарката също спомена да бъдем много тактични с нея, защото критиките в този етап могат да доведат до още по-силно самозатваряне на пациента и лекарствата и цялата терапия ще се обезсмислят и просто няма да подействат, яко болния не чувства подкрепа от близките.Винаги трябва да се търси интелигентен подход и да се избягват конфликтите.Желая ви успех !Ще се справите ! И това ще мине и ще дойдат по -добри дни.

При кой психиатър ходихте ?

[Krum]

Сложна тема е това, човек обаче, ако не признае проблема си трудно може да се справи с него, представете си как гаджето хваща и води на сила приятеля си на психолог, доста трудно ще стане.

[Lollipop]

Предполага се,че и двустранно може Т.е. и мързелът да е породен в депресия и депресията да е породена в мързел

[Burborino]

То не е и мързел според мен, а апатия, безразличие към нещата. Опитай се да поговориш с него за среща със специалист. Няма нищо срамно и страшно. В днешно време трябва да се опитаме да преборим предразсъдъците относно ходенето при психолог и/или психиатър.

[Andrey]

Не е лесно, мързелът често се стимулира от това, че няма какво да правиш и от нещастие, така че проблемът не е в мързелуването от типа на - днес няма да правя нищо, а само ще си лежа и ще си почивам- а ако това състояние е постоянно, значи има проблем. Наистина консултация с психолог не е страшна, а дори е забавно

[Slavena]

Разбира се, всичко е възможно по всяко време! А във вашия случай не става въпрос за мързел а за точно депресия

[silver933]

По-скоро депресията води до мързел, а не обратното. Човек, когато не се чувства добре е склонен да изпада в състояния, в които не му се прави нищо, независимо колко е елементарно.