Според мен проблема не е, че мъжете са мамини синчета, а че майките им не могат да преживеят евентуална раздяла/ отделяне/ брак и т.н. Ако се преместите едва ли ще се отървеш, аз живея с мъжа ми отделно от родителите му, но сме в техен апартамент, от това следват други проблеми, като например поне веднъж седмично свекърва ми идва, отключва си, оглежда хубаво( не дай си боже да не са ми измити чиниите), всеки ремонт се съгласува задължително с тях, не мога да местя мебели, във фризера ми задължително трябва да има място за техните пакети. Искам да кажа, че от както живея с мъжа си живея и с брат му, и двамата бяха на каишка от майка им, брата на мъжа ми е на 25 и тя идва да му чисти стаята и му праща храна в кутии, перат му се и дрехите.(На 25 е, не мога да я разбера тази майчина всеотдайност) Слава богу мъжа ми се промени, не напълно, но напредъка е огромен. Мила moni.sparrow тези проблеми нямат край, но за съжаление жените когато обичаме правим безброй компромиси със себе си, с достойнството си в името на децата си.
За себе си се опитвам да не обръщам внимание, на дребнави изказвания, но ти вероятно имаш повече семеен опит.
Всеки ден си събирам багажа и си тръгвам за да се отърва от досадни роднини и след това си казвам няма да й правя евала, няма да стане на нейното.
Рано или късно приоритетите на мъжа се сменят, той трябва да намери баланса между жена си и майка си, всяка си има своето време с него, крайно време е свекървите да го разберат.
А на въпроса как да разберем тази привързаност от рано ми се въртят някои нещица, като например:
-Майка иска да се запознаете и да пиете някой път кафе заедно.
-О, да! Чувам се всеки ден с майка.
-Майка забърка смес за палачинки, утре сутринта да ти направя закуска.
-Казах на майка ми да ме събуди за срещата ни, но тя като видяла колко сладко спя и не ме събудила.
-Говорих с наще, те казаха, че може да живеем заедно, майка каза да пробваме пък, ако не се получи...
-Майка дошла вчера, каза, че вкъщи е станало като ергенска квартира.
-Тези чорапи дето ми ги купи не ми харесват, ще кажа на майка да ми вземе от ония дето на сватбата ги носих.
На фона на всичко изписано ми се иска и да се похваля с едно изречение на мъжа ми: " Майка не готви такива интересни неща,много е вкусно, пак да направиш"
И аз искам да прочета още мнения, най-вече на мъже, тяхната гледна точка. Как биха се чувствали те на наше място, какво биха направили, колко биха изтърпяли?