от roksana » 03 Фев 2016, 14:38
Наскоро в интернет ми попадна гледната точка на мъж, който съветва жените как да не убиват мъжествеността на мъжа до себе си. Честно казано, ме накара сериозно да се замисля. Представете си, че се влюбвате в един луд, авантюристичен, прекрасен мъж. Захласвате се по неговото излъчване на мъжкар, чувствате се защитена в силните му, малко груби ръце. Приказката завършва със сватба и сте на седмото небе. След време ежедневието ви наляга, изисквате от него да ви помага в домакинството, сърдите се , когато иска да се отдаде на чисто мъжките си интереси, натяквате му какво да прави и какво не. Минават години и изведнъж го виждате като мухльо, който дори глас не извисява, това, заради което сте се влюбили в него, вече го няма и той се е превърнал в скучен "скопец", който напускате. Питали ли сте се защо се страхуваме да оставим мъжете да следват природата си? Толкова ли е трудно да го пратиш за ден-два нанякъде с мотора? Или да катери планините като луд? Спираме ли го да рискува в работа, бизнес, професия? Наистина ли убиваме лека-полека мъжествеността им? И нямам предвид доказването й пред нежната половинка, тъй че си го спестете това размишление.