Детето ми се срамува от мен и ме избягва...

[vanusha]

Имам син на 15 години и от няколко месеца се държи ужасно с мен, дори не иска да се обаждам в училище, да ходя на родителски срещи, все нямало проблем, не ми казва изобщо кога има такива събирания, не иска да излизаме заедно. Предпочита да му дам пари и да излезе сам да си вземе нещата за училище, само и само да не ме видят заедно с него. Имал приятелка, разбрах случайно, от баща му, с който я е запознал, но с мен - не. Не знам дали причините са във външния ми вид, понеже имам заболявания и не изглеждам както много други майки на моята възраст, дали е в това причината, а може би друго. Старая се да му осигуря всичко, въпреки че го гледам сама, а баща му рядко се сеща за издръжка, а синът ми все е недоволен. Много ми е болно да живея с него, а той да не иска да ме погледне, почти не говори с мен, винаги е сърдит и постоянно ме избягва. И дума не може да стане да излезем някъде заедно и да ме видят с него. Какво да направя?!

[viking]

Боже, точно в тази възраст направо не знае човек как да се държи с тях и как да направи така, че да върви комуникацията с тях! Все се борят в този период да се покажат като големи хора, самостоятелни, затова може и да не е толкова свързано с вас. Не можете да направите кой знае какво, освен да не създавате допълнително напрежение и да го настройвате срещу себе си с мрънкания, обвинения и прекалени очаквания. Ако можете да направите нещо повече за себе си и външния си вид, го направете заради себе си.

[miron]

От както забраниха биенето, всичко на зле върви.
Наистина тея тийнове само се чудят каква глупост да измислят. Не трябва обаче да показваш, че ти е гадно заради неговото държание, ами си се дръж нормално, сякаш няма нищо, ако решиш да променяш нещо по външния си вид, не играй цирк да се превръщаш в тийнейджър и ти.. ;) По-скоро може би изпитва срам, най-вероятно заради материалното ви състояние,с лед като си сама, ако нямаш сериозни доходи, може би ви е по-тежко и се комплексира, което е малоумно, но разбираемо за тая възраст. :) Ако пък е все пак по принцип свястно дете, може да седнеш да говориш с него открито и в прав текст, ако прояви желание да говорите ще усетиш още в началото. ако един един шамар зад врата, поне на теб ще ти олекне.

[Lisica]

не се притеснявай, сигурно е период и съвсем скоро ще мине, ти не забравяй да бъдеш авторитет,но и все пак не забравяй от друга страна, че сега е времето, в което детето ти става човек и се изгражда като характер, така че си иска своите свободи. Бъди приятел, без да се натрапваш и ще го оцени.

[fawla]

Тези неблагодарни деца, преди не сме си и мислили да мразим родителите си, или да се срамуваме от тях, направпо не знам какво да каже, какво се случва с днешните млади?! Надявам се да имаш силите и търпението да се справиш с този проблем и с детето си!

[Jully]

В наши дни мисля, че външния вид и държанието на майката е много важно за това, какви отношения ще има с детето си, всеки иска да показва с гордост родителите си и ако вие самите не се харесвате, немислете, че детето ви ще ви харесва. Не е въпроса дори само във външния вид, но и във вашето държание , ако сте модерна, усмихната и ведра, с радост би запознал приятелите си с вас, но ако сте по-консервативна, нареждаща и постоянно слагаща ограничения пред него, то нормално да не одобрява вашите методи, а в момента и вас самата, да не ви харесва и пряко казано - да ви мрази. Погледнете критично над себе си и кажете какво мислите.

[balsam]

Факт е, че хората обръщат повече внимание на външния вид и на това с какво са облечени другите, как изглежда къщата им, отколкото какви са като личности. Уж учим децата си, че не външното е важно, а вътрешното, но нещо не се получава. Може да не разполагаш с много пари, но да изглеждаш чист, с подреден дом, какво повече е нужно. Може би още като са по-малки децата трябва да говорим с тях и да им обясняваме тези неща. Че не трябва да се извинява някой, че е беден и няма достатъчно средства, а да прави всичко възможно това да не му пречи и да го амбицира да постигне повече. Да не оценява хората по това колко пари имат и как изглеждат, а да търси истинското у тях и човешкото.

[Ваня Стойчева]

Факт е, че хората обръщат повече внимание на външния вид и на това с какво са облечени другите, как изглежда къщата им, отколкото какви са като личности. Уж учим децата си, че не външното е важно, а вътрешното, но нещо не се получава. Може да не разполагаш с много пари, но да изглеждаш чист, с подреден дом, какво повече е нужно. Може би още като са по-малки децата трябва да говорим с тях и да им обясняваме тези неща. Че не трябва да се извинява някой, че е беден и няма достатъчно средства, а да прави всичко възможно това да не му пречи и да го амбицира да постигне повече. Да не оценява хората по това колко пари имат и как изглеждат, а да търси истинското у тях и човешкото.

Това е само на думи, израства се в един момент и това наученото остава в миналото в стремежа да бъдеш готин разграбваш на някаква своя собствена ценност. колкото и да се учи, през това се минава.

[mamina]

Няма как да не ти се отразява семейното или финансовото положение, да се срамуваш и притесняваш, че нямаш пари, но това не бива да рефлектира в отношенията ти с другите хора, особено с близки като майка ти. Или точно пред нея се чувстваме свободни да показваме лошотията си и да я нагрубяваме и нараняваме? Няма как един тийнейджър да овладее емоциите и страховете си, но това са основни неща, които после ще го определят като човек.

[Локумът]

Децата минават през всякакви малоумни периоди, никога не сме били финансоов ограничени, ако това те притеснява, но децата ни и двамата имаха един период, в който правеха всичко възможно да не излизаме заедно, да не ни видят заедно и подобни.