Сблъскахме се с поредния парадокс в нашата държава, дойде време за ясла и започна ходене по мъките и пълните абсурди на държавата ни.От януари месец сме подали документи и сме в очакване за класиране в детска ясла.И така надеждата угасна през месец април.Празни обещания и надежди че детето ни ще го приемат.Оказва се че класирането е за месец септември, защото децата които трябва да напуснат яслата могат да го направят едва тогава поради простата причина че детските градини имат само един прием.Ако децата напуснат яслата сега трябва да чакат до септември за детска градина а децата за ясла няма как да ги приемат преди да са освободили големите деца и така влизаме в един омагьосан кръг от което ние родителите сме потърпевши.Държавата пак се е погрижила перфектно за ходене по мъките и хабене на нерви и време, иначе на всякъде се говори че раждаемостта е ниска трябва да се увеличи и т.н. Тъпи министри, разни бюрократични мишки спотайващи се по кабинети и правещи ни живота непоносим а ние им осигуряваме заплатите и тихичко примирено търсим връзки даваме пари за да наредим децата си, ако проблема не ни засяга си затваряме очите, то нищо не е наред но поне за децата ни да се бяха погрижили.Обществото също е виновно за тази примиреност и поносимост на обърканата държава.Всичко в тази държава е пародия на живот и децата ни живеят в тази комедия, след като тези деца достигнат зрялост се чудим защо правят странни неща и не са заинтересовани от нищо.Много е просто средата ги прави такива а тази среда я създаваме ние възрастните със своето бездействие и безразличие.
Е това беше едва ли това се случва само на мен.