Здравен форум на Framar.bg

Имали ли сте някога моменти, в които сте съжалявали, че сте родители? Мислили ли сте, че е щяло да бъде по-добре да нямате деца, или да ги отложите във времето?
На мен често ми минават такива мисли, не мисля, че съм лоша майка, но и не смятам, че майчинството е най-хубавото нещо на света. Всеки може да осмисли живота си и без деца, нали?

Не, не съм съжалявала, съжалявам хората, които смятат раждането на детето им за грешка.

Никога не съм съжалявала, това беше избор, който осмисли живота ми още повече. Бързо се възстанових от ражданията, бързо си намерих и занимания за вкъщи, върнах се на работа и продължих развитието си. Децата са още едно място, на което да изпитвам гордост и да бъда щастлива. Когато става въпрос за любов и подкрепа, знам точно къде да я намеря.

Как може да се вайкате за детето си. Но и до някъде те разбирам, ако рано си родила децата си. Предполагам, че обучаш детето си, но сигурно е време да се занимаеш с нещо, за да не се върти живота ти около децата. Успех

Как може да съжалявате за такова нещо, това, което осмисля живота на всяка жена, а ти съжаляваш, не мога да повярвам!

Не, да съм съжалявала чак - не, замисляла съм се какъв ли би бил живота ми, ако не бях родила дететео, защоот родих само на 22 години, но го обичам повече от всичко, харесвам всяко едно негово постижение и съм щастлива с него повече, отколкото съм била някога. Аи ми се отдава да съм майка, дори вече обмислям да имам друго дете, никога не съм съжалила!

rabotnata pchela написа:Не, да съм съжалявала чак - не, замисляла съм се какъв ли би бил живота ми, ако не бях родила дететео, защоот родих само на 22 години, но го обичам повече от всичко, харесвам всяко едно негово постижение и съм щастлива с него повече, отколкото съм била някога. Аи ми се отдава да съм майка, дори вече обмислям да имам друго дете, никога не съм съжалила!

Никога не е подходящо време за деца, но когато дойде, от идва и това е, важното да сме готови да я посрещнем и да се справим с гледането на бебенцето и от там нататък грижите. Не схващам как може да се съжалява за децата, да живота ни без тях би бил различен, но това значи ли, че ще е по-хубаво без тях? не мисля.. :) Моят съвет е егоистите да мислят преди да се размножават.

Аз бих разбрала, ако на някоя жена й минават такива мисли през главата. Ако до вчера тя е била да речем успешен адвокат, днес е майка, отдадена само на грижата на децата си, докато мъжа й продължава например да е успешен заварчик. Неговия живот не се променя, но има бонус - жена и дете. А животът на жената се променя коренно и тя в един момент губи и себе си от грижата на децата. И ако кариерата й се срине, може и да съжали. Просто трябва да се намери баланса, много от вас явно са го открили. Не мисля, че може да се съди някоя, ако смята, че раждането на децата й са били грешка, всеки е различен. Не вярвам и майка с деца, да не полага грижи за тях, само защото мисли, че може би е трябвало да ги отложи във времето.

В никакъв случай не мога да кажа, че се грижа зле за децата си, но целия ми живот премина в майчинство. На първо време преди 10 години с мъжа ми имахме дете, две години по-късно се роди следващото ни дете, а преди година -третото, като то беше наистина случайност. Не съм мислила какво ли щеше да е без тях, но ми преминава през ума, че може би съм им отдала твърде много от своя живот и да живея аз не ми е останало време. А с три деца, често нямам време да чуя мислите си, камо ли да си намирам хобита...

Добре де, като не си ги искала тези деца, защо си ги родила, имаш 3 деца и се чудиш къде ти е отишъл живота. Още на първото н еосъзна ли, че не ти харесва да си майка, защо роди другите две?