Кога и как да кажа на детето си, че е осиновено?

[Lilly_milly]

С новите промени в законодателството отново на бял свят излезе въпросът за осиновените деца и кога трябва да им се каже, че са такива. С моя мъж имаме дъщеря на 3 годинки. Осиновихме я, когато беше на 9 месеца. Имахме много перипетии, проблеми с биологичната майка, която до последно се чудеше дали да се откаже от детето си, но всичко мина и оттогава радостта ни е безкрайна. Много пъти сме си говорили с моя мъж кога да й кажем и как да подходим. Това е много ужасяващ момент за нас и не знам как ще го преживея. Страхувам се да не я нараним, да не я загубим, а в същото време пред нас не стои дилемата дали да й кажем. Тя е още мъничка - на 3 годинки, но времето си минава и не става по-леко. Коя е подходящата възраст според вас едно дете да научи такава новина? На тригодишна възраст може ли да проумее какво й казваме или да изчакаме да стане по-голяма? По какъв начин ще е най-безболезнено да й съобщим, как да подходим? Това са въпросите, които постоянно са в главата ми. Страх ме е да не допуснем някаква грешка.

[fairy]

Разбираеми са притесненията ви, но според мен по-голяма грешка ще допуснете, ако не й кажете. Мисля, че няма начин едно осиновено дете да не научи, че е такова. Винаги илиза наяве истината, колкото и да се опитваме да я опазим и скрием. Колкото по-рано, толкова по-добре. След това травмата може да е много по-голяма.

[niya_mazova]

Сега като е тригодишна под формата на приказка или по детски й обяснете как се е появила във вашето семейство, какво е тя за вас и как въпреки всичко тя е вашето момиченце, което много обичате и винаги ще обичате. Ако й кажете когато е тийнейджър или още по-късно, може да сринете света й, получава се голям шок и сътресения на личността.

[mnenie]

Трябва да и кажете, за да не живее в лъжа. Аз живеех с родната си майка и втория си баща, за който тя ми каза че е истинския ми баща. Живеех в лъжа, но виждах, че ние сме много различни с втория ми баща и нямахме нищо общо, освен да си говорим на някакви общи теми. Той никога не ме разбра, а и аз него. Невъзможно е да изградиш връзка с някого, когато не знаеш ти самият кой си. А произходът е голяма част от това.
По-добре да кажете веднага и детето да живее с истината за себи си, така или иначе то ще я усеща като расте. Тази истина никога няма да се промени, независимо дали я скривате или не. Гените си казват думата.
Може впоследствие да реши да се срещне с истинскити си родители и вие трябва да го приемете и да я подкрепите в това решение. Това ви е единствения шанс да запазите отношенията си с това дете в дългосрочен план. Стига разбира се да искате истинска връзка с нея, а не просто видимо прекрасен образ на щастливо семейство и добри родители.
Вие трябва да иградите връзката си с нея, такава каквото е, с реалната и история, а не да се залъгвате, че някак тя ще стане личност въз основа само на обкръжението си и да пренебрегвате произхода и цялата история как е дошла на този свят. Това впоследствие може да ви изиграе много лоша шега.

[donka.hristova]

Здравейте Lilly мilly!
Радвайте се на дъщеричката си и не се измъчвайте с въпроси от рода на „Какво ще стане, ако...”. Нищо лошо няма да стане, ако дарите дъщеричката си с безусловна обич. Обичайте я когато ви радва и когато според вас греши и когато сте разочаровани, че не върви по пътя който вие сте избрали за нея и който, според вас, е правилния. Всички деца, независимо дали ние сме ги родили или са осиновени са ни дадени да ги отгледаме и възпитаме според възможностите си, да научим някои уроци от тях и те да научат от нас, но те не са наши. Те са свободни личности, които вървят по своя път и някъде след 12-та им година на нас ни остава само да ги подкрепяме и много, много да ги обичаме. Дали да кажете на детенцето си, че е осиновено – правилно сте решили – трябва да му кажете. Кога – на около 6 години – преди да тръгне в първи клас. Казвам ви това от личен опит и като психолог. Как да го кажете – непринудено, когато четете приказка например, казвате „ Ето, както ние с тати много искахме едно малко момиченце и търсихме, търсихме и намерихме нашата малка принцеса. Теб те е родила една жена, а аз съм твоята майка.” След това всичко ще зависи от реакцията на детето. При нас беше много интересно – синът ми дълго разсъждава – реши, че като е роден в болница, го е родила една лекарка, но тя имала много работа и дала аз да го гледам, после реши, че тази жена е много лоша, но го уверих, че съвсем не е така и ще разбере като стане по-голям, все пак за по-голяма сигурност ме попита дали тази жена не е вещица и когато твърдо отговорих, НЕ ме попита сигурна ли съм. Казах ДА и той въздъхна дълбоко с облекчени – Е..... добре! Все пак никак не е добре да си роден от вещица, нали...-:) И така около 3-4 месеца задаваше най-различни въпроси, за да намести информацията в малката си главичка – например, дали съседката от 8-ия етаж не го е родила (защото имаше бебе)... После дойде пубертета..., после.... и така вече е на 27 години – прекрасен млад мъж. Не се плашете. До 6 годишна възраст, при отношения изградени с обич, вие вече ще имате изградена стабилна връзка с детето. На вас и съпруга ви желая изпълнен с много обич и щастливи мигове живот. Всичко ще е наред. Направили сте най-доброто за вас – отворили сте сърцето си за едно беззащитно малко създание. Бъдете благословени!

[YoLindi]

Не е лесно, но може би ние самите повече се поддаваме на страха си, че ще бъдем отхвърлени по някакъв начин, а децата много по-практично се справят с такива ситуации и често приятно ни изненадват с реакцията си. Така мисля, може и да не съм права, но повече доверие трябва да им имаме. Децата усещат, когато си добронамерен и изпълнен с любов към тях.

[analizatorka]

Още докато не е навлязла в трудните тийнейджърски години според мен. Даже на 4-5 години е много подходящо. Не позволявайте чужди хора да ви отнемат спокйствието и момента на по-безболезнено казване на истината.