Отделяте ли достатъчно време на децата си, според вас?

[Lisica]

Интересно ми е да споделите, дали успявате да отделите достатъчно време на децата си, създавате ли добра връзка с тях, можете ли да се похвалите като добри родителите според вас самите? Иска ми се да кажа за моите родители, че са полагали достатъчно грижи за мен, но не мисля, че е така.
Вие отделяте ли достатъчно внимание на децата си, или по-скоро избягвате да губите времето си с тях и все намирате причини и извинения, за да не бъдете с тях и все си мислите, че утрешния ден ви е обещан? Кажете, дали отделяте достатъчно време на децата си и какви грешки отчитате в грижата си към тях в това отношение?

[mamina]

През седмицата само вечер ако успеем набързо нещо да си обърнем внимание, иначе през почивните дни гледаме да наваксаме. Да се разхождаме, да отидем някъде заедно. Големичък е вече моят син и сега телефона и лаптопа вземат превес, но мъчим се да запазим някаква връзка.

[irka]

Стремя се да говоря с детето си и да се интересувам как е минал деня му. Питам го какво се е случило на училище, но не само дали са го изпитвали и дали са правили контролни, а и какво правят приятелите, дали е станало нещо интересно. В един момент се притеснявам да не стане протоколно това питане, но мисля, че по-добре така, отколкото да не говорим изобщо.

[fairy]

Моето е мъничко още и съм плътно до него, надявам се и като порасне и аз тръгна на работа да отделям нужното внимание, че малко и работохоличка си падам. Да успявам да намеря баланса, за това се моля. А пък и не смятам, че като са големи децата постоянно трябва да им се досажда с въпроси само за училището. Разговорите мисля, че трябва да са по- приятелски и да има неща, които заедно да се вършат.

[Monika_Spasova]

Сякаш малко хора наистина обръщат внимание на децата си и връзката не мисля, че се гради в рутинни разговори - здрасти, как си, а по-скоро в правенето на нещо приятно заедно. За по-малките деца това са игрите, при по-големите някакви настолни скрабъл игри и нещо подобно, а за още по-големите може и друго да бъде, та дори и пийването на една бира заедно.

[Pipilota]

За себе си мога да кажа, че не съм много ... добра майка. Обръщам им внимание, глезя ги храня ги добре, но ми е досадно да играя с тях и да им слушам историите по цял ден. Вярвам, че един ден ще съжалявам, но не мога да седна и да играя с тях, просто не ми идва от вътре и ми е достадно до няма и къде. Бих предпочела да рисуваме, да учим, да пеем, да четем, но игри с коли и роботи не ми е по силите. И все пак като изключим това, може би успявам да се грижа добре за тях, но игрите ги отчитам като много голям минус.

[zagrijena]

За мен не е критерии това, че си постоянно с детето си значи качествено общуваш с него. Някой, който има такава професия и често отсъства от вкъщи, може много по-качествено да общува и когато отделя време за детето си, то да е много по-пълноценно.

[Kaya]

Старая се да отделям, но може би не съм достатъчна, усещам, че често игнорирам каката и изисквам от нея повече, отколкото заслужава. Радвам се, че е разбрана и сама решава да помага с бебето, но е трудно, когато си изморен да успееш да отговориш на нуждите на някой, който е с 10г по-голям.

[silver933]

Отделям колкото смятам, че му трябва, за да се чувства добре, но оставям време и за своите дейности. Засега имаме 1 дете на 2 години и едно напът. Очаквам като се роди второто до няколко седмици, да отделям повече време за голямото, така е то със сто деца.
Катао поотрасне се надявам, че ще прекарваме повече време заедно, да ритаме топка, ще го науча да играе баскетбол. Засега и тва само реве и се тръшка.

[roksana]

Като дойде второто дете, първото малко отива на заден план, повече внимание се обръща на бебето и може би заради това се появява ревността у децата. От друга страна това забързано ежедневие ни кара все по-малко да се задържаме вкъщи и да общуваме помежду си. Не мога да си представя как успяват някои хора да балансират и да са плътно до децата си.