Когато чуем думата „инфаркт“, повечето от нас си представят внезапна силна болка в гърдите, задух и спешно обаждане на телефон 112. Реалността обаче невинаги изглежда така. Съществува и друг сценарий – инфаркт, който протича почти без симптоми или с толкова нехарактерни оплаквания, че човек дори не подозира какво се случва.
Това състояние е известно като тих инфаркт или бесимптомна миокардна исхемия. Според различни проучвания между една четвърт и почти половината от всички сърдечни инфаркти могат да останат неразпознати в момента на настъпването им. Увреждането на сърдечния мускул е налице, но диагнозата често се поставя едва месеци или дори години по-късно.
Какво представлява тихият инфаркт?
Както при класическия инфаркт, и тук се стига до запушване на коронарна артерия – кръвоносен съд, който снабдява сърцето с кислород и хранителни вещества. Най-често причината е кръвен съсирек, образуван върху атеросклеротична плака.
Когато кръвоснабдяването спре, клетките на сърдечния мускул започват да загиват още в първите минути. Разликата е, че организмът не изпраща типичните предупредителни сигнали или те са толкова слабо изразени, че лесно се пренебрегват.
Една от причините за това е диабетната невропатия – усложнение на диабета, при което се увреждат нервите, включително тези, които предават сигналите за болка от сърцето към мозъка.
Тихият инсулт - когато не разбираме, че сме прекарали инсултСимптоми на тих инфаркт, които често подценяваме
Макар да се нарича „тих“, този вид инфаркт невинаги протича напълно безсимптомно. По-често признаците са неспецифични и лесно могат да бъдат объркани с други здравословни проблеми.
Сред най-честите симптоми са:
• необичайна умора, която не преминава след почивка;
• лек задух при физическо усилие;
• парене или дискомфорт в гърдите, наподобяващи киселини;
• гадене без ясна причина;
• замаяност или световъртеж;
• болка или напрежение в гърба, врата или челюстта;
• общо чувство на отпадналост.
Много хора отдават подобни оплаквания на стрес, паник атаки, претоварване, липса на сън или стомашни проблеми. Именно това прави тихия инфаркт толкова опасен.
Как лекарите откриват преживян тих инфаркт?
В много случаи диагнозата се поставя случайно по време на профилактичен преглед или изследване по друг повод.
Електрокардиограмата (ЕКГ) може да покаже характерни промени, които свидетелстват за прекаран инфаркт. Ехокардиографията може да разкрие участъци от сърдечния мускул, които не се съкращават нормално. Понякога се използват и по-съвременни образни изследвания като сърдечен магнитен резонанс.
Проблемът е, че тези изследвания обикновено се назначават, когато има съмнение за сърдечен проблем. При тихия инфаркт такова съмнение често липсва.
Кои хора са изложени на най-висок риск?
Рисковите фактори са сходни с тези при всеки сърдечносъдов инцидент:
• диабет тип 2;
• високо кръвно налягане;
• висок холестерол;
• тютюнопушене;
• наднормено тегло и затлъстяване;
• липса на физическа активност;
• фамилна обремененост.
Някои групи обаче са особено уязвими.
•Жените
При жените симптомите на инфаркт често са по-нетипични. Вместо силна болка в гърдите могат да се появят умора, гадене, тревожност или дискомфорт в горната част на корема. Това увеличава риска състоянието да остане неразпознато.
• Хората с диабет
Диабетът е сред най-сериозните рискови фактори за безсимптомен инфаркт заради увреждането на нервната система.
• Хората с висок праг на болка
Някои хора са свикнали да игнорират физическия дискомфорт и често не обръщат внимание на предупредителните сигнали на организма.
Какви са последствията?
Дори когато не е усетен, инфарктът оставя след себе си трайни промени в сърцето. Увредената тъкан не може да се възстанови напълно и това увеличава риска от:
• сърдечна недостатъчност;
• нарушения на сърдечния ритъм;
• намалена физическа издръжливост;
• повторен инфаркт;
• внезапна сърдечна смърт.
Парадоксално е, че именно хората, които не са изпитали силни симптоми, често подценяват сериозността на проблема и отлагат лечението.
Може ли тихият инфаркт да бъде предотвратен?
В много случаи – да.
Редовните профилактични прегледи остават най-доброто средство за ранно откриване на сърдечносъдови проблеми. След 40-годишна възраст е разумно периодично да се проследяват:
• кръвното налягане;
• нивата на холестерола;
• кръвната захар;
• сърдечната дейност чрез ЕКГ.
Здравословното хранене, физическата активност, отказът от цигарите и контролът на хроничните заболявания също могат значително да намалят риска.
Тихият инфаркт е опасен не защото протича по-леко, а защото често остава незабелязан. Липсата на силна болка не означава липса на увреждане. Затова профилактичните прегледи и вниманието към необичайните симптоми могат да се окажат решаващи за здравето и живота ни.
