diana-andreeva написа:Всичко започна в края на септември с едно постоянно прозяване на всеки 2-3 мин и така доста време не можех да спра да се прозявам. След няколко дни ми се появи и усещане за буца в гърлото. Посетих личния си лекар и той заключи, че е на нервна почва, депресия и ми изписа антидепресанта – Есобел (активното вещество есциталопрам) – ½ таблетка за първите няколко дни. Успях да пия само два дни по ½ таблетка, на втория ден ми стана много зле от тях – вдигнах кръвно, температура, треперене, сърцебиене, потене, затруднено дишане и всичко това се повтаряше през 30мин цял ден. Затова повече не пих от антидепресанта.
Искам да вмъкна тук, че през лятото бях намерила новородено улично коте, което прибрах вкъщи, грижих се за него в продължение на 4м, но то имаше някакви сериозни здравословни проблеми, защото с времето спря да се храни, имаше силни болки, в последствие почина със същите силни болки, затруднено дишане, накрая сърцето му спря и издъхна. Малко след това намерих друго коте, което беше във видимо добро здраве – хранеше се, растеже и нямаше никакви видими проблеми. Но след известно време реших да се разделя с него. В периода, в който имах второто коте реших да си направя и кръвен тест за алергия към котка, който беше отрицателен. Но тук искам да вмъкна предположението си, възможно ли е първото коте, което почина, да ме е заразило с някакви котешки бактерии или вируси?
След известно време започнах и да имам нужда да си поемам допълнително въздух, прозяването си продължаваше, започнах и да се прозявам в моментите, когато имах нужда да си поема допълнително въздух. Когато успеех да си поема дълбоко въздух или да се прозяна състоянието ми се облекчава, но за кратко. Личния ми лекар тогава ми назначи рентген на белия дроб, направих такъв, но там не видяха нищо.
След няколко месеца си направих още кръвни изследвания. Посетих УНГ (заради усещането за буца в гърлото, раздразнено гърло – което си имах от поне година) той каза, че имам лек фарингит, гласните ми струни са леко подути или възпалени, не съм сигурна, но не вижда нищо надолу по гърлото ми. Посетих и пулмолог, той ми направи отново рентгенова снимка и измерване на дишането (ФИД) и каза, че не вижда нещо притеснително в рентгеновата снимка, само следи от прекарано в детството белодробно заболяване, а измерването на дишането е нормално. Посетих и ендокринолог, който според кръвните изследвания – TSH, FT3, FT4, TAT, MAT ми постави диагнозата Хашимото, направи ми и ехограф на щит. жлеза, изписа ми само селен. Ехограф на щитовидна жлеза – правилно разположение и форма, неясен контур, нормални размери. Десен лоб – 1,6/1,6/3,7см. Ляв лоб – 1,5/1,2/3,6см. Истмус – 0,4см. Нормоехогенна , умерено нехомогенна структура с дребнопетниста хипоехогенност, без огнищни лезии, увеличена васкуларизация. Заключение: автоимунен тиреоидит.
Пих селен за почти 2 месеца, но не почувствах никакво подобрение от него. В кръвните изследвания се видя дефицит на вит. Д3 и Б12. Личния ми лекар ми изписа Вигантол по 5 капки всеки ден, които пих в продължение на два месеца и 5 инжекции Б12 – цианокобаламин 1000 гами. Но дори след това не почувствах подобрение в състоянието си.
През декември месец се появи друг здравословен проблем – постоянно оригване, дори на гладно и болки в гърба и усещане за присядане в края на хранопровода, раздразнение по хранопровода по време на хранене и след това. Направиха ми рентген на стомаха и хранопровода и там видяха само хроничен гастрит и лек рефлукс 1-2 степен. Изписаха ми лекарства за рефлукс и съмнение за езофагит – Алмагел, Алмагел А, Бусколизин, Ацилесол. Пих ги около месец, но не се подобри състоянието при хранене, нито дишането. Пих след време и Ланзул в продължение на 2 месеца. Посетих и гастроентеоролог, който ми направи ехограф на жлъчка и панкреас и каза, че са нормални. Гастроскопия не ми е правена. След нова година реших да помоля личния си лекар за изследване на гърлен секрет, тъй като продължавах да си чувствам гърлото не добре – сърбеж, щипане и дразнене и продължавах да имам проблема с дишането непрекъснато. В изследването се изолира бактерията хемофилус инфлуенце и личния ми лекар ми изписа антибиотика Азакс. Изпих го, но гърлото ми продължаваше да бъде все така зле, дишането също. След около месец повторих гърления секрет и тогава се изолира бактерията – стафилококи ауреус. Не съм пила антибиотик след това. Направих си и изследване за хеликобактер пилори (фецес) – отрицателно. В последствие установих, че и пулса ми е висок – в покой е достигал 110-115, а в движение - до 140. По предписание започнах да пия Атенолол от 25 мг и забелязах, че пулсът ми се нормализира. Посетих след това и кардиолог, който ми направих ЕКГ, ехограф на сърцето и каза, че нямам никакъв проблем и всичко е нормално. Той ми предписа Бисогама от 5мг, но след известно време реших да го спра и да продължа с Атенолол, тъй като много ми се намаляваше пулса. Все още продължавам да пия по една таблетка Атенолол на ден – сутрин.
Посетих и невролог, който ми направи ЕЕГ на главата и не установи някакъв проблем. Имам и постоянен световъртеж. Анамнеза от ЕЕГ: Основна активност – модулиран, средноаплитуден алфа ритъм с честота 9хц. Огнищна активност – не се установява. Пароксизмални промени – не се регистрират. Реактивност – алфа ритъм, реактивен на ОО. ХВ - дифузно забавяне на фоновата активност. ИФС – без изява на фото-пароксизмален отговор. Какво значи това от анамнезата? Изписвани са ми през всичкото това време и различни успокоителни – Деанксит, Симпатил, Невробекс, Стрезам, Валидол, но и от тях не се подобри състоянието ми. Преди около два месеца заради Хашимото започнах да пия Еутирокс от 25мг, но въпреки това състоянието ми не се подобрява.
Преди няколко дни след посещение при личния лекар за същите оплаквания с дишането най – вече, защото това ме измъчва постоянно, ми изписа Теотард и Есцитил (есциталопрам). От Теотард пих няколко дни, но го спрях, защото пулса ми се учести, не можех да спя и вечер имах по-затруднено дишане. Есцитил не съм пила, защото прочетох че съдържа същата активна съставка, като в антидепресанта Есобел, който както писах бях пила два пъти по ½ таблека, но ми стана изключително зле от него.
Бих искала пак да спомена, че това което най-силно ме тревожи е постоянната нужда от допълнително вдишване на въздух и прозяване – налага ми се да поемам допълнително въздух на всеки 10-15мин или се прозявам. Това е всеки ден, още щом се събудя сутрин, всичко започва отново и отново, нито един ден състоянието ми не се подобри или нуждата от допълнително вдишване на въздух да намалее.
Уважаема diana-andreeva,
описаните оплаквания е малко вероятно да са свързани със заболяването на щитовидната жлеза. От написаното от Вас не става ясно, какви са стойностите на изследваните показатели. Щитовидната Ви жлеза е малка по обем, без възли и не може да се обвинява за притискане на дихателни пътища. Симптомите са много нетипични за проблем с щитовидната жлеза и е малко вероятно да са свързани с нея. Лечението, което Ви е включено може да облекчи оплаквания, само ако те са предизвикани от проблема с щитовидната жлеза. Липсата на ефект от лечението също насочва, че проблемът е от друго естество.
