Детска психиатрия

[Dr B. Menteshev]

Здравейте, докторе,
Синът ми е на 4 год. и половина. Нещо, което забелязваме от близо година е предпочитанието му към черното и тъмните цветове във всяко отношение - рисува в черно и тъмни цветове, иска дрехи в черно и тъмни цветове, дори поиска и стаята му да е в такива цветове...И ние се протесняваме на какво се дължи това? Свързано ли е с нещо психическо...?

Здравейте, би било добре да консултирате детето с детски психолог.

[Силвия Бояджиева]

Здравеите, искам да Ви попитам нещо за малкия ми син Радослав 2.6г , защото от едно известно време много се промени стана много емоционален и много наплашен!
Сега ще ви опиша какво му се случи за кратък пероид от време:
- Един ден когато се гледаха с баба си , тои е успял да извади от чантата и хапче за високо кръвно налягане и го е сгризал и и показал езика си тя се шашнала веднага са отишли в спешното там са му дали кана вода успял е да повърне два пъти, от там го качват в реанимация за наблюдение и с апаратури и лекари около него, пуснаха ме много трудно, но останах при него прекарахме една вечер там!
- 10-тина дни след това бяхме в един детски кът и тои се беше качил на една по висока количка до него имаше едно дете, което изведнъж го блъсна падна на главата си и имаше лека цепнатина, не изпадна в безсъзнание, много плака от там пак ходихме до спешното разминахме се с лепене само!Трябваше 10дена да си е в къщи на пълно спокоиствие без телевизори и компютри!
- След това малко се беше разболял, беше на инжекции!
И след тези случаи тои вече два месеца не съм го пускала на ясла , но не е това проблема а това, че след 1 месец отидохме на детски кът и тои не желаеше да влезне вътре само с мен влезна но не ме пусна от ръката и не искаше с нищо да играе!Седна на масата в мен стоя и не спря да иска да си ходим!Друг път го изкарах на вън на парка, тои пак не искаше да стои искаше да си ходим, а когато му кажа, че излизаме много се радва тръгва, но после иска да се прибираме!Само когато ходим на гости е много доволен, но и тогава в началото като влезнем е малко дръпнат, но после се отпуска!
Но като цяло е станал много плашлив, наи малкия шум го стряска , обръща внимание на всичко, дори ако аз гледам филм и някои там плаче тои веднага вика леята плаче , а преди това не беше се случвало!Не е същия нито на детски кът нито на парк, тои си играеше много хубаво а сега не иска незнам какво да правя и ще отмине ли от самосебе си, и да го пускам ли на ясла дали и там няма да иска да стои?
Предварително благодаря!

[Dr B. Menteshev]

Здравеите, искам да Ви попитам нещо за малкия ми син Радослав 2.6г , защото от едно известно време много се промени стана много емоционален и много наплашен!
Сега ще ви опиша какво му се случи за кратък пероид от време:
- Един ден когато се гледаха с баба си , тои е успял да извади от чантата и хапче за високо кръвно налягане и го е сгризал и и показал езика си тя се шашнала веднага са отишли в спешното там са му дали кана вода успял е да повърне два пъти, от там го качват в реанимация за наблюдение и с апаратури и лекари около него, пуснаха ме много трудно, но останах при него прекарахме една вечер там!
- 10-тина дни след това бяхме в един детски кът и тои се беше качил на една по висока количка до него имаше едно дете, което изведнъж го блъсна падна на главата си и имаше лека цепнатина, не изпадна в безсъзнание, много плака от там пак ходихме до спешното разминахме се с лепене само!Трябваше 10дена да си е в къщи на пълно спокоиствие без телевизори и компютри!
- След това малко се беше разболял, беше на инжекции!
И след тези случаи тои вече два месеца не съм го пускала на ясла , но не е това проблема а това, че след 1 месец отидохме на детски кът и тои не желаеше да влезне вътре само с мен влезна но не ме пусна от ръката и не искаше с нищо да играе!Седна на масата в мен стоя и не спря да иска да си ходим!Друг път го изкарах на вън на парка, тои пак не искаше да стои искаше да си ходим, а когато му кажа, че излизаме много се радва тръгва, но после иска да се прибираме!Само когато ходим на гости е много доволен, но и тогава в началото като влезнем е малко дръпнат, но после се отпуска!
Но като цяло е станал много плашлив, наи малкия шум го стряска , обръща внимание на всичко, дори ако аз гледам филм и някои там плаче тои веднага вика леята плаче , а преди това не беше се случвало!Не е същия нито на детски кът нито на парк, тои си играеше много хубаво а сега не иска незнам какво да правя и ще отмине ли от самосебе си, и да го пускам ли на ясла дали и там няма да иска да стои?
Предварително благодаря!

Здравейте,
След всичко случило се е напълно нормално да настъпят промени в пведението на сина Ви. Всяка от описаните ситуации сама по себе си представлява достатъчно сериозен стрес за детето, а за кратък период са се натрупали доста. Естествено е да отреагира с повишена тревожност, както и да се чувства по-несигурно. Това, че трудно се отделя от Вас, освен като следствие на преживяните ситуации, е характерно и за възрастта, в която се намира. През този период е нормална т.нар. сепарационна тревожност или "страх от раздяла" с родителите. Това, което бих Ви препоръчал, е детето да посещава детски психолог и под формата на игрова терапия да може да отреагира по подходящ начин на преживяното.

[Силвия Бояджиева]

Здравеите, искам да Ви попитам нещо за малкия ми син Радослав 2.6г , защото от едно известно време много се промени стана много емоционален и много наплашен!
Сега ще ви опиша какво му се случи за кратък пероид от време:
- Един ден когато се гледаха с баба си , тои е успял да извади от чантата и хапче за високо кръвно налягане и го е сгризал и и показал езика си тя се шашнала веднага са отишли в спешното там са му дали кана вода успял е да повърне два пъти, от там го качват в реанимация за наблюдение и с апаратури и лекари около него, пуснаха ме много трудно, но останах при него прекарахме една вечер там!
- 10-тина дни след това бяхме в един детски кът и тои се беше качил на една по висока количка до него имаше едно дете, което изведнъж го блъсна падна на главата си и имаше лека цепнатина, не изпадна в безсъзнание, много плака от там пак ходихме до спешното разминахме се с лепене само!Трябваше 10дена да си е в къщи на пълно спокоиствие без телевизори и компютри!
- След това малко се беше разболял, беше на инжекции!
И след тези случаи тои вече два месеца не съм го пускала на ясла , но не е това проблема а това, че след 1 месец отидохме на детски кът и тои не желаеше да влезне вътре само с мен влезна но не ме пусна от ръката и не искаше с нищо да играе!Седна на масата в мен стоя и не спря да иска да си ходим!Друг път го изкарах на вън на парка, тои пак не искаше да стои искаше да си ходим, а когато му кажа, че излизаме много се радва тръгва, но после иска да се прибираме!Само когато ходим на гости е много доволен, но и тогава в началото като влезнем е малко дръпнат, но после се отпуска!
Но като цяло е станал много плашлив, наи малкия шум го стряска , обръща внимание на всичко, дори ако аз гледам филм и някои там плаче тои веднага вика леята плаче , а преди това не беше се случвало!Не е същия нито на детски кът нито на парк, тои си играеше много хубаво а сега не иска незнам какво да правя и ще отмине ли от самосебе си, и да го пускам ли на ясла дали и там няма да иска да стои?
Предварително благодаря!

Здравейте,
След всичко случило се е напълно нормално да настъпят промени в пведението на сина Ви. Всяка от описаните ситуации сама по себе си представлява достатъчно сериозен стрес за детето, а за кратък период са се натрупали доста. Естествено е да отреагира с повишена тревожност, както и да се чувства по-несигурно. Това, че трудно се отделя от Вас, освен като следствие на преживяните ситуации, е характерно и за възрастта, в която се намира. През този период е нормална т.нар. сепарационна тревожност или "страх от раздяла" с родителите. Това, което бих Ви препоръчал, е детето да посещава детски психолог и под формата на игрова терапия да може да отреагира по подходящ начин на преживяното.[/quote

Благодаря Ви за бързия отговор!
Само ще добавя, че тои няма проблем с отделянето му от мен остава и при бабите си пита за мен за баща си, но се заиграва ! Сега само след като излезнем е винаги хванат за мен и ми стана ясно, че ще е заради случките! И също първото нещо което беше започнало да ме тревожи е ,че тои има едно куче(плюшена играчка) с която спи и я търсеше само когато си ляга, а сега започна да стои постоянно с нея и да я взема със себе си навсякъде и това беше първата ми мисъл, че преживява стрес!
Благодаря Ви отново за отговора, явно няма да се справим само налага се да потърсим специалист, много кофти че доколкото знам не работят с здравната каса!

[Весела]

Здравейте д-р Ментешев. Майка съм на 15 годишно момче. Преди няколко месеца той сподели, че е пушил някакви билки/не се знае съдържанието му/ след като започна да се оплаква от по-остри сетивни възприятия - по-ярко виждане, чуване, слаба концентрация, умора. Беше чел за някакви заболявания в интернет и започна да се страхува, че има тежка болест. Постоянно искаше да ходим на лекар. Направили сме всички изследвания, които показват, че е напълно здрав. Притесняваше се много за училището, защото имаше проблем по математика, остана на поправителен, но успя и си взе изпита. Заведох го на невролог, който постави първоначална диагноза "дисоциативно разстройство". Преди да замине на море с баща си, с когото са в постоянен конфликт /баща му често го обижда, говори против мен цинизми, казал му, че не е негов син, че е от друг баща, което абсолютно не е вярно/ е бил на гости на негова приятелка в дома й, спал в стаята на нейния син. Там видял на един плакат нарисувана марихуана и му замирисало, дори видял хартии за сгъване на тютюн. На сутринта не е искал да се облече и да тръгне с баща си, който няколко дни преди да решат да заминат за море го е водил в детско-юношеската психиатрия и е искал да го остави там, незнайно защо, аз не съм уведомена за това. Не зная дори какво е направило детето. Единствено се разплакваше и казваше, че се чувства объркан и уморен и не може да гледа телевизия, да стои на компютъра, че иска да се оправи, за да може да си излиза пак с приятелите и да скача със скейтборда си . Баща му не знам как е реагирал точно, но му е взел телефона, за да не звъни на вуйчо си и му го е счупил. Брат ми все пак го взе за един ден в София, докато аз се върна, защото бях в провинцията. Но през нощта синът ми се е събудил, потърсил си е телефона, брат ми му се е скарал и той избягал навън. Известно време е стоял пред входа на блока, не е искал да се качва, бил е дезориентиран и много уплашено е гледал /по думите на брат ми/. Извикана е СМП, доктора с убеждение е успял да му бие диазепам, прибрал се е и заспал. На сутринта когато брат ми и още един познат са го карали към къщи в колата го е хванала паника и само извикал "хора, хора". След това не е искал да се качи вкъщи, стоял дълго време пред входа - пак напълно дезориентиран. Брат ми отново е извикал СМП, докторката е успяла да го убеди да се качи в линейката и са го закарали в детско-юношеската психиатрия. Аз отидох направо там. Не знам точно какво са говорили с лекарите. Синът ми изглеждаше много уплашен, но ме разпозна. Докторите там ни убедиха да останем за диагноза и наблюдение. Още с постъпването му дадоха някакво лекарство. Научих от сестрата, че е Рисполепт. На сутринта беше доста схванат и неадекватен, със схванати ръце, крака, челюсти. Два дни беше така, докато не разбраха, че прави странични ефекти от лекарството и му биха ампула Акинетон. След пет минути той буквално се преобрази, започна да говори нормално, да се движи нормално, да се храни, изкъпа се, играхме на шах. Вечерта му дадоха пак рисполепт 2 мг без коректор акинетон или акинестат и наново случката се повтори сутринта. Биха му отново цяла ампула акинетон, на обяд му дадоха половинка акинестат. Детето през цялото време беше в абсолютна кондиция, говорихме съвсем нормални неща, дори пожела да си види фейсбука /имах в себе си лаптоп/, гледа клипчета със скейтбордисти, чете списание. На визитацията сутрин, която траеше около 3 минути и детето беше сковано, не можеше добре да говори, боляха го краката и ръцете, изпита силна болка и затруднение при ходене по малка нужда,доцент Антон Славчев се опитваше да му внушава, че чува гласове и халюцинира и го питаше дали иска да ги изгони. Такива симптоми синът ми категорично съм сигурна не е имал. Нито преди да постъпи в болницата, нито по време на лечението. Дори когато си отиваха лекарите, той ме караше да затворя вратата и да се заслуша дали чува нещо друго освен обичайните външни шумове. Чу се тропот от горния етаж и той веднага ме попита дали има друг етаж горе. Аз му задавах въпроси дали освен мен в стаята вижда или чува някой друг, дали го командва, но той категорично отговаряше, че няма такива възприятия изобщо. На една от визитациите /да отбележа, че престояхме само 5 дни там/ аз изразих явно несъгласие с доцента относно внушенията и дозите на лекарствата. Лекуващата му д-р Трендафилова дори явно се уплаши от реакцията на сина ми спрямо Рисполепт и побърза да го коригира, като направи кръстосано лечение със Сероквел 300 мг. До колкото знам този препарат не е препоръчителен за деца, тъй като няма достатъчно отзиви за лечението с него и е възможно да даде доста странични и опасни ефекти. През целия престой не стана ясно точно каква диагноза може да му бъде поставена, но ми казаха, че лечението е за шизофрения. Тъй като според тях нямаше ясна симптоматика, предложиха да направим ЯМР, аз се съгласих. Но виждайки последствията от прилаганите медикаменти, помолих д-р Трендафилова да ги спре, за да видим всички клинични резултати от изследванията и тогава да се прецени какво да му бъде прилагано за лечение. Тя категорично ми отказа да спре лекарството, за да мине на ЯМР. Аз продължавах да настоявам и тогава тя ми каза, че ако не съм съгласна с мнението им и лечението може да ни изпишат. Аз съответно предпочетох да го изпишат и го прибрах вкъщи. Д-р Трендафилова ми даде една рецепта с Акинестат 3 мг/за два дни/ и Сероквел 300 мг. Същия ден не му поставиха Акинетон, дадоха му половинка акинестат, а сутринта му биха диазепам и ни пуснаха да си ходим. Това беше на 6-тия ден по обяд. Прибрах го и започнах да му давам по нейната схема Акинестат 3мг - 1-1/2-0. Съответно детето получи типичните сковавания и дори започна да се тресе абсолютно цялото тяло и главата му. Мислих че ще припадне, но успяхме да го успокоим преди да дойде СМП и той заспа. В момента състоянието му е странно. През нощта стене от някакви болки, сутрин трудно с усилие става, храни се, има забавени движения, гласът или изчезва или е тих и дрезгав. Трудно достигат до него думите ни, но ни разбира и извършва действията, които го караме да направи. Когато се е наспал и нахранил добре горе-долу е в кондиция, може дори да разговаря с близките ми по телефона. Говори правилно без неуместни изрази и натрапчивости. Единственото, което ме притеснява е свързано с моториката му, а и склонността му да излезе внезапно от къщи без да каже нищо /не сме го допускали да излезе на улицата, връщали сме го, той се противеше, но се примиряваше и се успокояваше след като му обясняваме, че го правим за да не пострада навън/. В същото време има склонност да се залежава повече и дори да спи през деня. Отвреме навреме сякаш е "отсъстващ".
Епикризата, която ми дадоха от болницата е с диагноза Шизофрения- F 20, която аз не съм склонна да приема на този етап без цялостно изследване. Възможно ли е за по-малко от 15 минути да прецените такава тежка диагноза, да започнете лечение със силни невролептици, да няма и половината от симптомите на тази болест /той не е агресивен нито към околните, нито към себе си, дори напротив - страх го е за здравето му, нещо да не се случи с някой близък, да не е болен, притеснява се ако аз или брат му излезем за повече от 2 часа - започва да пита за нас/ Ще ви бъда много благодарна за съвет и консултация и при възможност посещение в кабинета ви.

[Dr B. Menteshev]

Здравейте д-р Ментешев. Майка съм на 15 годишно момче. Преди няколко месеца той сподели, че е пушил някакви билки/не се знае съдържанието му/ след като започна да се оплаква от по-остри сетивни възприятия - по-ярко виждане, чуване, слаба концентрация, умора. Беше чел за някакви заболявания в интернет и започна да се страхува, че има тежка болест. Постоянно искаше да ходим на лекар. Направили сме всички изследвания, които показват, че е напълно здрав. Притесняваше се много за училището, защото имаше проблем по математика, остана на поправителен, но успя и си взе изпита. Заведох го на невролог, който постави първоначална диагноза "дисоциативно разстройство". Преди да замине на море с баща си, с когото са в постоянен конфликт /баща му често го обижда, говори против мен цинизми, казал му, че не е негов син, че е от друг баща, което абсолютно не е вярно/ е бил на гости на негова приятелка в дома й, спал в стаята на нейния син. Там видял на един плакат нарисувана марихуана и му замирисало, дори видял хартии за сгъване на тютюн. На сутринта не е искал да се облече и да тръгне с баща си, който няколко дни преди да решат да заминат за море го е водил в детско-юношеската психиатрия и е искал да го остави там, незнайно защо, аз не съм уведомена за това. Не зная дори какво е направило детето. Единствено се разплакваше и казваше, че се чувства объркан и уморен и не може да гледа телевизия, да стои на компютъра, че иска да се оправи, за да може да си излиза пак с приятелите и да скача със скейтборда си . Баща му не знам как е реагирал точно, но му е взел телефона, за да не звъни на вуйчо си и му го е счупил. Брат ми все пак го взе за един ден в София, докато аз се върна, защото бях в провинцията. Но през нощта синът ми се е събудил, потърсил си е телефона, брат ми му се е скарал и той избягал навън. Известно време е стоял пред входа на блока, не е искал да се качва, бил е дезориентиран и много уплашено е гледал /по думите на брат ми/. Извикана е СМП, доктора с убеждение е успял да му бие диазепам, прибрал се е и заспал. На сутринта когато брат ми и още един познат са го карали към къщи в колата го е хванала паника и само извикал "хора, хора". След това не е искал да се качи вкъщи, стоял дълго време пред входа - пак напълно дезориентиран. Брат ми отново е извикал СМП, докторката е успяла да го убеди да се качи в линейката и са го закарали в детско-юношеската психиатрия. Аз отидох направо там. Не знам точно какво са говорили с лекарите. Синът ми изглеждаше много уплашен, но ме разпозна. Докторите там ни убедиха да останем за диагноза и наблюдение. Още с постъпването му дадоха някакво лекарство. Научих от сестрата, че е Рисполепт. На сутринта беше доста схванат и неадекватен, със схванати ръце, крака, челюсти. Два дни беше така, докато не разбраха, че прави странични ефекти от лекарството и му биха ампула Акинетон. След пет минути той буквално се преобрази, започна да говори нормално, да се движи нормално, да се храни, изкъпа се, играхме на шах. Вечерта му дадоха пак рисполепт 2 мг без коректор акинетон или акинестат и наново случката се повтори сутринта. Биха му отново цяла ампула акинетон, на обяд му дадоха половинка акинестат. Детето през цялото време беше в абсолютна кондиция, говорихме съвсем нормални неща, дори пожела да си види фейсбука /имах в себе си лаптоп/, гледа клипчета със скейтбордисти, чете списание. На визитацията сутрин, която траеше около 3 минути и детето беше сковано, не можеше добре да говори, боляха го краката и ръцете, изпита силна болка и затруднение при ходене по малка нужда,доцент Антон Славчев се опитваше да му внушава, че чува гласове и халюцинира и го питаше дали иска да ги изгони. Такива симптоми синът ми категорично съм сигурна не е имал. Нито преди да постъпи в болницата, нито по време на лечението. Дори когато си отиваха лекарите, той ме караше да затворя вратата и да се заслуша дали чува нещо друго освен обичайните външни шумове. Чу се тропот от горния етаж и той веднага ме попита дали има друг етаж горе. Аз му задавах въпроси дали освен мен в стаята вижда или чува някой друг, дали го командва, но той категорично отговаряше, че няма такива възприятия изобщо. На една от визитациите /да отбележа, че престояхме само 5 дни там/ аз изразих явно несъгласие с доцента относно внушенията и дозите на лекарствата. Лекуващата му д-р Трендафилова дори явно се уплаши от реакцията на сина ми спрямо Рисполепт и побърза да го коригира, като направи кръстосано лечение със Сероквел 300 мг. До колкото знам този препарат не е препоръчителен за деца, тъй като няма достатъчно отзиви за лечението с него и е възможно да даде доста странични и опасни ефекти. През целия престой не стана ясно точно каква диагноза може да му бъде поставена, но ми казаха, че лечението е за шизофрения. Тъй като според тях нямаше ясна симптоматика, предложиха да направим ЯМР, аз се съгласих. Но виждайки последствията от прилаганите медикаменти, помолих д-р Трендафилова да ги спре, за да видим всички клинични резултати от изследванията и тогава да се прецени какво да му бъде прилагано за лечение. Тя категорично ми отказа да спре лекарството, за да мине на ЯМР. Аз продължавах да настоявам и тогава тя ми каза, че ако не съм съгласна с мнението им и лечението може да ни изпишат. Аз съответно предпочетох да го изпишат и го прибрах вкъщи. Д-р Трендафилова ми даде една рецепта с Акинестат 3 мг/за два дни/ и Сероквел 300 мг. Същия ден не му поставиха Акинетон, дадоха му половинка акинестат, а сутринта му биха диазепам и ни пуснаха да си ходим. Това беше на 6-тия ден по обяд. Прибрах го и започнах да му давам по нейната схема Акинестат 3мг - 1-1/2-0. Съответно детето получи типичните сковавания и дори започна да се тресе абсолютно цялото тяло и главата му. Мислих че ще припадне, но успяхме да го успокоим преди да дойде СМП и той заспа. В момента състоянието му е странно. През нощта стене от някакви болки, сутрин трудно с усилие става, храни се, има забавени движения, гласът или изчезва или е тих и дрезгав. Трудно достигат до него думите ни, но ни разбира и извършва действията, които го караме да направи. Когато се е наспал и нахранил добре горе-долу е в кондиция, може дори да разговаря с близките ми по телефона. Говори правилно без неуместни изрази и натрапчивости. Единственото, което ме притеснява е свързано с моториката му, а и склонността му да излезе внезапно от къщи без да каже нищо /не сме го допускали да излезе на улицата, връщали сме го, той се противеше, но се примиряваше и се успокояваше след като му обясняваме, че го правим за да не пострада навън/. В същото време има склонност да се залежава повече и дори да спи през деня. Отвреме навреме сякаш е "отсъстващ".
Епикризата, която ми дадоха от болницата е с диагноза Шизофрения- F 20, която аз не съм склонна да приема на този етап без цялостно изследване. Възможно ли е за по-малко от 15 минути да прецените такава тежка диагноза, да започнете лечение със силни невролептици, да няма и половината от симптомите на тази болест /той не е агресивен нито към околните, нито към себе си, дори напротив - страх го е за здравето му, нещо да не се случи с някой близък, да не е болен, притеснява се ако аз или брат му излезем за повече от 2 часа - започва да пита за нас/ Ще ви бъда много благодарна за съвет и консултация и при възможност посещение в кабинета ви.

Здравейте, на тел. 939 90 38 можете да запишете час за следващата седмица. В периода от 1.09 до 17.09.12 ще отсъствам от София.

[Весела]

Благодаря ви за бързият отговор. Направихме отново консултация и обстоен преглед с невролога му. Синът ми се оказа, че има подостър енцефалит, протичащ доста бавно и подмолно във времето. "Лечението" с невролептика Рисполепт още повече обърка положението. Дано да успеем да овладеем болестта навреме и да няма тежки последици. При нужда ще ви потърся.

[Dr B. Menteshev]

Благодаря ви за бързият отговор. Направихме отново консултация и обстоен преглед с невролога му. Синът ми се оказа, че има подостър енцефалит, протичащ доста бавно и подмолно във времето. "Лечението" с невролептика Рисполепт още повече обърка положението. Дано да успеем да овладеем болестта навреме и да няма тежки последици. При нужда ще ви потърся.

Желая успех!

[veronic02]

Моля, ви за помощ.Детето ми е на 5 год. и изпитва ужас от детската градина. Лежахме много по болници, за най-различни други проблеми и тя ми се струва, че получи нещо като страхова или паническа емоционална реакция. Сутрин като тръгваме започва да я свива коремчето, първо ходи по голяма нужда, а после започва да повръща. Говорихме много, но тя е категорична, че не иска и така всеки ден. Госпожата казва да я насилвам да идва, че се лигавела, но тя ми изглежда много разстроена отказва да яде даже сутрин да не повърнела там. Решението да пробвам със Седатив ПС, добро ли е и ако да как да го давам? Не иска да се разделя с мен. Сменихме и групите, но тя пак изпитва ужас.

[veronic02]

Благодаря предварително за съветите ви!