Детска психиатрия

[juls roze]

Здравейте Д-р Ментешев,
дъщеря ми е на 15г. с много заболявания от малка, преди 1 г. започна да получава световъртеж, главоболие, гадене (без повръщане), изтръпване на крайниците, схващане на мускулите на прасците както ходи, нощем се събужда и не помни как се е озовала в средата на стаята. Ходихме при какви ли не специалисти, в София, Стара Загора, Горна Баня, накрая в София проф.Литвиненко-детски невролог каза,че се касае за вид епилепсия. Забравих да спомена,че сме от гр.Плевен. В Плевен Д-р Божинов-невролог й направи ЕЕГ и каза,че имало малко смущения,но не е страшно. Изписа билкови лекарства,за да не я тъпче с конвулсивни силни лекарства. Да ама тя изобщо няма подобрение, за 3 мес. отслабна с 8 кг. Когато усети,че й идва кризата ми се обажда и се прибира от училище, преспива и й преминава. Да обаче започна и емоционално да се срива-да плаче, да се затваря, да не излиза никъде, да не се среща с никой, единствено казва в библиотеката се разтоварвам.Тя учи в Музикалното училище-изобразително изкуство.Решихме да я заведем и на психиатър.
Когато баба й почина преди 3год. от рак в къщи, тя много страдаше за нея и сега продължава,когато е депресирана започва да се сеща за баба си и не спира да плаче, задушава я, сърцебиене и т.н.От средата на Декември започна да приема Есцитил и Ривотрил. Бих казала,че все още не е излязла от депресивното си състояние. Тя казва,че дори няма желание да рисува,а това правеше постоянно и с желание. Отказва на приятелите си да излезе под предлог,че се чувства изморена. Онази вечер не можеше да заспи,заварих я да плаче с глас за баба си. С баща й имаме проблеми отдавна, дори сме разведени,но се съгласихме да се съберем заради децата. А тя, не иска баща си. Казва той ме тормози, той не ме обича, стресирам се при мисълта,че той ще се прибере от работа! А той е строг като баща и пие...Постоянно я кара да помага на брат й за домашните, да върши домакински неща, постоянно казва тя е мародер, само пари иска от мен. Тя самата ме укоряваше, защо сме се събрали с баща й,а аз казвам заради вас-надявах се, че ще се поправи,ще спре да пие, да прави скандали пред децата, да ги обижда, да ме унижава. И сега тя е човечето, което ме предизвика да отидем да живеем при родителите ми отново и да живеем без стрес, малко спокойствие. Дали от всичко това преживяно и тя е доста чувствителна й се натрупа незнам. Но детето ми продължава да "боледува". Посъветвайте ме, какво да направя за нея?

[maribobi]

Здравейте д-р Ментешев!Пиша ви по повод нашият проблем.Имам син който е на 10г.и от година и половина прави тикове които се менят постоянно по цялото тяло.Водих го при невролози и хомеопати и всички казват че те са преходни,и от изписваните лекарства му давах само хомеопатичните от страх да не му навредя.Проблемът не е само в тиковете,той стана много нервен и раздразнителен,дори от нерви понякога плаче ако не съм направила нещо което той е казал.Също така има много страхове.Страхува се да остава сам дори и през деня,не иска да спи сам,страхува се от тъмното.Не иска сам да се самообслужва,винаги иска да му помагам да си обува обувките,или за миене на зъбите и др.Също така го дразни като си докосвам косата,като си помръдвам крака.Сърди се когато го вдигам за училище,въпреки че там се разбира със съучениците си,и проблемът е докато отиде.Чувствителен е,и аз от страх да не прави тикове не му правя никакви забележки,никога не е удрян.Притеснява се от разни мероприятия,винаги ме разпитва когато трябва да отиде някъде,дори ако е поканен на рожден ден от свой съученик,дали ще дойда да го взема навреме,и да не би да изчезна някъде въпреки че никога досега не се е случвало.В училище е отличник,най-добрият в класа.Единствено не се справя в часовете по домашен бит,затруднява се с лепене,изрязване и също така пише много големи букви.Но за сметка на това е много умен и пее много хубаво.Има и още нещо,нощно напикаване,което съм имала и аз до голяма а и моят баща до казармата.Много е разсеян,и много се колебае когато трябва да взима решения.Моля за Вашето мнение! С уважение Минчева!

[Dr B. Menteshev]

Здравейте д-р Ментешев!Пиша ви по повод нашият проблем.Имам син който е на 10г.и от година и половина прави тикове които се менят постоянно по цялото тяло.Водих го при невролози и хомеопати и всички казват че те са преходни,и от изписваните лекарства му давах само хомеопатичните от страх да не му навредя.Проблемът не е само в тиковете,той стана много нервен и раздразнителен,дори от нерви понякога плаче ако не съм направила нещо което той е казал.Също така има много страхове.Страхува се да остава сам дори и през деня,не иска да спи сам,страхува се от тъмното.Не иска сам да се самообслужва,винаги иска да му помагам да си обува обувките,или за миене на зъбите и др.Също така го дразни като си докосвам косата,като си помръдвам крака.Сърди се когато го вдигам за училище,въпреки че там се разбира със съучениците си,и проблемът е докато отиде.Чувствителен е,и аз от страх да не прави тикове не му правя никакви забележки,никога не е удрян.Притеснява се от разни мероприятия,винаги ме разпитва когато трябва да отиде някъде,дори ако е поканен на рожден ден от свой съученик,дали ще дойда да го взема навреме,и да не би да изчезна някъде въпреки че никога досега не се е случвало.В училище е отличник,най-добрият в класа.Единствено не се справя в часовете по домашен бит,затруднява се с лепене,изрязване и също така пише много големи букви.Но за сметка на това е много умен и пее много хубаво.Има и още нещо,нощно напикаване,което съм имала и аз до голяма а и моят баща до казармата.Много е разсеян,и много се колебае когато трябва да взима решения.Моля за Вашето мнение! С уважение Минчева!

Здравейте,
В случаите, когато тиковете не пречат на социалното функциониране на детето, медикаментозната терапия не е наложителна. Във връзка с другите проблеми, които споделяте е добре да прегледам сина Ви.

[EMG]

Здравейте доктор Ментешев!
Имам внучка на 4.5 години.В момента посещава учебно заведение с изучаване на втори език.Учителките казват ,че като изключим езиковата бариера ,която тя бързо преодолява ,е едно от най напредналите деца . Моето притеснение е ,че и в българската детска градина и сега в настоящото училище предпочита да играе и да се занимава сама.Рядко играе с други деца. Моля Ви за съвет- основателни ли са моите притеснения ? И как да насочим правилно детето.

[Dr B. Menteshev]

Здравейте доктор Ментешев!
Имам внучка на 4.5 години.В момента посещава учебно заведение с изучаване на втори език.Учителките казват ,че като изключим езиковата бариера ,която тя бързо преодолява ,е едно от най напредналите деца . Моето притеснение е ,че и в българската детска градина и сега в настоящото училище предпочита да играе и да се занимава сама.Рядко играе с други деца. Моля Ви за съвет- основателни ли са моите притеснения ? И как да насочим правилно детето.

Здравейте,
За да играе с други, детето трябва да споделя техните игри, както и да е заинтригувано от заниманията им. Ако те не представляват интерес за него, то предпочита самостятелни занимания. Може би е добре да наблюдавате и да се опитате да предоставите на внучката си среда (може би от малко по-големи от нея), която ще я мотивира да се включва в общи занимания.

[EMG]

Здравейте доктор Ментешев!
Имам внучка на 4.5 години.......

Здравейте,
За да играе с други, детето трябва да споделя техните игри, както и да е заинтригувано от заниманията им. Ако те не представляват интерес за него, то предпочита самостятелни занимания. Може би е добре да наблюдавате и да се опитате да предоставите на внучката си среда (може би от малко по-големи от нея), която ще я мотивира да се включва в общи занимания.

Благодаря Ви Д-р Ментешев за бързия отговор!

Играе с по големи деца В къщи ,на гости ,в детски клубове.Само в детската градина и сега в училище ,където е сред връстници се занимава самичка.Иска ми се да общува и в училище ,за да е в колектива.Притеснявам се да не я игнорират децата след време.

[joder]

Здравейте д-р Ментешев,
Синът ми е на 2 години и 4 месеца. Живеем на място, където няма деца на неговата възраст и той не общува често. В това се състои и проблемът, за който искам да се консултирам с вас. Преди година (на възраст малко над 1 г.) при първата си среща с дете на неговата възраст получи "шамар" от него и много се разстрои. Започна да страни от децата при редките си срещи с тях на детски площадки - в тези случаи забравя за играта си и започва да ги наблюдава. Ако го доближат се притеснява и опитва да избегне близкия контакт, а напоследък все по-често се разстройва. Ако държи играчка и до него мине дете с протегната ръка, той я пуска и започва да плаче. Не смее да вземе и собствената си играчка от друго дете, дори когато то му я дава. Ако го докосне малко дете, дори с добри намерения той се разплаква и разхълцва и трудно се успокоява.С по-големи деца не реагира така – срамува се да общува, но не се разстройва. Подобен случай на поведение имахме с малко безпризорно куче, което скачаше около него в желанието си да играе и сина ми се разстрои много когато му скочи на гърдичките. Обикновено не го е страх, а и куче никога не му е причинявало болка. Свикнал е с кучето на баба си. Като цяло проблемът е в докосването, което той интерпретира като агресия. Като темперамент е много емоционален, свръхчувствителен, кротък, външно спокоен, сдържан, много разсъдлив и паметлив. В момента на гости ни е дете на неговата възраст и вече пети ден той не може да се отпусне и да заиграе с него.
Моля за съвет, как да му помогнем да преодолее страха и неувереността си. Наесен му предстои детска градина и се притеснявам че няма да може да се адаптира.

Предварително благодаря!

[Dr B. Menteshev]

Здравейте д-р Ментешев,
Синът ми е на 2 години и 4 месеца. Живеем на място, където няма деца на неговата възраст и той не общува често. В това се състои и проблемът, за който искам да се консултирам с вас. Преди година (на възраст малко над 1 г.) при първата си среща с дете на неговата възраст получи "шамар" от него и много се разстрои. Започна да страни от децата при редките си срещи с тях на детски площадки - в тези случаи забравя за играта си и започва да ги наблюдава. Ако го доближат се притеснява и опитва да избегне близкия контакт, а напоследък все по-често се разстройва. Ако държи играчка и до него мине дете с протегната ръка, той я пуска и започва да плаче. Не смее да вземе и собствената си играчка от друго дете, дори когато то му я дава. Ако го докосне малко дете, дори с добри намерения той се разплаква и разхълцва и трудно се успокоява.С по-големи деца не реагира така – срамува се да общува, но не се разстройва. Подобен случай на поведение имахме с малко безпризорно куче, което скачаше около него в желанието си да играе и сина ми се разстрои много когато му скочи на гърдичките. Обикновено не го е страх, а и куче никога не му е причинявало болка. Свикнал е с кучето на баба си. Като цяло проблемът е в докосването, което той интерпретира като агресия. Като темперамент е много емоционален, свръхчувствителен, кротък, външно спокоен, сдържан, много разсъдлив и паметлив. В момента на гости ни е дете на неговата възраст и вече пети ден той не може да се отпусне и да заиграе с него.
Моля за съвет, как да му помогнем да преодолее страха и неувереността си. Наесен му предстои детска градина и се притеснявам че няма да може да се адаптира.

Здравейте,
Опитайте се да организирате повече възможности за срещи и игра с деца на неговата възраст, като се стремете това да бъдат едни същи деца. Идеята е да да изгради запознанства, а познавайки ги постепенно ще се убеди, че не представляват заплаха за него, а напротив - играта с тях е нещо приятно.

Предварително благодаря!

[cankometodiev@abv.bg]

здравейте имам син на девет години с поставена диагноза разстроиство от аутистицниа спектър в клиника свети никала,пиеше рисполепт но поради по високи ниа на асат и алат го спряхме временно от около 20 дена .Сега след спирането на това лекарство започна да прави тикове, да крещи агресивен е да заспива по късно, яде само попара от два месеца.докторите казаха че не е нужен прием на лекарства а триабва работа в детски сентър.Какво е вашето мнение и чакам савети както за рисполепта или никое по леко лекарство така и а добри дневни центрове за работа с деца аутисти. Не съм от Софиа а живеем на 70 километра от столицата

[cankometodiev@abv.bg]

здравейте имам син на девет години с поставена диагноза разстроиство от аутистицниа спектър в клиника свети никала,пиеше рисполепт но поради по високи ниа на асат и алат го спряхме временно от около 20 дена .Сега след спирането на това лекарство започна да прави тикове, да крещи агресивен е да заспива по късно, яде само попара от два месеца.докторите казаха че не е нужен прием на лекарства а триабва работа в детски сентър.Какво е вашето мнение и чакам савети както за рисполепта или никое по леко лекарство така и а добри дневни центрове за работа с деца аутисти. Не съм от Софиа а живеем на 70 километра от столицата