Детски Психолог и Психотерапевт

Тук може да задавате вашите въпроси, свързани със здравето на детето ви, към педиатър, хомеопат, паразитолог, детски психолог и психотерапевт.

Детски Психолог и Психотерапевт

Мнениеот Krasimira Harlova » 16 Авг 2016, 12:09

Тук може да задавате вашите въпроси, свързани с психодиагностика и психотерапия в детска възраст, на които ще отговаря Красимира Харлова, специалист детски и фамилен психолог - психотерапевт.

Повече информация за Красимира Харлова ще откриете в справочника на Фрамар.
гр. Пловдив, бул.,,Ал.Стамболийски”9А
Красимира Харлова
тел: 0887 927 569
psykasiopeia@gmail.com
Krasimira Harlova
 
Мнения: 12
Регистриран на: 16 Авг 2016, 12:12

Re: Детски Психолог и Психотерапевт

Мнениеот Christena421 » 27 Авг 2016, 14:22

Krasimira Harlova написа:Тук може да задавате вашите въпроси, свързани с психодиагностика и психотерапия в детска възраст, на които ще отговаря Красимира Харлова, специалист детски и фамилен психолог - психотерапевт.

Повече информация за Красимира Харлова ще откриете в справочника на Фрамар.

Thanks for creating such a good post
Christena421
 
Мнения: 1
Регистриран на: 27 Авг 2016, 14:08

Re: Детски Психолог и Психотерапевт

Мнениеот vsemova » 15 Сеп 2016, 14:57

Здравейте,
Бих искала да попитам за полезни съвети при първоначален стрес, свързан със започване на детска градина. Синът ми /2,5 г./ е от няколко дни на градина с много позитивна и отзивчива среда. Но той е емоциално променен - постоянно плаче, нощем не спи, вечер не се отделя физически от нас. Сутрин плаче много и раздялата е адски трудна за всички!
Имам и по-голям син /4 г./ в същата градина - той също е разстроен покрай емоциите на брат си и той плаче при раздялата с нас!

Благодаря предварително за съветите!
vsemova
 
Мнения: 1
Регистриран на: 15 Сеп 2016, 14:51

Re: Детски Психолог и Психотерапевт

Мнениеот Krasimira Harlova » 24 Сеп 2016, 15:06

Здравейте,
по повод на въпросът ви за първоначалният стрес и може би страх от Детската Градина и новата обстановка се счита за нормално първоначалната реакция на вашето дете да бъде съпроводена с плач и нежелание да я посещава. От написаното разбирам, че вие не за първи път се срещате с тази реакция, предвид, че по -голямото ви дете е преживяло вече раздялата и е придобило опитността, че тя е само временна и мама и домът винаги се завръщат след известно време прекарано в Детската Градина.
Всяко дете преживява промените в живота си по различен начин. Ако по-голямото ви дете е било по-спокойно и уверено и е пристъпило към промените с по-малко изразена емоция не означава, че по-малкото ще повтори неговият път.
Първото и много важно правило в такива ситуации е майката/ т.е. най-значимата фигура за малкото дете/ да запази самообладание и по никакъв начин да не се поддава на създалото се напрежение. Мама е израз на стабилността и увереността в очите на детето и като такава трябва да вдъхва увереност, че нещата са такива, каквито трябва да бъдат и нищо необичайно не се случва в момента. Детето ще отиде на Детска Градина, че постои там известно време и в обещаният час / в началото е добре да бъде по възможност по-ранен/ детето ще бъде взето от детската градина.
Второ много съществено правило е по възможност още в самото начало да се съкратят до минимум дългите изпращания сутрин на вратата на групата, продължителните помахвания за довиждане на прозореца, които допълнително удължават процеса на приспособяване .
Вие споменавате във вашия въпрос, че по-голямото ви дете също преживява в момента вторичен стрес от Детската Градина. Добре е то да бъде включено в процеса на приобщаване на по-малкото, като му се покаже, че то вече е пораснало и мама разчита на неговата помощ. А тази помощ би могла да се изрази в това в моментите, когато всички групи са на двора да има възможността да посети по-малкото си братче , да го попита как е, да му даде съвет или препоръка и разбира се да го успокои, че когато мама нещо обещае винаги го изпълнява и че задължително ще дойде в уреченото време. Повечето детски учителки са изключително добронамерени в такива ситуации и никога не биха отказали своето съдействие. И четвъртата, но не на последно място изключително важна препоръка е мама да има достатъчно време, за да може да проведе разговор с детето си след като го е взела от Детската Градина - да го похвали за това, което то е направило през изминалият ден , да го попита за преживяванията му и да се опита да разбере страховете му, ако има такива. Този разговор разбира се не трябва да се превръща в разпит, а по-скоро да бъде нещо като споделяне с приятел. Когато мама готви или глади, а детето играе около нея тогава е най-подходящият момент ей така между другото да попита и да разбере много важни неща. Другият много важен момент за споделяне е преди заспиване, когато в ,,хралупката" под одеялото, детето споделя с мама своите най-съкровени тайни. Добре е всяка майка да има време за това, а предучилищната възраст е тази, през която можем и трябва да научим детето си да споделя и да се изразява.
Надявам се моите съвети да ви помогнат заедно с вашите две прекрасни слънчица, заедно да прекрачите през прага на промените. Разбира се ако нещата се задълбочат и вие видите, че детето не успява въпреки положените усилия да приеме Детската Градина е добре да се обърнете за помощ към специалист психолог или психотерапевт. Желая ви Успех! :)
гр. Пловдив, бул.,,Ал.Стамболийски”9А
Красимира Харлова
тел: 0887 927 569
psykasiopeia@gmail.com
Krasimira Harlova
 
Мнения: 12
Регистриран на: 16 Авг 2016, 12:12

Re: Детски Психолог и Психотерапевт

Мнениеот Mercan Gurcan » 30 Окт 2016, 16:42

Здавейте искам да ви попитам за мойа племеник той е на 11г и е много хиперактивен не може да седи на едно мйасто все нещо трябва да направи със съучениците неможе да се разбира в се трабва да се закача учитлите вдигнаха ръка от него и те най накрайа решиха да го заведат на психолог - предписали му Авизол-10мл по едно хапче вечер но му става лошо от него вие му се свйат и повръща според вас какво биха направили
Mercan Gurcan
 
Мнения: 1
Регистриран на: 30 Окт 2016, 15:59

Re: Детски Психолог и Психотерапевт

Мнениеот justpro » 18 Ное 2016, 16:21

Здравейте. Отдавна търся помощ, но не я намира. Вярвам, че Вие ще ми дадете професионален съвет.
Ще се опитам да представя информацията накратко. С бащата на детето ми сме разделени повече от година. Детенцето ни е почти на 4 годинки. До скоро нямаше особено желание да ходи в къщата на баща си, който живее заедно с неговите родители. Случи се така, че няколко дни се наложи те да я взимат от детска. И оттам тръгна проблема. Като трябва да си тръгва от баща си винаги е с плач, не иска да се прибира в нас, обяснява ми как иска да живее там, как там всичко е по-хубаво, а в къщи не й харесва нищо. Че не иска никога да се върне при мен и няма да й е мъчно за мен. В къщата на свекирите ми получава огромно внимание, не се правят забележки, всичко е позволено, включително и нещата, които многократно съм повтаряла, че трябва да бъдат ограничавани. Когато остава с моите родители също плаче за тях, но не е такава драма, както за свеки.
Кокото и нескромно да звучи аз смятам себе си за доста добра майка, давам й цялото си внимание, играем, правя се на маймуна, също й разрешавам доста, но в границите на разумното. Не знам защо това, че иска да е там ме притеснява толкова много. Не я ограничавам да ходи, но много ме боли, че бабата заема моето място и детето иска да живее при нея. Страхувам се да я пусна обаче да преспи там, защото си мисля и съм убедена, че няма да иска повече да се върне при мен. Това чувство го имам още откакто малката се роди и живяхме заедно с бившите ми свекъри, не знам дали е чувство на ревност, на несигурност... Аз самата съм отгледана от баба си, но обичам майка си много. Не искам друг да ме измести от сърцето на дъщеря ми.
Това накратко описва моята ситуация. Ще бъда безкрайно благодарна, ако ми дадете съвет.
justpro
 
Мнения: 3
Регистриран на: 18 Ное 2016, 16:19

Re: Детски Психолог и Психотерапевт

Мнениеот Krasimira Harlova » 22 Ное 2016, 21:48

Здравейте,
разбирам вашата тревога и се надявам в моят отговор да намерите зрънцето надежда и помощ.
От написаното разбирам, че детето е присъдено да живее с вас, на бащата е отреден определен режим на свиждания. Веднага в мен възникна въпроса, какво ви е принудило да промените режима на свиждания ? А другият ми въпрос е има ли някаква пречка да върнете нещата по старому? Т.е. детето да се среща с баща си и с неговите родители в определените от съда дни.
Вашето дете навлиза във възраст в която тепърва ще изразява собствено мнение и ще опитва да го отстоява . На четири години то вече се чувства голямо и иска да бъде зачитано, като такова. Много майки на четиригодишни деца споделят, че не могат да ги познаят - сякаш не са техните деца - опърничави, обидчиви, устати. В този ред на мисли напълно разбираема е реакцията на вашата дъщеричка. Да малко грубичка е спрямо вас, но тя вече има мнение и държи да ви го заяви. Вашето дете в момента е объркано и думите му означават точно това - Мама и татко не живеят вече заедно, но мама няма нищо против да бъда с тати, с баба и с дядо. Можем само да гадаем за това какво се е говорило на детето в другата къща, но факт е, че то в известна степен повтаря чутото, като се опитва да го изрази, като собствено мнение. По всичко личи, че в лицето на вашата бивша свекърва си имате работа с жена, която обича да диктува правилата. Според мен ще бъде добре в тази ситуация да намалите до рамките на съдебното решение срещите на детето с бащата и неговите родители. Детето да бъде вземано от Детска Градина само и единствено от вас. Всяка вечер прибирайки се към дома да си създадете своеобразен ритуал на споделяне. Първо вие, а после детето да разкажете една на друга как ви е минал денят, какво вие разсмяло, какво вие е ядосало. Просто да се опитате да си говорите с вашето момиченце, като с приятелка. Опитайте се да си планирате заедно какво да правите в почивните дни и после, разбира се да го изпълнявате. Не винаги големите подаръци и скъпите играчки карат децата да греят от щастие. В повечето случаи веселият смях и маймунджулъците/ както вие споделяте/ вършат много по-добра работа. И когато постепенно си върнете отново доверието на вашето дете - опитайте се да си поговорите сериозно с нея и да и обясните, че мама винаги и по всяко време ще обича своето момиченце, но се чувства много наранена и огорчена, когато е несправедливо обиждана и обвинявана. Децата са особено чувствителни на тази тема.
И накрая вярвам, че като добра майка, вие имате и много силна интуиция по отношение на създалата се ситуация. И много добре знаете какво е добро за вас и за вашето дете. .....Просто го направете. Желая ви Успех!
гр. Пловдив, бул.,,Ал.Стамболийски”9А
Красимира Харлова
тел: 0887 927 569
psykasiopeia@gmail.com
Krasimira Harlova
 
Мнения: 12
Регистриран на: 16 Авг 2016, 12:12

Re: Детски Психолог и Психотерапевт

Мнениеот Krasimira Harlova » 22 Ное 2016, 21:58

Mercan Gurcan написа:Здавейте искам да ви попитам за мойа племеник той е на 11г и е много хиперактивен не може да седи на едно мйасто все нещо трябва да направи със съучениците неможе да се разбира в се трабва да се закача учитлите вдигнаха ръка от него и те най накрайа решиха да го заведат на психолог - предписали му Авизол-10мл по едно хапче вечер но му става лошо от него вие му се свйат и повръща според вас какво биха направили

Здравейте,
Бих искала да разделя вашият въпрос на две части:
Първо, според разказа ви се касае за дете, което проявява хиперактивност. Интересно ми е от кога проявява тази повишена активност. И дали в детската градина също е било толкова палаво.Обикновено тези деца имат нужда от по-специално внимание от страна на учителите в училище, а също и от родителите, които би трябвало да помогнат на детето си да разбере, че училищният живот е изпълнен с правила, които трябва да се спазват. Проявата на хипеактивност, обаче може да е реакция на детето към трудно привикване с училищната среда или липса на приятелска среда. Това би могло да се установи при разговор със специалист и евентуално да се окаже помощ на детето.
Второ, разбирам, че вашият племенник е посетил психолог. Ние като психолози нямаме право да предписваме лекарства, защото не сме лекари. Не зная колегата как е назначил точно това лекарствено средство. Искрено се надявам все пак да се касае за психиатър а не психолог. Повръщането може да е реакция към лекарството, но е добре да го споделите на специалиста, който го е предписал.В този случай според поставената диагноза заедно с лекарствена терапия може да се проведе и психотерапия с детски специалист. При желание от ваша страна може да ми се обадите на посоченият телефон.
гр. Пловдив, бул.,,Ал.Стамболийски”9А
Красимира Харлова
тел: 0887 927 569
psykasiopeia@gmail.com
Krasimira Harlova
 
Мнения: 12
Регистриран на: 16 Авг 2016, 12:12

Re: Детски Психолог и Психотерапевт

Мнениеот Hellene_G » 10 Яну 2017, 16:43

Здравейте.Синът ми е на 8 години.Изключително добро дете, усмихнато, любвеобилно, социално, има много приятели и хобита и доста богато въображение.В училище се справя добре, не ми е създавал никакви проблеми.
За първи път ми каза, че чувал някакъв глас преди около месец.Пишехме домашно, видях, че се е отплеснал и когато го подканих да продължи той каза, че "онзи глас" му казвал "не пиши, не пиши".Доста се стреснах, но реших, че просто си търси оправдание или си фантазира и само го подпитах за какво става въпрос като се опитах да не му показвам, че това ме е разтревожило.От това което ми каза разбрах, че от време на време чувал някакъв глас, който го карал да прави пакости или неправилни неща (като в случая) и когато се ударел по главата гласа изчезвал.Аз абсолютно никога не съм го виждала да се удря-щеше да ми направи впечатление.Обясних му, че има много богато въображение, че фантазията му работи и че навярно това не е никакъв глас, а собствените му мусли.Че понякога мисълта може да е толкова силна, че човек да я сбърка с глас.
От тогава не съм му споменавала нищо за "онзи глас".
До днес, когато си говорехме и той ми каза, че имал някои малки страхове и един от тях бил "онзи глас".За последно го бил чул миналата вечер, когато сме си легнали, аз съм заспивала, а гласа му казал "Събуди я, не я оставяй да заспи".Тогава пак се ударил по главата, гласа изчезнал и от тогава не го бил чувал.Вечер той заспива почти веднага щом си легнем (спим заедно) и ако се беше ударил щях да видя или усетя но такова нещо няма...така си мисля.
След днешният разговор, когато отнови ми каза за гласа съм много притеснена.... Четох в нета както много тревожни неща, така и доста успокояващи- например, че много деца на тази възраст си въобразявали гласове.
Трябва ли да продължа да го разпитвам, как да се отнеса към това, да потърся ли специализирана помощ, да изчакам ли?!
Моля за съвет...
Hellene_G
 
Мнения: 1
Регистриран на: 10 Яну 2017, 16:42

Re: Детски Психолог и Психотерапевт

Мнениеот Krasimira Harlova » 12 Яну 2017, 15:37

Здравейте.Синът ми е на 8 години.Изключително добро дете, усмихнато, любвеобилно, социално, има много приятели и хобита и доста богато въображение.В училище се справя добре, не ми е създавал никакви проблеми.
За първи път ми каза, че чувал някакъв глас преди около месец.Пишехме домашно, видях, че се е отплеснал и когато го подканих да продължи той каза, че "онзи глас" му казвал "не пиши, не пиши".Доста се стреснах, но реших, че просто си търси оправдание или си фантазира и само го подпитах за какво става въпрос като се опитах да не му показвам, че това ме е разтревожило.От това което ми каза разбрах, че от време на време чувал някакъв глас, който го карал да прави пакости или неправилни неща (като в случая) и когато се ударел по главата гласа изчезвал.Аз абсолютно никога не съм го виждала да се удря-щеше да ми направи впечатление.Обясних му, че има много богато въображение, че фантазията му работи и че навярно това не е никакъв глас, а собствените му мусли.Че понякога мисълта може да е толкова силна, че човек да я сбърка с глас.
От тогава не съм му споменавала нищо за "онзи глас".
До днес, когато си говорехме и той ми каза, че имал някои малки страхове и един от тях бил "онзи глас".За последно го бил чул миналата вечер, когато сме си легнали, аз съм заспивала, а гласа му казал "Събуди я, не я оставяй да заспи".Тогава пак се ударил по главата, гласа изчезнал и от тогава не го бил чувал.Вечер той заспива почти веднага щом си легнем (спим заедно) и ако се беше ударил щях да видя или усетя но такова нещо няма...така си мисля.
След днешният разговор, когато отнови ми каза за гласа съм много притеснена.... Четох в нета както много тревожни неща, така и доста успокояващи- например, че много деца на тази възраст си въобразявали гласове.
Трябва ли да продължа да го разпитвам, как да се отнеса към това, да потърся ли специализирана помощ, да изчакам ли?!
Моля за съвет...[/quote]

Здравейте,
разбираемо е притеснението ви. Това, което не ми стана ясно обаче е, дали освен така нареченият глас откривате и друга промяна в детето си. Самият симптом е смущаващ, но той никога не е самостоятелен, а в повечето случаи е съпроводен и с други такива, ако говорим за психично заболяване. Разбирам, че тази информация за вас самата е още много нова, но все пак проявете любопитство и попитайте детето за истинското време на поява на гласа. Важно е да наблюдавате детето си и да следите за всякакви промени и странности, които забележите. Говорете и с учителката му за това, как се проявява в училище и наблюдават ли се и там някакви изменения. Ако познавате приятелите му, може и тях съвсем дискретно да подпитате за това дали детето ви има някаква промяна. Вие описвате, че това ваше притеснение продължава вече месец, но е добре да съберете повече информация за случващото се. Попитайте детето дали този глас се появява ежедневно или си има и ,,почивни дни"? Дали си има име и на какво прилича. Предполагам сте прочела в интернет за т.нар. въображаем приятел или ,,Синдромът на Карлсон". Само, че за него се говори в по-ранна детска възраст - между 3-7 години. Ето защо е добре вие самата да разберете от кога датира неговата поява. Ако наистина, обаче детето чува ежедневно само глас, който се е появил наскоро, е добре да се посъветвате и с психиатър..... Като майка, съм уверена , че ще направите най-доброто за своето дете, но е важно да запазите самообладание и да не афиширате пред сина си своите страхове, тъй като те се придават и на него.
Желая ви успех. А при желание от ваша страна може да ми се обадите на посоченият телефон.
гр. Пловдив, бул.,,Ал.Стамболийски”9А
Красимира Харлова
тел: 0887 927 569
psykasiopeia@gmail.com
Krasimira Harlova
 
Мнения: 12
Регистриран на: 16 Авг 2016, 12:12

Следваща

Назад към Детски болести

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта