Галина Тодорова – психолог-консултант

[kristina91]

Здравейте Кристина,
От писмото Ви разбирам, че се чувствате объркана от чувствата и мислите, които бушуват във вас. Добре е да се опитате да разпознаете собствените си емоции, защото това ще ви даде шанс да работите с тях. Умението да се освободите от изблиците на гняв и ревност може да овладеете с помощта на психотерапевт. Ако той прецени ще ви препоръча консулт с психиатър, невролог или друг специалист. Не се отказвайте от идеята да промените нещата, които ви правят нещастна. Не се страхувайте или срамувайте да се доверите на професионалисти, които ще ви окажат адекватна помощ. Желая Ви успех!
Поздрави: Г.Тодорова[/quote]

Много Ви благодаря, че отделихте време за да прочетете написаното и да изкажете мнението си! В най - скоро време ще си запазя час при психотерапевт, който да ми помогне да овладея тези чувства в мен, тази ужасна ревност.
Отново благодаря и ви пожелавам всичко хубаво!

[anni2012]

Как да се справя със съзависимата ми към мен майка?
Моя случай е свързан с това и е следният. Аз съм несемейна, на 37 години. Имала съм няколко връзки с момчета, но когато нещата между мен и тях са ставали сериозни моята майка се е намесвал и ни е разделяла. Това е ставало като е намирала някакъв недостатък, като ме е заплашвал, манипулирал със своето здраве (в смисъл,че ще се поболее или умре), настройвала е близките ни срещу мен. Така аз оставам сама срещу всички тези хора и безсилна да направя каквото и да било. Баща ми не може да направи нищо по въпроса, защото се примирява и съгласява с нея. Майка ми е стигала до там да заплашва момчетата, с които съм имала сериозна връзка да не се срещат с мен и те са ми го споделяли. Някои е пъдила от дома ни.
Майка ми е СИЛНО привързана към мен, психолозите наричат това с понятието "СЪЗАВИСИМОСТ" (някой човек не може без друг). Тя черпи някаква сигурност от мен. Без мен се страхува да живее, споделяла ми е, че аз давам смисъл на живота й. Аз живея заедно с родителите си, което усложнява допълнително ситуацията. Когато изявих веднъж желанието си да замина в друг град да работя, тя изпаднала в паника и започнала да плаче пред баща ми.
Сега имам връзка с едно момче, което иска да създадем семейство заедно, но заради всичко, което описах по-горе пазим това в тайна,но не знам до кога и как. Страхувам се сценарият да не се повтори и да се разделим с това момче заради майка ми. Не искам да загубя това момче , няма да го понеса този път. Как да постъпя, как да й кажа за сериозните ни намерения,може да направи скандал или не знам още какво?МОЛЯ ВИ ДА МИ ПОМОГНЕТЕ!

Благодаря предварително!

[Galina Todorova]

Как да се справя със съзависимата ми към мен майка?
Моя случай е свързан с това и е следният. Аз съм несемейна, на 37 години. Имала съм няколко връзки с момчета, но когато нещата между мен и тях са ставали сериозни моята майка се е намесвал и ни е разделяла. Това е ставало като е намирала някакъв недостатък, като ме е заплашвал, манипулирал със своето здраве (в смисъл,че ще се поболее или умре), настройвала е близките ни срещу мен. Така аз оставам сама срещу всички тези хора и безсилна да направя каквото и да било. Баща ми не може да направи нищо по въпроса, защото се примирява и съгласява с нея. Майка ми е стигала до там да заплашва момчетата, с които съм имала сериозна връзка да не се срещат с мен и те са ми го споделяли. Някои е пъдила от дома ни.
Майка ми е СИЛНО привързана към мен, психолозите наричат това с понятието "СЪЗАВИСИМОСТ" (някой човек не може без друг). Тя черпи някаква сигурност от мен. Без мен се страхува да живее, споделяла ми е, че аз давам смисъл на живота й. Аз живея заедно с родителите си, което усложнява допълнително ситуацията. Когато изявих веднъж желанието си да замина в друг град да работя, тя изпаднала в паника и започнала да плаче пред баща ми.
Сега имам връзка с едно момче, което иска да създадем семейство заедно, но заради всичко, което описах по-горе пазим това в тайна,но не знам до кога и как. Страхувам се сценарият да не се повтори и да се разделим с това момче заради майка ми. Не искам да загубя това момче , няма да го понеса този път. Как да постъпя, как да й кажа за сериозните ни намерения,може да направи скандал или не знам още какво?МОЛЯ ВИ ДА МИ ПОМОГНЕТЕ!

Благодаря предварително!

Здравейте Ани,
От писмото Ви разбирам, че вашите родители не са успели да изградят във вас една автономна личност. Автономността е способността да се отделите от родителите си и да започнете да функционирате независимо в света подобно на връстниците си. Способността да напуснете дома, да водите собствен живот, да имате собствена самоличност, да имате собствени цели и насоки, независещи от подкрепата или напътсвтията на родителите ви. Това е способността да бъдете индивид - да имате същност. От споделеното оставам с впечатлението, че не само майка ви е зависима от вас. Вие също сте зависима от нея и от семейството си. Може би в миналото вашите родители са ви защитавали прекалено много: взимали са са решения вместо вас и са изпълнявали задълженията ви. Дори може несъзнателно да са ви принизявали, критикувайки ви, когато сте се опитвали да се справите сама с нещо. В резултат на това в зрелия си живот вие се чувствате неспособни да се справите ефективно без напътствия, съвет, финансова подкрепа от хора, които чувствате, че са по-силни и по-умни от вас. Най-вероятно основното чувство, което изпитвате е чувство на вина. Вина към своята майка, че може би не сте достатъчно добра дъщеря. За да се справите с това чувство, обаче се изисква полагането на много усилия и търпение от ваша страна. Пътят за излизане от вашата зависимост е придвижване от детството към зрелостта (вие все още живеете в детството). Това означава да замените чувството на зависимост с чувството на зрялост - чувството, че можете да съществувате самостоятелно в живота. Научете се да вярвате в своите собствени способности и да се справяте, като ставате господари на проблемите в живота си. За да можете да опознаете по-добре себе си и да разберете кои са вашите стратегии за справяне е добре да се консултирате с психолог. Това е човекът, който ще бъде вашият навигатор по пътя към постигане на така заветната независимост. Запомнете, че ако понякога се нуждаете от помагаща ръка е добре да погледнете и към своята собствена. Желая Ви успех. Не се отказвайте!
Поздрави: Г.Тодорова

[katania]

Здравейте,преди 3-4 години постъпих в болница с диагноза тежка суицидивна депресия, лежах 3 месеца и естествено продължих да приемам лекарства и след изписването ми. Тогава се оказа, че съм боледувала от години, но не съм знаела за това, въпреки че всички сиптоми бяха на лице и видими не само да мен. От тогава внимавам много и се опитвам всячески да предотвратя пропадане в черна дупка. Тази година направих лек рецидив, казвайки лек имам предвид че отмина по-бързо, може би защото вече знам с какво си имам работа, а и близките ми също, но не се размина без лекари и хапчета. Лошото е, че подозирам че това бързо отминаване не е отминало наистина и не знам какво да правя, защото причината е в безсънието нощем. Знам, че е без значение в случая, но това се дължи на работния ми график. В началото смените бяха поносими, но шефа си хвана любовница и сега аз й поемам нощните смени, които май ми идват в повече. Шефа ми не знае за болеста и епизодите, безпредметно е да говоря с него, а не мога да си позволя да си загубя работата. Когато е възможно се опитвам да компенсирам със съня, но колкото и да се опитвам никога не успявам заради смените в графика. От няколко дена се разплаква твърде лесно и твърде често дори само при спомен за емоциотален момент. Апетит имам по навик, но в момента в който видя храна ми отминава и не съм гладна. Да отида ли пак на преглед при лекар или е безпредметно. Явно не умея да се справям със състоянието си както си мислех, и трябва да си избера дали да пия хапчета цял живот или да работа за единия хляб докато досадната депресия не стане шизофрения - най-големия ми страх. Какво да правя?!

[Galina Todorova]

НА какво се дължи моето безсъние?

Здравейте,
Тъй като не сте описали по-подробно проблема си, ще Ви отговоря какви са по принцип причините за съня.
Сънят заема голяма част от живота на човека (една трета до две пети или даже до една четвърт), е ежедневно повтарящо се и лесно обратимо състояние на покой и относително "излизане" от действителността с повишен праг на реакции спрямо външни стимули. На практика сънят е форма на ежедневно поведение на човека, което му е необходимо за възстановяване на психичните и физическите сили. Разстройствата на съня са едни от най-често срещаните. Счита се, че за около една година една трета от населението има оплаквания от поне едно от разстройствата на съня - безсъницата, която е най-разпространеният проблем в тази област.
Разстройствата на съня можем да ги разделим на два основни типа:
1.Диссомнии - включват затруднено заспиване, безсъние, сънливостта, прекомерния сън, деформации на цикъла "заспиване-сън-събуждане";
1.Парасомнии (буквално лъжесънища) - свързани със т.нар.сомнабулизъм, сънуването на кошмари, клатене глава насън, апнея и др.
Причини:
Практиката показва, че ако причината за безсъние е тревожността, то по-често срещаната форма на безсъние е невъзможността да се заспи. Ако причината е депресия, то човект се буди по време на спане и/или са налице ранни събуждания (будене рано сутрин).
Основните причини за безсънието са:
1.Тревожност;
2.Напрегнатост;
3.Болка от всякакъв вид (зъбобол, болки в главата, стомашни болки и др.)
4.Хранителни фактори;
5.Злоупотреба с алкохол;
6.Злоупотреба с наркотици;
7.Соматични заболявания (артрит, язва, ангина и др.);
8.Психични проблеми и разстройства от различен вид - депресия, фобии, страхове, мъка на загубата, любовна мъка и др.;
9.Злоупотреба със сънотворни средства;
10.Преумора;
11.Превъзбуда;
12.Възрастови изменения.
За да разберете причината за Вашето безсъние, Ви препоръчвам да се срещнете със специалист (психолог, психотерапевт, психиатър). Важно е първо да установите конкретната причина и след това да пристъпите към подходящо лечение. Желая Ви успех.

[laiose]

Здравейте.Аз съм от София и имам нужда от психолог или психотерапевт.Проблема е,че сме финансово затруднени и не знам към кой качествен доктор в тази област да се обърна,който работи на по-ниски цени(до 30 лв.).Много ще съм ви благодарна ако може да ми препоръчате някой!

[Galina Todorova]

Здравейте.Аз съм от София и имам нужда от психолог или психотерапевт.Проблема е,че сме финансово затруднени и не знам към кой качествен доктор в тази област да се обърна,който работи на по-ниски цени(до 30 лв.).Много ще съм ви благодарна ако може да ми препоръчате някой!

Здравейте. Аз работя във Варна и за съжаление терапевтите от София, които бих ви препоръчала взимат по-висока цена.
Поздрави: Г.Тодорова

[laiose]

Благодаря за вниманието!Дано успя да намеря някой

[kosttadinovf]

Здравейте г-жо Тодорова!Аз съм момче на 17 години От изместно време имам косопад, постоянно мисля за него, представям си,че косата ми ще окапе, че ще оплешивея. Пръстите ми са постоянно в косата ,дърпам я,за да видя дали ще паднат косъмчета и ако падне дори само едно направо полодявам и се отчайвам. Самочувствието ми падна, постоянно съм затворен в себе си и си мисля,че косота ми ще окапе. Притеснявам се да излезна с приятели,защото косата ми е не е от най-гъстите и с тоя косопад,пръстите постоянно в косата,нямам думи просто. Почвам да дъвча косъмчетата, комплексирам се ,може проблема да не е изобщо сериозен,но в моето съзнание е като най-лошото,което може да се слуя на човек.

Благодаря ВИ!

[Galina Todorova]

Здравейте г-жо Тодорова!Аз съм момче на 17 години От изместно време имам косопад, постоянно мисля за него, представям си,че косата ми ще окапе, че ще оплешивея. Пръстите ми са постоянно в косата ,дърпам я,за да видя дали ще паднат косъмчета и ако падне дори само едно направо полодявам и се отчайвам. Самочувствието ми падна, постоянно съм затворен в себе си и си мисля,че косота ми ще окапе. Притеснявам се да излезна с приятели,защото косата ми е не е от най-гъстите и с тоя косопад,пръстите постоянно в косата,нямам думи просто. Почвам да дъвча косъмчетата, комплексирам се ,може проблема да не е изобщо сериозен,но в моето съзнание е като най-лошото,което може да се слуя на човек.

Благодаря ВИ!

Здравейте,
От това, което споделяте с мен оставам с впечатлението, че се намирате в състояние на повишена тревожност и стрес. Изпитвате най-вероятно нужда от закрила. Добре е да направите среща с професионалист, който ще уточни точната причина за вашето поведение. Възможно е да страдате от трихотиломания, но това е само хипотеза. Не мога да ви дам категоричен и изчерпателен отговор, поради липсата на достатъчно изчерпателно описание на състоянието ви. Още един път горещо ви препоръчвам да не отлагате среща с психолог или психотерапевт. Желая ви успех!

Поздрави: Г.Тодорова