Галина Тодорова – психолог-консултант

[Galina Todorova]

Здравейте, от известно време имам следния проблем: вечер, когато си лягам, сякаш ми става нещо. Започва да ми се вие свят, понякога получавам сърцебиене, не мога да заспя от страх, че ще ми стане нещо. Ходих на невролог, УНГ, правиха ми ЕКГ и кръвни изследвания. Всичко е в нормата. Имате ли представа от какво може да е? Благодаря предварително!

Здравейте,
Най-вероятно става въпрос за едно от най-разпространените през последните години психично разстройство, свързано с паническа тревожност, която най-често се проявява под формата на панически атаки. Паническото разстройство се характеризира с внезапни епизоди на остро безпокойство или силен страх, които се появяват "като гръм от ясно небе" без видима причина. Силната паника обикновено продължава не повече от няколко минути, но в редки случаи може да се връща "на вълни" за период от два часа. Хората обикновено развиват паническо разстройство в края на юношеството или в двадесетте си години. В много случаи паниката и тревожността се проявяват при хора, които нямат някакви сериозни, дълбоки емоционални проблеми. Симптомите на паническия пристъп, като болки в гърдите, недостиг на въздух, гадене, силен страх, често приличат на симптомите на сърдечния удар. Разтревожени хората, получили пристъп на паника, веднага отиват в най-близката болница. След много изследвания се оказва, че нямат физиологичен проблем, а "всичко е в главата" им.
За да сте сигурна обаче, че имате паническо разстройство или по-висока тревожност е добре да посетите психолог и психиатър, които да установят точната ви диагноза. Обикновено се използват следните стратегии за справяне с тревожността:
1.Терапия за контрол на паниката (това се случва с квалифициран психолог или психотерапевт).
2.Усвояване на умения за релаксация.
3.Интероцептивна десенсибилизация - Практикуване на доброволно привикване към телесните симптоми на паниката.
4.Медикаментозно лечение.
5.Начин на живот и личностни промени.
Не отлагайте посещението си при психолог. Той подробно ще ви обясни какъв е проблема и какви са начините за справяне с него. Пожелавам ви Успех!

[Galina Todorova]

Здравейте Г-жо Тодорова аз съм на 20 години преди година започнах лечение на депресия личният ми лекар ми даде направление за психиатър и той ме лекува 6 месеца но няма ефект от тези лекарства, антидепресанти отначало личният ми лекар ми изписа лечение за три месеца но симптомите се повториха и така се стигна до психиатъра комбинация от други медикаменти които също не оказаха кой знае каква промя даже да не кажа никаква единственото за което е прав е че аз съм страхлива, майка ми и баща ми са такива, твърдят че имам страхова невроза понеже личният ми лекар ми беше споменал първоначално да нося дрехи с дълъг ръкав и да не ползвам самобръсначки по късно да речем 7/8 месеца след като завърших си бях вкъщи и отначало се започна със силно напрежение и страх от това което личният лекар и се подсетих за една позната която си режеше вените и това допълнително увеличи цялото напрежение и страх отидох на доктор и му казах напрегната съм и плача и тога той ме прати на психиатър с диагноза депресия тази година малко по намаляха тези страхова с ножовете, но аз още от малка си имам силно напрежение и страхове съм имала естествено но не такива появявали ли ми се мисли за самоубийство на периоди това ме плаши не мога да си обясня защо ми минават такива мисли но със сигурност искам да живея нямам причина за момента да не искам да живея моля помогнете ми с тази дилема

Здравейте,
Споделеното от вас ме кара да мисля, че освен от депресия страдате и от някаква обсесия (натраплива мисъл), Обикновено обсесиите внасят невероятен хаос в живота на хората, защото тя обърква и изнервя не само тези, които я имат, но и техните семейства и близки. Предполагам, че тези нежелани мисли, импулси и образи се повтарят в ума ви. За щастие хората страдащи от такива стресиращи мисли, не се подчиняват на тези мисли, но те ги преследват постоянно. Натрапчивите идеи са нежелани повтарящи се действия или умствени модели, които тревожните хора изпълняват, за да намалят временно тревожността си.
Добре ще е да направите още един консулт с психиатър и да се консултирате отново за диагнозата и медикаментите. най-доброто за вас ще бъде да се срещнете с психолог или психотерапевт и заедно да решите какви стъпки ще предприемете за да се справите с проблема. Препоръчаните начини за справяне с натрапливите миели и депресията са:
1. Когнитивна терапия.
2.Техники за релаксация.
3.Медикаментозно лечение.
4.Начин на живот и личностни промени.
Не отлагайте! Този проблем не се решава на форумно ниво. Пожелавам ви успех!

[analia7]

А дали е възможно да получавам паник атаки от тези мисли тъй като, след като спрях със всичко 3 4 месеца по късно сутрин със събуждането чувствам силно напрежение, после страх, най-често разстройство като за край , извинете ме когато ме боли главата повръщам, колкото и да държа накрая само си излиза наскоро реших да се замисля да не би всичкия този страх и напрежение рано сутрин та чак до обят ме карат да си въобрзявам глупости от чуждите проблеми като този с вените моя позната постоянно го прави и от там се наплаших още повече и накрая отидох на лекар.. Наскоро изгубих друга позната почина в катастрофа две години по малка от мен, това чувство беше много силно, но си казах трябва да се примириш..Благодаря ви!

[analia7]

Имах дори написана немога с точност да кажа социална невроза общо казано

[Galina Todorova]

А дали е възможно да получавам паник атаки от тези мисли тъй като, след като спрях със всичко 3 4 месеца по късно сутрин със събуждането чувствам силно напрежение, после страх, най-често разстройство като за край , извинете ме когато ме боли главата повръщам, колкото и да държа накрая само си излиза наскоро реших да се замисля да не би всичкия този страх и напрежение рано сутрин та чак до обят ме карат да си въобрзявам глупости от чуждите проблеми като този с вените моя позната постоянно го прави и от там се наплаших още повече и накрая отидох на лекар.. Наскоро изгубих друга позната почина в катастрофа две години по малка от мен, това чувство беше много силно, но си казах трябва да се примириш..Благодаря ви!

Здравейте,
Обсесивното разстройство е вид тревожно разстройство и е възможно да има проява на психосоматика. Диагнозата и лечението ви е добре да бъдат съгласувани със съответните специалисти - психиатър и психотерапевт. Несериозно е това да се случи на форумно ниво. Желая ви успех!

[analia7]

Последен въпрос!! Искам да се извиня, първо за многото въпроси, които ви зададох, просто в момена нямам възможност да отида на психологичен преглед и докато това стане да съм поне малко по спокойна.Въпросът ми е, тревожността ли е една от причините да нямам желание да се обвържа, ако мога точно да бъда разбрана вътрешно нямам желание и сега като съм по голяма се замислям над тези неща, защо е така и докога ще е така, баща ми ме пита голямо момиче си голяма жена как може да си сама докога, върви си търси някой.. Почувствах срам, лек уплах дори.. Благодаря много!

[Galina Todorova]

Последен въпрос!! Искам да се извиня, първо за многото въпроси, които ви зададох, просто в момена нямам възможност да отида на психологичен преглед и докато това стане да съм поне малко по спокойна.Въпросът ми е, тревожността ли е една от причините да нямам желание да се обвържа, ако мога точно да бъда разбрана вътрешно нямам желание и сега като съм по голяма се замислям над тези неща, защо е така и докога ще е така, баща ми ме пита голямо момиче си голяма жена как може да си сама докога, върви си търси някой.. Почувствах срам, лек уплах дори.. Благодаря много!

Здравейте,
Причините за страха от обвързване са най-различни, но не мога да ви отговоря каква е точната причина за вашият страх. Съжалявам, но този отговор се получава след проведен разговор със специалист най-малко след няколко срещи. Надявам се, че ще успеете да осъществите такава среща. Пожелавам ви успех!

[d.popova]

Здравейте, г-жа Тодорова!
Преди 15 години бях изпаднала във някаква /необяснима за мен и до днес причина за / страхова невроза, беше ме страх от всичко и всички, безсъние, притеснение, стеснение, изолация и пр... без да съм изживяла нещо фрапиращо към него момент. След 3 месечно лечение и консултации със психолог всичко се нареди и аз отново се върнах към социалната среда, уверена и изпълнена със живот .... до преди година
Омъжих се, имам прекрасна дъщеря,в брак съм от 13г, като цяло семейният ми живот не е цветущ, още от самото начало се разочаровах от съпруга си, дадох си сметка, че не мога да разчитам на него и не разчитам и до ден днешен / опора в живота до днес са родителите ми /, въпреки това останах във брак заради детето си, сметнах,че за него тава ще е по-добре, а и донякъде от съжаление към съпруга си..
Завърших наскоро висше образование /благодарение отново на родителите си/, идеята ми бе, че с него ще успея да се реализирам и ще предложа по-добър стандарт на живот на дъщеря си, но уви... /пропуснах да спомена, нашият татко е международен шофьор, което предполага стандартът да е добър, но не е ...каквото си изкара, си го похарчва демонстративно и безразсъдно... буквално трохите са за детето, не преувеличавам.../
та днес се сблъсквам с най-големият си кошмар, вече икономист-бакалавър, предстои ми и дипломиране магистър, не ме наемат и това е... имам вече няколко интервюта-провали, още излизайки от интервюиращата зала аз съм смазана и с ясно съзнание, че отново съм се изложила.... по време на интервю съм със сърцебиене, треперене/ръце или тяло,глас/ и мислите ми мигновено изчезват от главата ми, чисто депресивно състояние.... от самочувствието ми и помен не остана, срутена, разрушена и в последните месеци и съпругът ми ми налага някакви психо атаки, от който в мен остана една празнина и необяснима омраза към него, нямам желание нито да го чувам, нито да го виждам.../държа да подчертая,че друг човек в живота си нямам и съм нямала по време на брака си, изцяло се затворих и изолирах от външния свят, донякъде "благодарение на ревнивият си съпруг,и съм изцяло погълната в грижа по дъщеря си, макар, че вече е голяма 11г, като в последно време се замислям дали не и вредя по този начин /
Спортувам с нея всеки ден на спринт пробягваме около километър, което за момента ме кара да се чувствам ок, до вечерта ..когато тя заспи, започват моите терзания...
В един момент съм решена да се разведа, в следващият момент с наведена глава решавам, че няма, защото ще се отрази мн негативно да дъщеря ни, решена,че ще се справя с изблиците си на притеснителност по време на интервю, в следващия момент наведена, че нищо не става от мен, макар, че не го вярвам в действителност, привлекателна млада 33г дама съм, с висока интелигентност.... а разбита психика !!! Какво да правя, решение нямам, с ясното съзнание съм, че нещо трябва да променя , но като, че ли сили нямам, наясно съм,че съм в депресия, а ме е срам да го призная, а и финансова възможност към момента нямам за психолог!!!

[Galina Todorova]

Здравейте, г-жа Тодорова!
Преди 15 години бях изпаднала във някаква /необяснима за мен и до днес причина за / страхова невроза, беше ме страх от всичко и всички, безсъние, притеснение, стеснение, изолация и пр... без да съм изживяла нещо фрапиращо към него момент. След 3 месечно лечение и консултации със психолог всичко се нареди и аз отново се върнах към социалната среда, уверена и изпълнена със живот .... до преди година
Омъжих се, имам прекрасна дъщеря,в брак съм от 13г, като цяло семейният ми живот не е цветущ, още от самото начало се разочаровах от съпруга си, дадох си сметка, че не мога да разчитам на него и не разчитам и до ден днешен / опора в живота до днес са родителите ми /, въпреки това останах във брак заради детето си, сметнах,че за него тава ще е по-добре, а и донякъде от съжаление към съпруга си..
Завърших наскоро висше образование /благодарение отново на родителите си/, идеята ми бе, че с него ще успея да се реализирам и ще предложа по-добър стандарт на живот на дъщеря си, но уви... /пропуснах да спомена, нашият татко е международен шофьор, което предполага стандартът да е добър, но не е ...каквото си изкара, си го похарчва демонстративно и безразсъдно... буквално трохите са за детето, не преувеличавам.../
та днес се сблъсквам с най-големият си кошмар, вече икономист-бакалавър, предстои ми и дипломиране магистър, не ме наемат и това е... имам вече няколко интервюта-провали, още излизайки от интервюиращата зала аз съм смазана и с ясно съзнание, че отново съм се изложила.... по време на интервю съм със сърцебиене, треперене/ръце или тяло,глас/ и мислите ми мигновено изчезват от главата ми, чисто депресивно състояние.... от самочувствието ми и помен не остана, срутена, разрушена и в последните месеци и съпругът ми ми налага някакви психо атаки, от който в мен остана една празнина и необяснима омраза към него, нямам желание нито да го чувам, нито да го виждам.../държа да подчертая,че друг човек в живота си нямам и съм нямала по време на брака си, изцяло се затворих и изолирах от външния свят, донякъде "благодарение на ревнивият си съпруг,и съм изцяло погълната в грижа по дъщеря си, макар, че вече е голяма 11г, като в последно време се замислям дали не и вредя по този начин /
Спортувам с нея всеки ден на спринт пробягваме около километър, което за момента ме кара да се чувствам ок, до вечерта ..когато тя заспи, започват моите терзания...
В един момент съм решена да се разведа, в следващият момент с наведена глава решавам, че няма, защото ще се отрази мн негативно да дъщеря ни, решена,че ще се справя с изблиците си на притеснителност по време на интервю, в следващия момент наведена, че нищо не става от мен, макар, че не го вярвам в действителност, привлекателна млада 33г дама съм, с висока интелигентност.... а разбита психика !!! Какво да правя, решение нямам, с ясното съзнание съм, че нещо трябва да променя , но като, че ли сили нямам, наясно съм,че съм в депресия, а ме е срам да го призная, а и финансова възможност към момента нямам за психолог!!!

Здравейте,
За съжаление проблемите ви трудно могат да бъдат решени на форумно ниво. Още в детството си човек изгражда правила и допускания за успешния начин на собственото си функциониране. Вие най-вероятно поставяте нуждите на другите над своите собствени, така че вашите нужди никога да не бъдат споделени, в резултат на което вие дори не знаете какви в действителност са вашите реални нужди. Такъв поведенчески модел аз наричам страх. Този страх започва в детството и се отразява на целия живот. той започва с нещо, което ни е било причинено от нашето семейство или от други деца. Може би сте била прекалено критикувана, изоставяна или прекомерно защитавана, депривирана. По този начин страхът става част от нас и много след като напуснем дома и сме пораснали продължаваме да създаваме ситуации, в които ние сме малтретираните, игнорираните, унизените или контролираните и в които ние не успяваме да постигнем нашите най-желани цели. Страховете определят как мислим, как се чувстваме и как действаме. Те пораждат силни чувства като тъга, гняв и безпокойство. Дори и да изглежда, че имаме всичко - социален статус, идеален брак - ние често сме неспособни да се насладим на живота. и да повярваме в нашите постижения.
Разбирам, че осъзнавате нуждата си от промяна, но ви е трудно да го направите. Бих ви препоръчала да си отговорите на въпроса: "Какво бихте правила ако проблема го няма"? Запишете отговорите си и си задайте следващ въпрос : "Как мога да го постигна? Направете си план за осъществяване на желанията и начало на действието. Ако се колебаете си задайте въпроса "Кое е най-страшното което може да се случи, ако постъпя по този начин"? Добре е да се научите да рискувате разумно, защото докато не скочите от своя остров няма да намерите обетована земя.
Накрая бих ви препоръчала да се обърнете към психолог от вашия град, защото сама трудно ще се справите. Професионалистът ще ви помогне да си отговорите на "трудните" за вас въпроси и да предприемете действия за вашето личностно израстване. Разбирам финансовото ви затруднение, но се надявам, че все още имате подкрепата на родителите си или други близки хора. Пожелавам ви успех!

[miloka]

Здравейте! Пише Ви една майка на 14 годишно момиче! Искам да споделя с Вас нашата история и се надявам да ми помогнете със съвет за начина по ,който трябва да реагираме в конкретния случай! Аз и съпругът ми имаме дъщеря на 14 години ,която считаме за дар от Бога след три бременности от които само тя се роди! Всичко беше на ред след раждането относно нейното здравословно състояние докато на около 2 години започнаха да и се появяват ечемици ,които се капсуловаха и трябваше да се премахват оперативно . През всички тези години до 12 годишна имаше постоянен проблем с очите и бяхме на терапия с различни капки. На 12 години докторът ,който я беше поел от малка спря работа с деца и ние потърсихме друг лекар .Така попаднахме в Света Анна и след консултация с всички очни специалисти от болницата се оказа ,че нейната диагноза през цялото време е била грешна и след последвалото лечение проблемите с очите спряха. Всичко беше наред до миналата година ноември месец ,когато започна пак обикаляне по различни болници от други оплаквания и без да навлизам в подробности тя беше оперирана в Военна болница от тумор на панкреаса ,който за наша радост се оказа доброкачествен и след месец се брибрахме в къщи. И тогава започнаха проблемите ,които тя не може да преодолее и до сега. При всяко вдигане на температура или някакво друго неразположение тя започва да се притеснява и да плаче ,че ето пак и има нещо ,отделно притеснението ,че беще изпуснала доста материал в училище но там нещата успяхме да ги оправим с удължаване на срока и мина срока без проблем. Въпреки почти всекидневните разговори , че не трябва да се притеснява от всичко и че трябва да споделя за всяко едно неразположение със нас ,че тя ще се разболява ,като всеки един нормален човек от настинки мисля ,че нашите опити да я успокоим не дават нужния резултат и се опитах да я убедя ,че ни трябва среща със специалист с който да поговорим и да се опитаме да разрешим този страх ,който си остана в нея тя категорично отказа и ми каза ,че всичко си било наред и тя не била луда за да я водя на психолог. Опитах да я убедя да започнем първо с училищния психолог тъй ,като тя я познава но и това отказа . Най интересното в случая е , че тя след като ни изписиха от болницата реши ,че ще учи психология тъй като там всички лекари и сестри всекидневно и казваха ,че трябва да стане лекар ,защото през цялото време е била железна и дисциплинирана ,че на втория ден след тази тежка операция отказа обезболяващи и единствено се разплака от глад ,тъй като беше доста дни на пълна диета само на вода! И започна да се интересува какво е да си психолог и много добре знае ,че изобщо не ходят луди а хора с проблеми от всякакво естество а самата тя отказва ,че тя има нужда от помощ от точно такъв специалист! Ще Ви бъда много благодарна да ми дадете съвет как да постъпя в този момент има ли нужда от помощ или от повече време за да превъзмогне този страх ? Само ще споделя ,че изобщо не съм била много настоятелна за среща със психолог просто след две разболявания и след нейния страх в очите ,който видях се опитах да изглежда не като настояване а като предложение от моя страна да види каква е точно тази специалност ,която тя иска да изучава и да чуе съвети за превъзмогването на страха ,но засега отказва категорично!Ще очаквам с нетърпение Вашият отговор и благодаря предварително !