Галина Тодорова – психолог-консултант

[Galina Todorova]

Здравейте! Пише Ви една майка на 14 годишно момиче! Искам да споделя с Вас нашата история и се надявам да ми помогнете със съвет за начина по ,който трябва да реагираме в конкретния случай! Аз и съпругът ми имаме дъщеря на 14 години ,която считаме за дар от Бога след три бременности от които само тя се роди! Всичко беше на ред след раждането относно нейното здравословно състояние докато на около 2 години започнаха да и се появяват ечемици ,които се капсуловаха и трябваше да се премахват оперативно . През всички тези години до 12 годишна имаше постоянен проблем с очите и бяхме на терапия с различни капки. На 12 години докторът ,който я беше поел от малка спря работа с деца и ние потърсихме друг лекар .Така попаднахме в Света Анна и след консултация с всички очни специалисти от болницата се оказа ,че нейната диагноза през цялото време е била грешна и след последвалото лечение проблемите с очите спряха. Всичко беше наред до миналата година ноември месец ,когато започна пак обикаляне по различни болници от други оплаквания и без да навлизам в подробности тя беше оперирана в Военна болница от тумор на панкреаса ,който за наша радост се оказа доброкачествен и след месец се брибрахме в къщи. И тогава започнаха проблемите ,които тя не може да преодолее и до сега. При всяко вдигане на температура или някакво друго неразположение тя започва да се притеснява и да плаче ,че ето пак и има нещо ,отделно притеснението ,че беще изпуснала доста материал в училище но там нещата успяхме да ги оправим с удължаване на срока и мина срока без проблем. Въпреки почти всекидневните разговори , че не трябва да се притеснява от всичко и че трябва да споделя за всяко едно неразположение със нас ,че тя ще се разболява ,като всеки един нормален човек от настинки мисля ,че нашите опити да я успокоим не дават нужния резултат и се опитах да я убедя ,че ни трябва среща със специалист с който да поговорим и да се опитаме да разрешим този страх ,който си остана в нея тя категорично отказа и ми каза ,че всичко си било наред и тя не била луда за да я водя на психолог. Опитах да я убедя да започнем първо с училищния психолог тъй ,като тя я познава но и това отказа . Най интересното в случая е , че тя след като ни изписиха от болницата реши ,че ще учи психология тъй като там всички лекари и сестри всекидневно и казваха ,че трябва да стане лекар ,защото през цялото време е била железна и дисциплинирана ,че на втория ден след тази тежка операция отказа обезболяващи и единствено се разплака от глад ,тъй като беше доста дни на пълна диета само на вода! И започна да се интересува какво е да си психолог и много добре знае ,че изобщо не ходят луди а хора с проблеми от всякакво естество а самата тя отказва ,че тя има нужда от помощ от точно такъв специалист! Ще Ви бъда много благодарна да ми дадете съвет как да постъпя в този момент има ли нужда от помощ или от повече време за да превъзмогне този страх ? Само ще споделя ,че изобщо не съм била много настоятелна за среща със психолог просто след две разболявания и след нейния страх в очите ,който видях се опитах да изглежда не като настояване а като предложение от моя страна да види каква е точно тази специалност ,която тя иска да изучава и да чуе съвети за превъзмогването на страха ,но засега отказва категорично!Ще очаквам с нетърпение Вашият отговор и благодаря предварително !

Здравейте,
Дъщеря ви се намира в тази така деликатна възраст наречена пубертет, която засилва състоянието на тревожност и най-вероятно страх от болести. Причината за това са годините ходене по болници и скорошният стрес от преживяната операция. Може да има и други, но това ще се разбере след разговор със самата нея. В основата на тревожността стоят негативни мисли за едно несъществуващо бъдеще, а тези мисли са насочени към прогнози, че ще настъпят лоши събития. Централната мисъл на хората страдащи от висока тревожност, може да бъде характеризирана по следния начин: "Светът е място пълно с опасности, аз може и да не се справя, затова трябва да очаквам всичко възможно лошо, което може да се случи, за да разбера как мога да се предпазя от това или да се подготвя в случай, че то стане." Техниките за справяне с тревожността са т.нар. когнитивно реструктуриране, отвличане на вниманието, преодоляване на избягването и техники за релаксация. Прилагането на тези техники става след среща с когнитивно-поведенчески терапевт или консултант, който обучава клиента как да се справя с повишената тревожност и възникналите страхове.
Бих ви препоръчала вие самата да направите консултация с психолог. Този разговор ще ви даде отговори на въпроси, които не могат да бъдат разрешени на форумно ниво. Освен това може да опитате задочно да запознаете дъщеря си с някой колега. Например, като влезете в сайта му. Тя ще прочете какво пише той, каква е неговата парадигма, ще го види на снимка. За посещение при психолог дъщеря ви може да бъде мотивирана и от човек, на който има доверие и се влияе от неговото мнение. Пожелавам ви успех!

[Симеон]

добре но пак на редки моменти се чувствам забавен имам повече сетивност в устата и по кожата от вчера но пак не е наред всичко напълно както трябва но най-много ме притеснява че исках да мастурбирам и не ми стана пениса и на него имам намалена чуственост нз какво да правя ужасен съм неска е третия ден и съм малко по добре от вчера но пак не мога да получа качествена ерекция психически ли е проблема нерв ли е засегнат ще се оправя ли много ме страх дайте съвет МОЛЯ ПОМОГНЕТЕ

[Симеон]

Преди 2 дена пуших трева с един приятел той пуши от много време на мен ми беше за втори път та запалихме и пушихме до половината цигара нещо не и беше наред започнахме да кашляме за това я изгасихме и я хвърлихме той си тръгна от моя дом и на мен ми стана доста бързо зле въртеше ми се свят по едно време та седях на комп тази нощ гледах филми после порно и легнах да спя мислех си на сутринта че всичко ще е окей щото би трябвало да е окей но не на първия ден не си чусвтвах въобще тялото сякаш нямам тяло ям и не чувствам че преглъщам чувствам че ям на забавен кадър кожата намалена сетивност та бях ужасен наистина бях ужасен на днеска е втория ден и ми е малко по добре но пак на редки моменти се чувствам забавен имам повече сетивност в устата и по кожата от вчера но пак не е наред всичко напълно както трябва но най-много ме притеснява че исках да мастурбирам и не ми стана пениса и на него имам намалена чуственост нз какво да правя ужасен съм бях при личната лекарка тя вика че ми няма нищо и тва е от некачествена трева и защото не съм пушил преди ще ми мине до няколко дена но нз дали ще стане така моля някой които разбира да ми разясни и обясни за тея работи дето ги описах че ми е много зле ще се оправя ли и мое ли някво хапче да ме оправи по бързо след колко време нз имам чувството че си направих нещо лошо за цял живот мерси предварително

[Galina Todorova]

Преди 2 дена пуших трева с един приятел той пуши от много време на мен ми беше за втори път та запалихме и пушихме до половината цигара нещо не и беше наред започнахме да кашляме за това я изгасихме и я хвърлихме той си тръгна от моя дом и на мен ми стана доста бързо зле въртеше ми се свят по едно време та седях на комп тази нощ гледах филми после порно и легнах да спя мислех си на сутринта че всичко ще е окей щото би трябвало да е окей но не на първия ден не си чусвтвах въобще тялото сякаш нямам тяло ям и не чувствам че преглъщам чувствам че ям на забавен кадър кожата намалена сетивност та бях ужасен наистина бях ужасен на днеска е втория ден и ми е малко по добре но пак на редки моменти се чувствам забавен имам повече сетивност в устата и по кожата от вчера но пак не е наред всичко напълно както трябва но най-много ме притеснява че исках да мастурбирам и не ми стана пениса и на него имам намалена чуственост нз какво да правя ужасен съм бях при личната лекарка тя вика че ми няма нищо и тва е от некачествена трева и защото не съм пушил преди ще ми мине до няколко дена но нз дали ще стане така моля някой които разбира да ми разясни и обясни за тея работи дето ги описах че ми е много зле ще се оправя ли и мое ли някво хапче да ме оправи по бързо след колко време нз имам чувството че си направих нещо лошо за цял живот мерси предварително

Здравейте Симеон,
Марихуаната е незаконният наркотик в България, с който най-често се злоупотребява. Основният активен химикал в марихуаната е ТНС (делта - 9- тетрахидроканабинол). Мембраната на определени нервни клетки в мозъка съдържат протеинови рецептори. ТНС се свързва с определени места, наречени канабиноидни рецептори в нервните клетки и влияе върху дейността на тези клетки. Много канабиноидни рецептори се намират в участъци на мозъка, които влияят на удоволствието, паметта, мисълта, концентрацията, сетивното и времево възприятие и координираното движение.
Краткотрайните последици от марихуаната могат да включват проблеми с ученето и паметта; изопачено възприятие; проблеми с мисленето и решаването на проблеми; загуба на координация, ускорено сърцебиене. Освен това марихуаната има потенциала да предизвика проблеми в ежедневието, депресия, тревога и разстройства на личността, чувство за деперсонализация и дереализация.
Тези симптоми обикновено отшумяват до няколко дена при хора, които не употребяват редовно марихуана. Не мога да ви препоръчам медикаментозно лечение, защото съм психотерапевт, а не лекар. Бих ви препоръчала консултация с психолог, с който да споделите своите мисли, чувства и страхове. Желая ви успех!

[malina.il]

Здравейте! През последната година ми се случиха доста неща и напоследък усещам, че апатията към всичко ме е обзела и не мога да се отърва от нея. Знам, че не я искам, но не мога да се справя с нея. Като за начало от миналата година преживях две операции, свързани с онкологично заболяване. След това отказах предписаните ми химиотерапия, лъчетерапия и хормонална терапия. Преди почти 4 седмици се качих в автобус, който се блъсна малко след като се качих. Сега имам още проблеми в резултат на катастрофата, но ще се оправят. Дразня се дори от децата си и не успявам да видя хубавото, колкото и да се опитвам. Преди бях изключително позитивен човек и във всяко неприятно нещо виждах някаква причина, за да се случи, а сега не съм така. Разтърсването от катастрофата мисля, че за известно време ме накара да спра да мисля за това, но се връщам отново към безразличието. Дали това, че съм все още в болнични или това, че на работа се чувствах някак нужна, а сега това го загубих, не знам причината, но не усещам нещата както преди. Не го искам това! Искам да усещам хубавото, както преди! Наистина не знам какво да правя. Имам чувството, че просто чакам да мине деня и всички, които имам да преживея. Ей така - чакам и не чувствам. В безизходица се чувствам и сякаш не контролирам вече живота си, а и не ми пука за това. Знам, че ми е даден временно и е кратко, но какво от това? Защото навърших 40 или заради случващото се... Какво ме прихваща??

[Galina Todorova]

Здравейте! През последната година ми се случиха доста неща и напоследък усещам, че апатията към всичко ме е обзела и не мога да се отърва от нея. Знам, че не я искам, но не мога да се справя с нея. Като за начало от миналата година преживях две операции, свързани с онкологично заболяване. След това отказах предписаните ми химиотерапия, лъчетерапия и хормонална терапия. Преди почти 4 седмици се качих в автобус, който се блъсна малко след като се качих. Сега имам още проблеми в резултат на катастрофата, но ще се оправят. Дразня се дори от децата си и не успявам да видя хубавото, колкото и да се опитвам. Преди бях изключително позитивен човек и във всяко неприятно нещо виждах някаква причина, за да се случи, а сега не съм така. Разтърсването от катастрофата мисля, че за известно време ме накара да спра да мисля за това, но се връщам отново към безразличието. Дали това, че съм все още в болнични или това, че на работа се чувствах някак нужна, а сега това го загубих, не знам причината, но не усещам нещата както преди. Не го искам това! Искам да усещам хубавото, както преди! Наистина не знам какво да правя. Имам чувството, че просто чакам да мине деня и всички, които имам да преживея. Ей така - чакам и не чувствам. В безизходица се чувствам и сякаш не контролирам вече живота си, а и не ми пука за това. Знам, че ми е даден временно и е кратко, но какво от това? Защото навърших 40 или заради случващото се... Какво ме прихваща??

Здравейте,
Изглеждате доста объркана. Един път казвате, че чувствате, друг път, че не изпитвате чувства. Най-вероятно това ваше състояние се дължи на травматичните събития случили се през последните години. Понякога животът ни помита и се чудим как сме се озовали там, където сме. Понякога чувстваме, че излизаме от релси. Нещастни сме, претоварени или преситени, и нещо трябва да се промени. Липсата на равновесие може да направи човекът нещастен или тревожен. Равновесието означава да разполагаме с това, което ни подтиква да живеем. И преди всичко, да живеем пълноценно. Липсата на равновесие може да е предизвикано от здравословни проблеми, проблеми със съня, скъсване на взаимоотношения, депресия, стрес.
Може би прекалено много сте контролирала живота си, старала сте се да балансирате различни аспекти и да посрещате предизвикателствата смело и без оплаквания. Понякога обаче е добре да се отстъпи встрани и да огледате всекидневния си живот, да усетите как дните текат един след друг. Много е вероятно да сте попаднала в капана на депресията, но това може да се каже само след консултация със специалист, която горещо ви препоръчвам. Ако се опитвате да се справите сама, бих ви препоръчала да се опитате да свършите няколко неща. Първо да поемете отговорност. Дори ако става дума за дребен житейски въпрос, поемането на отговорност може да спре бавното хлъзгане по наклона на отчаянието. Вземането на собствени решения придава енергия. Второ: открийте чувството. Причина за това ваше апатично състояние може да е потискането на естествена реакция, в отговор на житейско събитие, като например сериозно заболяване или загуба на значими за вас неща. Размисълът върху чувствата, които изпитвате, а после и откриването на начин, по който да ги изразите, може да ви помогне. Трето: намерете начин да се разсеете. Така както потапянето в негативни мисли може да удължи депресията, пълното съсредоточване върху нещо друго може да прекъсне цикъла. Понякога е достатъчно да си позволите някакво малко удоволствие, просто разберете кое е вашето. Правете нещо: заетостта, активността, физическите упражнения са все начини за създаване на положителни емоции.
Най-важно от всичко е да се срещнете с психолог, да поговорите за да се разбере какъв е точно проблема. После заедно ще изградите план за работа и ще изберете стратегии за справяне. Пожелавам ви успех!

[Stef5]

Здравейте. Знам че поста ми е дълъг, затова съм го разделил на подзаглавия, за да не заспите докато го прочетете. :)

Кой съм аз

По професия съм програмист.
Страдам от тежко ОКР от 2011, но лека полека през годините ми нацелиха лекарства които страшно ми помагат.
Те ме извадиха от пълна безизходица и ме докараха до състояние на почти здрав. КПТ също много ми правиха, но според мен това не ми помогна много. Само лекарствата.

Пия:

• Есобел (есциталопрам) 30мг сутрин
• Солиан (амисулприд) 200мг сутрин и 400мг следобед

Позитивната част: с каква дейност се занимавам успешно

От един месец насам работя за бивш мой шеф креативна компютърна работа, без да ми плаща, по много причини, една от които е да се тествам доколко съм готов да премина след това към работа за пари (каквато не съм вършил от 2012 насам поради лошото ми състояние). Справям се добре с работата, като дори ми действа много тонизиращо и ми носи трайно настроение. Само дето много време по време на работа се разсейвам с интернет-глупости, но това мисля че е от характера ми и ще го преодолея сам, а още повече ще го преодолея като почна реална работа за пари, където имам твърди работни задължения.

Негативната част: защо искам да си намаля дозите на лекарствата

Все още имам някои оплаквания обаче, които смятам че може да са от високите дози на лекарствата ми:
(може да ги пропуснете ако не ви се четат, въпроса е че имам причини да пробвам намаляване на лекарствата)

• често като говоря си губя мисълта (примерно веднъж на 1-2 дни, което като се има предвид че много малко значителни разговори провеждам, си е често). То това е нормално, и преди да се разболея от ОКР ми беше така, проблема е че сега не мога само за няколко секунди да се сетя какво съм искал да кажа, а става значително прекъсване на разговора докато се сетя, ако изобщо се сетя. Представете си да съм на бизнес среща или да водя презентация - много излагащо и проблемо е.
• много имам нужда да си записвам някакви неща, включително за прости житейски неща извън работата
• винаги роднина трябва да ме събужда по телефона и да не ме оставя на мира докато не се наплискам с вода. Сам не мога сам да стана. Или и да успея да стана сам, скоро след това пак сядам или лягам и лежа с часове без да искам. По десетки пъти натискам snooze бутона на алармата, и в един момент даже загубвам мотивация да стана и лежа до 17:00. Това става дума ако не ме събуди някой друг.
• понякога съм сънен до 15:00, а и често ме боли глава като стана 0.5-1 час.
• Трудно ми идва мотивация и "надъхване", освен като изпия голямо количество какао (което правя всеки ден, като заместител на кафето което не ми понася на ОКР-то). Също, в дни в които не съм на работа (уикендите), не мога да се "надъхам" и не изпитвам много задоволство от нещата които правя.
• Мисля че ако почна работа за пари ще ми е много трудно да поемам някои видове отговорности
• Имам нужда да спя по 10ч30мин всяка нощ за да съм в кондиция.
• Понякога не вярвам достатъчно на паметта и вниманието си.
• Иска ми се да не си натоварвам организма с толкова химия, ако е възможно.

Кратка история на лекарствата които пия

Преди време ми намалиха солиана на 200мг/ден, от което аз страшно се влоших, и като го вдигнах обратно, се оправих.
Мисля си обаче друго (подгответе се за кратка история).
Първото лекарство което някога пих за ОКР-то е есциталопрам (който е антидепресант). Но тогава, за 10-те дни които го пих (само него, без друго), ми подейства само зле, трудно заспивах и имах повишени натрапливости. След време бях на солиан + сертралин (което е друг антидепресант), и бях средно подобрен. В един момент един лекар има геният да рискува и да махне сертралина а да ми върне есциталопрама, от което се подобрих изключително, вместо да се влоша. Тоест есциталопрама ми действа добре, но само ако е комбиниран със смекчаващото действие на антипсихотик като солиана. Сам по себе си е прекалено "груб"/"изострящ психиката". Поне аз така си го обяснявам.
Сега какво следва от тези неща.
Влошаването от намаления солиан не е било защото имам нужда от високата доза солиан, а защото се е махнал "смекчителя" на действието на есциталопрама.

Извод как да намаля лекарствата разумно

Следователно добър начин да намаля лекарствата ми е да намаля едновременно солиана и есциталопрама. Например солиана да стане 400мг/ден, а есобела 20мг. Така хем ще имам подкрепата и на солиана, и на есциталопрама (от които две лекарства и от двете имах огромно подобрение), хем няма да са на такива високи дози, хем ще имам достатъчно солиан че да "смекчи" действието на есциталопрама.

Въпросът ми:
Как ви звучи този план за намаляване на лекарствата?

Ще го обсъдя и с лекаря, който ми нацели есциталопрама, но ме интересуват и още мнения - на лекари, и на пациенти които са минали по подобен път.

Много благодаря предварително! :)

[Слейв]

Здравейте др Тодорова! От около 5г страдам от рязко увеличение на сърдечния пулс свързано с задух лесно изморяване и дискомфорт! Много често напоследък се усеща прескачане в сърдечния ритъм което установих с апарата за кръвно налягане! Правили са ми множество кардиограми велограми и дори записи на холтер! Даже ми правиха физологично изследване на сърцето! През вените ми вкараха електроди в сърцето като се опитаха да го извадят от ритъм Но не успяха! Ходих няколко пъти на психиатър и ми предписваха различни лекарства като сега пия Велаксин 150мг Но вече и това не помага! Това прескачане често се случва след храна! Каква идея имате и към какъв специалист бихте ме насочили?

[Galina Todorova]

Здравейте. Знам че поста ми е дълъг, затова съм го разделил на подзаглавия, за да не заспите докато го прочетете. :)

Кой съм аз

По професия съм програмист.
Страдам от тежко ОКР от 2011, но лека полека през годините ми нацелиха лекарства които страшно ми помагат.
Те ме извадиха от пълна безизходица и ме докараха до състояние на почти здрав. КПТ също много ми правиха, но според мен това не ми помогна много. Само лекарствата.

Пия:

• Есобел (есциталопрам) 30мг сутрин
• Солиан (амисулприд) 200мг сутрин и 400мг следобед

Позитивната част: с каква дейност се занимавам успешно

От един месец насам работя за бивш мой шеф креативна компютърна работа, без да ми плаща, по много причини, една от които е да се тествам доколко съм готов да премина след това към работа за пари (каквато не съм вършил от 2012 насам поради лошото ми състояние). Справям се добре с работата, като дори ми действа много тонизиращо и ми носи трайно настроение. Само дето много време по време на работа се разсейвам с интернет-глупости, но това мисля че е от характера ми и ще го преодолея сам, а още повече ще го преодолея като почна реална работа за пари, където имам твърди работни задължения.

Негативната част: защо искам да си намаля дозите на лекарствата

Все още имам някои оплаквания обаче, които смятам че може да са от високите дози на лекарствата ми:
(може да ги пропуснете ако не ви се четат, въпроса е че имам причини да пробвам намаляване на лекарствата)

• често като говоря си губя мисълта (примерно веднъж на 1-2 дни, което като се има предвид че много малко значителни разговори провеждам, си е често). То това е нормално, и преди да се разболея от ОКР ми беше така, проблема е че сега не мога само за няколко секунди да се сетя какво съм искал да кажа, а става значително прекъсване на разговора докато се сетя, ако изобщо се сетя. Представете си да съм на бизнес среща или да водя презентация - много излагащо и проблемо е.
• много имам нужда да си записвам някакви неща, включително за прости житейски неща извън работата
• винаги роднина трябва да ме събужда по телефона и да не ме оставя на мира докато не се наплискам с вода. Сам не мога сам да стана. Или и да успея да стана сам, скоро след това пак сядам или лягам и лежа с часове без да искам. По десетки пъти натискам snooze бутона на алармата, и в един момент даже загубвам мотивация да стана и лежа до 17:00. Това става дума ако не ме събуди някой друг.
• понякога съм сънен до 15:00, а и често ме боли глава като стана 0.5-1 час.
• Трудно ми идва мотивация и "надъхване", освен като изпия голямо количество какао (което правя всеки ден, като заместител на кафето което не ми понася на ОКР-то). Също, в дни в които не съм на работа (уикендите), не мога да се "надъхам" и не изпитвам много задоволство от нещата които правя.
• Мисля че ако почна работа за пари ще ми е много трудно да поемам някои видове отговорности
• Имам нужда да спя по 10ч30мин всяка нощ за да съм в кондиция.
• Понякога не вярвам достатъчно на паметта и вниманието си.
• Иска ми се да не си натоварвам организма с толкова химия, ако е възможно.

Кратка история на лекарствата които пия

Преди време ми намалиха солиана на 200мг/ден, от което аз страшно се влоших, и като го вдигнах обратно, се оправих.
Мисля си обаче друго (подгответе се за кратка история).
Първото лекарство което някога пих за ОКР-то е есциталопрам (който е антидепресант). Но тогава, за 10-те дни които го пих (само него, без друго), ми подейства само зле, трудно заспивах и имах повишени натрапливости. След време бях на солиан + сертралин (което е друг антидепресант), и бях средно подобрен. В един момент един лекар има геният да рискува и да махне сертралина а да ми върне есциталопрама, от което се подобрих изключително, вместо да се влоша. Тоест есциталопрама ми действа добре, но само ако е комбиниран със смекчаващото действие на антипсихотик като солиана. Сам по себе си е прекалено "груб"/"изострящ психиката". Поне аз така си го обяснявам.
Сега какво следва от тези неща.
Влошаването от намаления солиан не е било защото имам нужда от високата доза солиан, а защото се е махнал "смекчителя" на действието на есциталопрама.

Извод как да намаля лекарствата разумно

Следователно добър начин да намаля лекарствата ми е да намаля едновременно солиана и есциталопрама. Например солиана да стане 400мг/ден, а есобела 20мг. Така хем ще имам подкрепата и на солиана, и на есциталопрама (от които две лекарства и от двете имах огромно подобрение), хем няма да са на такива високи дози, хем ще имам достатъчно солиан че да "смекчи" действието на есциталопрама.

Въпросът ми:
Как ви звучи този план за намаляване на лекарствата?

Ще го обсъдя и с лекаря, който ми нацели есциталопрама, но ме интересуват и още мнения - на лекари, и на пациенти които са минали по подобен път.

Много благодаря предварително! :)

Здравейте,
Съжалявам, но не мога да помогна с мнение относно медикаментозното Ви лечение. Аз съм психолог, психотерапевт и нямам медицинско образование, съответно не мога да бъда достатъчно прецизна в оценката на дозата лекарства, които приемате. По-удачно е да се обърнете за мнение към лекуващия Ви лекар. Пожелавам ви успех!

[Galina Todorova]

Здравейте др Тодорова! От около 5г страдам от рязко увеличение на сърдечния пулс свързано с задух лесно изморяване и дискомфорт! Много често напоследък се усеща прескачане в сърдечния ритъм което установих с апарата за кръвно налягане! Правили са ми множество кардиограми велограми и дори записи на холтер! Даже ми правиха физологично изследване на сърцето! През вените ми вкараха електроди в сърцето като се опитаха да го извадят от ритъм Но не успяха! Ходих няколко пъти на психиатър и ми предписваха различни лекарства като сега пия Велаксин 150мг Но вече и това не помага! Това прескачане често се случва след храна! Каква идея имате и към какъв специалист бихте ме насочили?

Здравейте,
Разбирам, че след обстойни прегледи не се установява физиологичен проблем. Възможно е симптомите, за които споделяте да се дължат на напрегнатост, стрес и повишена тревожност. Обикновено тревожните хора изпитват подобен дискомфорт. За да разберете точно на какво се дължат тези усещания посетете психиатър или психотерапевт. След обстоен разговор с тях ще получите обективна преценка за вашето състояние и за начините, по които може да ви се помогне. Пожелавам ви успех!