Галина Тодорова – психолог-консултант

В този раздел на нашия форум можете да задавате въпроси, свързани с психология, психиатрия и сексология, да споделяте мнения и да получите съвет.

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот aleks7 » 05 Яну 2013, 20:18

Здравейте,баща ми почина преди четири месеца и от тогава всичко се промени.Аз го гледах последните дни преди да умре и имам ужасни спомени.Получих ужасно главоболие,сънувам кошмари,немога да спя от най-малкия шум се стряскам.През деня постоянно ми е тъжно,разплаквам се за най-малкото нещо и нямам желание за нищо. Започнах много да се тревожа и не мога да се успокоя. Май съм изпаднала в депресия и незнам какво да направя за да се оправя.Знам че трябва да забравя миналото и да продължа напред но ми е много трудно.Пия глог мента и валериана,но и това много не ми помага.Моля ви се помогнете ми.Благодаря Ви предварително. А освен това забравих да кажа,че съм и много срамежлива и притеснителна.Щом отида някъде където има много хора си изчервявам цялата и започвам да се потя.Дори не мога да говоря нормално с хората.Когато трябва да говоря с някой от притеснение гласа не ми излиза и говоря много тихо.Освен това немога да гледам хората в очите все се притеснявам. И тези всички неща много ми пречат на общуването. И никой не ме разбира всички само ми се подиграват и ми викат,че съм била аутсайдер.Искам да се променя да стана по-самоуверена и да имам повече самочуствие но незнам как.Моля Ви дайте ми някакви съвети какво да правя.Още веднъж благодаря. Надявам се да не съм Ви натоварила много с мойте проблеми и да Ви призная след като написах всичко това се чуствам много по-добре.
aleks7
 
Мнения: 5
Регистриран на: 05 Яну 2013, 19:03

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Galina Todorova » 05 Яну 2013, 22:18

pepitta_84 написа:Здравейте Д-р Тодорова,
пиша Ви по повод проблем при майка ми. Ето и проблемите при нея: след като преди около година загуби майка си , след тежко боледуване и грижи от нейна страна и стреса който изтърпя,й откриха висока кръвна захар. Последваха изследвания и консултации с лекари и сега е овладяла нивата на захарта до стойности на нормата и малко над нея. За съжаление се появиха и симптоми на тревожност, замаяност / непрекъснато се оплаква от световъртежи/, страх да остава сама, страхува се да не й прилошее и няма кой да и помогне, не вижда смисъл в бъдещето, мисли само за миналото и дали е направила всичко за родители си и за нас децата й. От 2 месеца се появи едно повръщане , започва с кашляне и гадене и повръща само нещо като слюнка на мехурчета/не знам как да ви го опиша по-точно/ храна повръща в редки случаи. Правихме изследвания за стомаха засега проблеми няма, изписаха и лекарства - не помагат. Направихме консултация със психиатър, но ми направи впечатление че лекарката не се задълбочи в проблема и изписа едни антидепресанти - есцитил и постави диагноза лека депресия. Засега няма повлияване и от тези лекарства но каза че за тях се иска по - продължително приемане за да подействат и е вероятно симптомите да се засилят първите дни. Искам да помоля и за Вашето мнение относно лечението на такива депресивни състояние и как най- бързо и безпроблемно би се повлияла от лечение, дори и с др. лекарства. Вече дори се замислям за хомеопатия. И последно питане , как ние най-близките бихме повлияли на оздравяването и. Благодаря предварително .


Здравейте,
От споделеното разбирам, че майка Ви е преживяла един доста травмиращ епизод в своя живот. Обикновено загубата на близък човек е житейското събитие, което се характеризира с най-висок интензитет на депресивни и тревожни състояния. Когато някой си отиде от живота, идва ред на тъгата от загубата. Със смъртта, която прави всички равни, рано или късно се сблъсква всеки от нас. Начинът по който понасяме тежката загуба, е много индивидуален и представлява едно от най-личните преживявания на човека. През първите дни скръбта често е смазваща. Мислите за починалия човек могат да обсебят ума и цялото ви време. Струва ви се, сякаш в съзнанието ви има отделно, специално запазено място за тъгата и загубата. С течение на времето, постепенно вие все по-рядко посещавате тази част от съзнанието.
Освен на психично и емоционално ниво загубата на близък човек е свързана и с промяна във физиологичното ви състояние. Например: появяват се киселини в стомаха, мигрена, болка в гърдите. Понякога хората развиват "реакция по симпатия" - изпитват болка в орган или област в тялото, свързана със смъртта на любимия човек. Обичайна е и загубата на апетит, гадене, безпокойство и възбуда, безсъние, главоболие, болки в гърба, диария, повръщане.
Добре е, че сте се консултирали с различни лекари и първо сте изключили физиологичния проблем. В случая с вашата майка е нормално тя да преживява определена степен на депресия. Не разбрах колко време майка ви взима антидепресанта, но за неговата ефективност можем да говорим едва след месец. Ако след два или три месеца няма промяна в състоянието потърсете отново консултация с психиатъра за да смени евентуално лекарството. Фактът, че вие търсите помощ от различни места, говори за вашата огромна любов и загриженост. Не спирайте да обгрижвате майка си. Опитайте се да я предразположите да говори повече за болката си. Създайте и някакъв вид развлечения. Не я оставяйте дълго сама. Трябва да знаете, че когато ваш близък е загубил любим човек, той не се нуждае от банални фрази и не чака да чуе магически слова. Такъв човек има нужда да бъде изслушан. Окуражете майка си да изрази чувства и емоции и и "позволете" да ги покаже открито. Давайки и възможност да говори я изслушайте с внимание. Не се опитвайте да я убедите да не се самообвинява и да не се отчайва. Не я питайте какво бихте могли да направите, а просто го направете. Хубаво е ако може да и осигурите една или две психологични консултации. Разговорите с професионалист обикновено ускоряват процеса за справяне с проблемите. Пожелавам Ви успех и не се отказвайте да направите така, че вашата майка отново да се почувства щастлива.
Аватар
Galina Todorova
 
Мнения: 152
Регистриран на: 13 Юли 2012, 09:40

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Galina Todorova » 05 Яну 2013, 22:56

сиско написа:Здравейте Д-р Тодорова,
имам проблем и искам да се обърна към Вас. След като за две годи загубих родителите си, по много бърз и неочакван начин(единият от инсулт, другият от инфаркт), а освен тях и други близки, изпитвам някакъв ужас да не загубя още някого. Проверявам постоянно детето дали диша докато спи, страхувам се всеки път, когато звънне телефонът или звънецът да не получа лоша новина, а и започнах да се страхувам от тъмното. Мога ли сама да се справя с този проблем и как, голямо мъчение е да се живее в страх!


Здравейте,
Загубата на близък човек е едно от най-травматичните събития в човешкия живот. Силата на чувствата е толкова голяма, че в тялото, душата и ума на човека настъпват промени, които го карат да се чувства объркан, тъжен и тревожен за не кратък период от време. При вас болката от загубата е изразена чрез повишената тревожност за вашия живот и живота на вашите близки. Всички хора изпитват страхове. Страховете определят как мислим, как се чувстваме, как действаме и как се отнасяме с другите. Те пораждат силни чувства като тъга, гняв и безпокойство.Много често тези страхове са нереални и неоснователни, така като е във вашия случай. Вярно е, че светът, в който живеем е несигурен и единствените сигурни неща са раждането и смъртта. Би било добре да се постараете да живеете с мотото "тук и сега". Миналото е нещо, което не може да промените, а бъдещето е непредсказуемо. Замислете се какво се случва днес? Имате ли основателна причина да се тревожите, че нещо лошо ще се случи, т.е. имате ли доказателства за това? Запомнете, че мислите, които минават през главата ни са само мисли, а не факти. Погледнете действителността. Каква е тя? Препоръката ми е да се срещнете със специалист, с който да обсъдите всички ваши тревоги. Колкото по-рано предприемете тази стъпка, толкова по-бързо страховете ви ще изчезнат. Пожелавам Ви успех!
Аватар
Galina Todorova
 
Мнения: 152
Регистриран на: 13 Юли 2012, 09:40

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Galina Todorova » 05 Яну 2013, 23:33

aleks7 написа:Здравейте,баща ми почина преди четири месеца и от тогава всичко се промени.Аз го гледах последните дни преди да умре и имам ужасни спомени.Получих ужасно главоболие,сънувам кошмари,немога да спя от най-малкия шум се стряскам.През деня постоянно ми е тъжно,разплаквам се за най-малкото нещо и нямам желание за нищо. Започнах много да се тревожа и не мога да се успокоя. Май съм изпаднала в депресия и незнам какво да направя за да се оправя.Знам че трябва да забравя миналото и да продължа напред но ми е много трудно.Пия глог мента и валериана,но и това много не ми помага.Моля ви се помогнете ми.Благодаря Ви предварително. А освен това забравих да кажа,че съм и много срамежлива и притеснителна.Щом отида някъде където има много хора си изчервявам цялата и започвам да се потя.Дори не мога да говоря нормално с хората.Когато трябва да говоря с някой от притеснение гласа не ми излиза и говоря много тихо.Освен това немога да гледам хората в очите все се притеснявам. И тези всички неща много ми пречат на общуването. И никой не ме разбира всички само ми се подиграват и ми викат,че съм била аутсайдер.Искам да се променя да стана по-самоуверена и да имам повече самочуствие но незнам как.Моля Ви дайте ми някакви съвети какво да правя.Още веднъж благодаря. Надявам се да не съм Ви натоварила много с мойте проблеми и да Ви призная след като написах всичко това се чуствам много по-добре.


Здравейте,
Загубата на близък човек е едно от най-травматичните събития в човешкия живот. Такова събитие има твърде висока цена по отношение на психичното и телесното здраве. Четири месеца е кратък период за справяне с тъгата и болката. Не сте споделили какви са точно чувствата, които изпитвате, защото това е от значение за препоръките, които бих ви дала. Може например да изпитвате вина, че не сте направили достатъчно за да помогнете на баща си, или пък гняв, че той е умрял и ви е изоставил. Може да изпитвате така наречената "страстна тъга", която се свързва с понижаване на енергията и мотивацията. Начинът по който понасяме загубата на близък човек е строго индивидуален и всеки от нас се справя с болката за различен период от време. Опитайте се да планирате дните си, като ги запълните с дейности, които ви доставят удоволствие и ви карат да се чувствате полезна и значима.
По отношение на втория проблем, който споделяте не мога да ви дам точни и ясни препоръки отговори.Това може да стане само със срещи, разговори и опознаване на вашата личност. най-вероятно страдате от така наречената социална фобия. Характерното за хората страдащи от нея е, че те се страхуват да бъдат обект на внимание на публични места. Ужасяват се от говоренето, ходенето на купони, запознаването с много хора и т.н. За тях тези ситуации са болезнени, защото очакват да бъдат засрамени от критиките на другите. те вярват, че са неефективни или неадекватни по някакъв начин и че ще кажат нещо не на място или ще направят някакъв гаф, който да ги посрами. Основните стратегии за справяне с проблем от този род е промяна в мисленето, повишаване на самооценката и не на последно място използването на релаксиращи техники. Промяната, което желаете изисква много упоритост и воля, а в повечето случаи срещи с професионалист, който да бъде ваш навигатор в изминаването на не лесния път към промяната. Ако не намерите такъв или нямате възможност да си позволите психологични консултации, си купете подходяща литература за самопомощ. Пожелава Ви успех!
Аватар
Galina Todorova
 
Мнения: 152
Регистриран на: 13 Юли 2012, 09:40

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот aleks7 » 06 Яну 2013, 15:28

Galina Todorova написа:
aleks7 написа:Здравейте,баща ми почина преди четири месеца и от тогава всичко се промени.Аз го гледах последните дни преди да умре и имам ужасни спомени.Получих ужасно главоболие,сънувам кошмари,немога да спя от най-малкия шум се стряскам.През деня постоянно ми е тъжно,разплаквам се за най-малкото нещо и нямам желание за нищо. Започнах много да се тревожа и не мога да се успокоя. Май съм изпаднала в депресия и незнам какво да направя за да се оправя.Знам че трябва да забравя миналото и да продължа напред но ми е много трудно.Пия глог мента и валериана,но и това много не ми помага.Моля ви се помогнете ми.Благодаря Ви предварително. А освен това забравих да кажа,че съм и много срамежлива и притеснителна.Щом отида някъде където има много хора си изчервявам цялата и започвам да се потя.Дори не мога да говоря нормално с хората.Когато трябва да говоря с някой от притеснение гласа не ми излиза и говоря много тихо.Освен това немога да гледам хората в очите все се притеснявам. И тези всички неща много ми пречат на общуването. И никой не ме разбира всички само ми се подиграват и ми викат,че съм била аутсайдер.Искам да се променя да стана по-самоуверена и да имам повече самочуствие но незнам как.Моля Ви дайте ми някакви съвети какво да правя.Още веднъж благодаря. Надявам се да не съм Ви натоварила много с мойте проблеми и да Ви призная след като написах всичко това се чуствам много по-добре.


Здравейте,
Загубата на близък човек е едно от най-травматичните събития в човешкия живот. Такова събитие има твърде висока цена по отношение на психичното и телесното здраве. Четири месеца е кратък период за справяне с тъгата и болката. Не сте споделили какви са точно чувствата, които изпитвате, защото това е от значение за препоръките, които бих ви дала. Може например да изпитвате вина, че не сте направили достатъчно за да помогнете на баща си, или пък гняв, че той е умрял и ви е изоставил. Може да изпитвате така наречената "страстна тъга", която се свързва с понижаване на енергията и мотивацията. Начинът по който понасяме загубата на близък човек е строго индивидуален и всеки от нас се справя с болката за различен период от време. Опитайте се да планирате дните си, като ги запълните с дейности, които ви доставят удоволствие и ви карат да се чувствате полезна и значима.
По отношение на втория проблем, който споделяте не мога да ви дам точни и ясни препоръки отговори.Това може да стане само със срещи, разговори и опознаване на вашата личност. най-вероятно страдате от така наречената социална фобия. Характерното за хората страдащи от нея е, че те се страхуват да бъдат обект на внимание на публични места. Ужасяват се от говоренето, ходенето на купони, запознаването с много хора и т.н. За тях тези ситуации са болезнени, защото очакват да бъдат засрамени от критиките на другите. те вярват, че са неефективни или неадекватни по някакъв начин и че ще кажат нещо не на място или ще направят някакъв гаф, който да ги посрами. Основните стратегии за справяне с проблем от този род е промяна в мисленето, повишаване на самооценката и не на последно място използването на релаксиращи техники. Промяната, което желаете изисква много упоритост и воля, а в повечето случаи срещи с професионалист, който да бъде ваш навигатор в изминаването на не лесния път към промяната. Ако не намерите такъв или нямате възможност да си позволите психологични консултации, си купете подходяща литература за самопомощ. Пожелава Ви успех!

Благодаря ви много за помощта!А ако се чудите на колко съм на 19год.съм. А относно чуствата,които изпитвам са чуството за вина,защото можеше да не почине,ако навреме беше дошла линейката и му бяха оказали помощ,но те като дойдоха беше вече късно.А също изпитвам и гняв,че той до последно не каза какво му има,каза че го боли стомаха,но от какво така и не разбрахме.Но миналото си е минало така че ще продължа напред.
А за социалната фобия всичко което сте написали е много вярно ще се опитам да се променя. Нямам пари за психолози,но ще си купя книги.Има една поредица на For Dummies "Позитивна психология" и "Изграждане на самоувереност".Тези книги ги прочетох и имаха много полезни съвети.Аз много обичам да чета книги.Какви други книги за самопомощ знаете?
А релаксиращите техники какви са? Може ли някакви примери? А за безсънието може ли да ми препоръчате някакво лекарство,но ако може да е билково да е по-безвредно? Благодаря Ви! Вие сте първия човек,който ме разбира.Досега и на когото и да се оплачех никой не ме разбираше.Пожелавам Ви много успехи!
aleks7
 
Мнения: 5
Регистриран на: 05 Яну 2013, 19:03

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Galina Todorova » 06 Яну 2013, 18:45

aleks7 написа:
Galina Todorova написа:
aleks7 написа:Здравейте,баща ми почина преди четири месеца и от тогава всичко се промени.Аз го гледах последните дни преди да умре и имам ужасни спомени.Получих ужасно главоболие,сънувам кошмари,немога да спя от най-малкия шум се стряскам.През деня постоянно ми е тъжно,разплаквам се за най-малкото нещо и нямам желание за нищо. Започнах много да се тревожа и не мога да се успокоя. Май съм изпаднала в депресия и незнам какво да направя за да се оправя.Знам че трябва да забравя миналото и да продължа напред но ми е много трудно.Пия глог мента и валериана,но и това много не ми помага.Моля ви се помогнете ми.Благодаря Ви предварително. А освен това забравих да кажа,че съм и много срамежлива и притеснителна.Щом отида някъде където има много хора си изчервявам цялата и започвам да се потя.Дори не мога да говоря нормално с хората.Когато трябва да говоря с някой от притеснение гласа не ми излиза и говоря много тихо.Освен това немога да гледам хората в очите все се притеснявам. И тези всички неща много ми пречат на общуването. И никой не ме разбира всички само ми се подиграват и ми викат,че съм била аутсайдер.Искам да се променя да стана по-самоуверена и да имам повече самочуствие но незнам как.Моля Ви дайте ми някакви съвети какво да правя.Още веднъж благодаря. Надявам се да не съм Ви натоварила много с мойте проблеми и да Ви призная след като написах всичко това се чуствам много по-добре.


Здравейте,
Загубата на близък човек е едно от най-травматичните събития в човешкия живот. Такова събитие има твърде висока цена по отношение на психичното и телесното здраве. Четири месеца е кратък период за справяне с тъгата и болката. Не сте споделили какви са точно чувствата, които изпитвате, защото това е от значение за препоръките, които бих ви дала. Може например да изпитвате вина, че не сте направили достатъчно за да помогнете на баща си, или пък гняв, че той е умрял и ви е изоставил. Може да изпитвате така наречената "страстна тъга", която се свързва с понижаване на енергията и мотивацията. Начинът по който понасяме загубата на близък човек е строго индивидуален и всеки от нас се справя с болката за различен период от време. Опитайте се да планирате дните си, като ги запълните с дейности, които ви доставят удоволствие и ви карат да се чувствате полезна и значима.
По отношение на втория проблем, който споделяте не мога да ви дам точни и ясни препоръки отговори.Това може да стане само със срещи, разговори и опознаване на вашата личност. най-вероятно страдате от така наречената социална фобия. Характерното за хората страдащи от нея е, че те се страхуват да бъдат обект на внимание на публични места. Ужасяват се от говоренето, ходенето на купони, запознаването с много хора и т.н. За тях тези ситуации са болезнени, защото очакват да бъдат засрамени от критиките на другите. те вярват, че са неефективни или неадекватни по някакъв начин и че ще кажат нещо не на място или ще направят някакъв гаф, който да ги посрами. Основните стратегии за справяне с проблем от този род е промяна в мисленето, повишаване на самооценката и не на последно място използването на релаксиращи техники. Промяната, което желаете изисква много упоритост и воля, а в повечето случаи срещи с професионалист, който да бъде ваш навигатор в изминаването на не лесния път към промяната. Ако не намерите такъв или нямате възможност да си позволите психологични консултации, си купете подходяща литература за самопомощ. Пожелава Ви успех!

Благодаря ви много за помощта!А ако се чудите на колко съм на 19год.съм. А относно чуствата,които изпитвам са чуството за вина,защото можеше да не почине,ако навреме беше дошла линейката и му бяха оказали помощ,но те като дойдоха беше вече късно.А също изпитвам и гняв,че той до последно не каза какво му има,каза че го боли стомаха,но от какво така и не разбрахме.Но миналото си е минало така че ще продължа напред.
А за социалната фобия всичко което сте написали е много вярно ще се опитам да се променя. Нямам пари за психолози,но ще си купя книги.Има една поредица на For Dummies "Позитивна психология" и "Изграждане на самоувереност".Тези книги ги прочетох и имаха много полезни съвети.Аз много обичам да чета книги.Какви други книги за самопомощ знаете?
А релаксиращите техники какви са? Може ли някакви примери? А за безсънието може ли да ми препоръчате някакво лекарство,но ако може да е билково да е по-безвредно? Благодаря Ви! Вие сте първия човек,който ме разбира.Досега и на когото и да се оплачех никой не ме разбираше.Пожелавам Ви много успехи!


Здравейте,
Радвам се, че съм успяла да Ви бъда полезна. Вие сте млада и преодоляването на страховете, които имате ще се случи много по-лесно. Важно е, обаче да не се отказвате от борбата за промяна. Книгите, които ви препоръчвам са: "Да се справим с тревожността и фобиите" на Едмънд Борн (издателството е Лик) и "Обратите на живота" на Алисън Хейнс (издателството е Кибеа). Релаксиращите техники са свързани с т.нар. автогенен тренинг на Шулц. Хубаво е ако можете да посещавате йога, но в която се практикуват дихателни упражнения и медитация. Желая Ви успех!
Аватар
Galina Todorova
 
Мнения: 152
Регистриран на: 13 Юли 2012, 09:40

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот aleks7 » 07 Яну 2013, 01:51

Благодаря Ви,че ми вдъхнахте кураж.Обещавам да се боря да се променя.Книгите са много хубави ще си ги купя.Пожелавам Ви всичко най-хубаво!
aleks7
 
Мнения: 5
Регистриран на: 05 Яну 2013, 19:03

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Galina Todorova » 07 Яну 2013, 20:35

aleks7 написа:Благодаря Ви,че ми вдъхнахте кураж.Обещавам да се боря да се променя.Книгите са много хубави ще си ги купя.Пожелавам Ви всичко най-хубаво!


Благодаря!
Аватар
Galina Todorova
 
Мнения: 152
Регистриран на: 13 Юли 2012, 09:40

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Gosho93 » 13 Яну 2013, 12:40

Искам да питам кое е най-подходящото медикаментозно лечение на PTSD при съпътстваща
агорафобия?? Изобщо може ли да се лекува(трайно)?!? :(
Gosho93
 
Мнения: 1
Регистриран на: 13 Яну 2013, 12:34

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Galina Todorova » 13 Яну 2013, 16:16

Gosho93 написа:Искам да питам кое е най-подходящото медикаментозно лечение на PTSD при съпътстваща
агорафобия?? Изобщо може ли да се лекува(трайно)?!? :(


Здравейте,
Надявам се, че диагнозата посттравматично стресово разстройство съпъствано с агорафобия да Ви е поставена от психиатър. Аз съм психолог, а не психиатър, затова и не мога да Ви отговоря кое би било най-подходящото медикаментозно лечение. Това ще каже лекуващият Ви лекар. Добре е да съчетавате медикаментозното лечение с психотерапия. Бих Ви препоръчала когнитивно - поведенческата терапия (КПТ). Тези разстройства могат да се лекуват трайно. Всичко зависи от вашата воля, желание и не на последно място търпение. Здравословната промяна е свързана с промяна в навиците, начина на мислене и поведението. Това не се случва бързо. Нужно е време. Следвайте съветите на вашия психиатър и психотерапевт и успехът няма да закъснее.
Аватар
Galina Todorova
 
Мнения: 152
Регистриран на: 13 Юли 2012, 09:40

ПредишнаСледваща

Назад към Психология, психиатрия и сексология

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта