pepitta_84 написа:Здравейте Д-р Тодорова,
пиша Ви по повод проблем при майка ми. Ето и проблемите при нея: след като преди около година загуби майка си , след тежко боледуване и грижи от нейна страна и стреса който изтърпя,й откриха висока кръвна захар. Последваха изследвания и консултации с лекари и сега е овладяла нивата на захарта до стойности на нормата и малко над нея. За съжаление се появиха и симптоми на тревожност, замаяност / непрекъснато се оплаква от световъртежи/, страх да остава сама, страхува се да не й прилошее и няма кой да и помогне, не вижда смисъл в бъдещето, мисли само за миналото и дали е направила всичко за родители си и за нас децата й. От 2 месеца се появи едно повръщане , започва с кашляне и гадене и повръща само нещо като слюнка на мехурчета/не знам как да ви го опиша по-точно/ храна повръща в редки случаи. Правихме изследвания за стомаха засега проблеми няма, изписаха и лекарства - не помагат. Направихме консултация със психиатър, но ми направи впечатление че лекарката не се задълбочи в проблема и изписа едни антидепресанти - есцитил и постави диагноза лека депресия. Засега няма повлияване и от тези лекарства но каза че за тях се иска по - продължително приемане за да подействат и е вероятно симптомите да се засилят първите дни. Искам да помоля и за Вашето мнение относно лечението на такива депресивни състояние и как най- бързо и безпроблемно би се повлияла от лечение, дори и с др. лекарства. Вече дори се замислям за хомеопатия. И последно питане , как ние най-близките бихме повлияли на оздравяването и. Благодаря предварително .
сиско написа:Здравейте Д-р Тодорова,
имам проблем и искам да се обърна към Вас. След като за две годи загубих родителите си, по много бърз и неочакван начин(единият от инсулт, другият от инфаркт), а освен тях и други близки, изпитвам някакъв ужас да не загубя още някого. Проверявам постоянно детето дали диша докато спи, страхувам се всеки път, когато звънне телефонът или звънецът да не получа лоша новина, а и започнах да се страхувам от тъмното. Мога ли сама да се справя с този проблем и как, голямо мъчение е да се живее в страх!
aleks7 написа:Здравейте,баща ми почина преди четири месеца и от тогава всичко се промени.Аз го гледах последните дни преди да умре и имам ужасни спомени.Получих ужасно главоболие,сънувам кошмари,немога да спя от най-малкия шум се стряскам.През деня постоянно ми е тъжно,разплаквам се за най-малкото нещо и нямам желание за нищо. Започнах много да се тревожа и не мога да се успокоя. Май съм изпаднала в депресия и незнам какво да направя за да се оправя.Знам че трябва да забравя миналото и да продължа напред но ми е много трудно.Пия глог мента и валериана,но и това много не ми помага.Моля ви се помогнете ми.Благодаря Ви предварително. А освен това забравих да кажа,че съм и много срамежлива и притеснителна.Щом отида някъде където има много хора си изчервявам цялата и започвам да се потя.Дори не мога да говоря нормално с хората.Когато трябва да говоря с някой от притеснение гласа не ми излиза и говоря много тихо.Освен това немога да гледам хората в очите все се притеснявам. И тези всички неща много ми пречат на общуването. И никой не ме разбира всички само ми се подиграват и ми викат,че съм била аутсайдер.Искам да се променя да стана по-самоуверена и да имам повече самочуствие но незнам как.Моля Ви дайте ми някакви съвети какво да правя.Още веднъж благодаря. Надявам се да не съм Ви натоварила много с мойте проблеми и да Ви призная след като написах всичко това се чуствам много по-добре.
Galina Todorova написа:aleks7 написа:Здравейте,баща ми почина преди четири месеца и от тогава всичко се промени.Аз го гледах последните дни преди да умре и имам ужасни спомени.Получих ужасно главоболие,сънувам кошмари,немога да спя от най-малкия шум се стряскам.През деня постоянно ми е тъжно,разплаквам се за най-малкото нещо и нямам желание за нищо. Започнах много да се тревожа и не мога да се успокоя. Май съм изпаднала в депресия и незнам какво да направя за да се оправя.Знам че трябва да забравя миналото и да продължа напред но ми е много трудно.Пия глог мента и валериана,но и това много не ми помага.Моля ви се помогнете ми.Благодаря Ви предварително. А освен това забравих да кажа,че съм и много срамежлива и притеснителна.Щом отида някъде където има много хора си изчервявам цялата и започвам да се потя.Дори не мога да говоря нормално с хората.Когато трябва да говоря с някой от притеснение гласа не ми излиза и говоря много тихо.Освен това немога да гледам хората в очите все се притеснявам. И тези всички неща много ми пречат на общуването. И никой не ме разбира всички само ми се подиграват и ми викат,че съм била аутсайдер.Искам да се променя да стана по-самоуверена и да имам повече самочуствие но незнам как.Моля Ви дайте ми някакви съвети какво да правя.Още веднъж благодаря. Надявам се да не съм Ви натоварила много с мойте проблеми и да Ви призная след като написах всичко това се чуствам много по-добре.
Здравейте,
Загубата на близък човек е едно от най-травматичните събития в човешкия живот. Такова събитие има твърде висока цена по отношение на психичното и телесното здраве. Четири месеца е кратък период за справяне с тъгата и болката. Не сте споделили какви са точно чувствата, които изпитвате, защото това е от значение за препоръките, които бих ви дала. Може например да изпитвате вина, че не сте направили достатъчно за да помогнете на баща си, или пък гняв, че той е умрял и ви е изоставил. Може да изпитвате така наречената "страстна тъга", която се свързва с понижаване на енергията и мотивацията. Начинът по който понасяме загубата на близък човек е строго индивидуален и всеки от нас се справя с болката за различен период от време. Опитайте се да планирате дните си, като ги запълните с дейности, които ви доставят удоволствие и ви карат да се чувствате полезна и значима.
По отношение на втория проблем, който споделяте не мога да ви дам точни и ясни препоръки отговори.Това може да стане само със срещи, разговори и опознаване на вашата личност. най-вероятно страдате от така наречената социална фобия. Характерното за хората страдащи от нея е, че те се страхуват да бъдат обект на внимание на публични места. Ужасяват се от говоренето, ходенето на купони, запознаването с много хора и т.н. За тях тези ситуации са болезнени, защото очакват да бъдат засрамени от критиките на другите. те вярват, че са неефективни или неадекватни по някакъв начин и че ще кажат нещо не на място или ще направят някакъв гаф, който да ги посрами. Основните стратегии за справяне с проблем от този род е промяна в мисленето, повишаване на самооценката и не на последно място използването на релаксиращи техники. Промяната, което желаете изисква много упоритост и воля, а в повечето случаи срещи с професионалист, който да бъде ваш навигатор в изминаването на не лесния път към промяната. Ако не намерите такъв или нямате възможност да си позволите психологични консултации, си купете подходяща литература за самопомощ. Пожелава Ви успех!
aleks7 написа:Galina Todorova написа:aleks7 написа:Здравейте,баща ми почина преди четири месеца и от тогава всичко се промени.Аз го гледах последните дни преди да умре и имам ужасни спомени.Получих ужасно главоболие,сънувам кошмари,немога да спя от най-малкия шум се стряскам.През деня постоянно ми е тъжно,разплаквам се за най-малкото нещо и нямам желание за нищо. Започнах много да се тревожа и не мога да се успокоя. Май съм изпаднала в депресия и незнам какво да направя за да се оправя.Знам че трябва да забравя миналото и да продължа напред но ми е много трудно.Пия глог мента и валериана,но и това много не ми помага.Моля ви се помогнете ми.Благодаря Ви предварително. А освен това забравих да кажа,че съм и много срамежлива и притеснителна.Щом отида някъде където има много хора си изчервявам цялата и започвам да се потя.Дори не мога да говоря нормално с хората.Когато трябва да говоря с някой от притеснение гласа не ми излиза и говоря много тихо.Освен това немога да гледам хората в очите все се притеснявам. И тези всички неща много ми пречат на общуването. И никой не ме разбира всички само ми се подиграват и ми викат,че съм била аутсайдер.Искам да се променя да стана по-самоуверена и да имам повече самочуствие но незнам как.Моля Ви дайте ми някакви съвети какво да правя.Още веднъж благодаря. Надявам се да не съм Ви натоварила много с мойте проблеми и да Ви призная след като написах всичко това се чуствам много по-добре.
Здравейте,
Загубата на близък човек е едно от най-травматичните събития в човешкия живот. Такова събитие има твърде висока цена по отношение на психичното и телесното здраве. Четири месеца е кратък период за справяне с тъгата и болката. Не сте споделили какви са точно чувствата, които изпитвате, защото това е от значение за препоръките, които бих ви дала. Може например да изпитвате вина, че не сте направили достатъчно за да помогнете на баща си, или пък гняв, че той е умрял и ви е изоставил. Може да изпитвате така наречената "страстна тъга", която се свързва с понижаване на енергията и мотивацията. Начинът по който понасяме загубата на близък човек е строго индивидуален и всеки от нас се справя с болката за различен период от време. Опитайте се да планирате дните си, като ги запълните с дейности, които ви доставят удоволствие и ви карат да се чувствате полезна и значима.
По отношение на втория проблем, който споделяте не мога да ви дам точни и ясни препоръки отговори.Това може да стане само със срещи, разговори и опознаване на вашата личност. най-вероятно страдате от така наречената социална фобия. Характерното за хората страдащи от нея е, че те се страхуват да бъдат обект на внимание на публични места. Ужасяват се от говоренето, ходенето на купони, запознаването с много хора и т.н. За тях тези ситуации са болезнени, защото очакват да бъдат засрамени от критиките на другите. те вярват, че са неефективни или неадекватни по някакъв начин и че ще кажат нещо не на място или ще направят някакъв гаф, който да ги посрами. Основните стратегии за справяне с проблем от този род е промяна в мисленето, повишаване на самооценката и не на последно място използването на релаксиращи техники. Промяната, което желаете изисква много упоритост и воля, а в повечето случаи срещи с професионалист, който да бъде ваш навигатор в изминаването на не лесния път към промяната. Ако не намерите такъв или нямате възможност да си позволите психологични консултации, си купете подходяща литература за самопомощ. Пожелава Ви успех!
Благодаря ви много за помощта!А ако се чудите на колко съм на 19год.съм. А относно чуствата,които изпитвам са чуството за вина,защото можеше да не почине,ако навреме беше дошла линейката и му бяха оказали помощ,но те като дойдоха беше вече късно.А също изпитвам и гняв,че той до последно не каза какво му има,каза че го боли стомаха,но от какво така и не разбрахме.Но миналото си е минало така че ще продължа напред.
А за социалната фобия всичко което сте написали е много вярно ще се опитам да се променя. Нямам пари за психолози,но ще си купя книги.Има една поредица на For Dummies "Позитивна психология" и "Изграждане на самоувереност".Тези книги ги прочетох и имаха много полезни съвети.Аз много обичам да чета книги.Какви други книги за самопомощ знаете?
А релаксиращите техники какви са? Може ли някакви примери? А за безсънието може ли да ми препоръчате някакво лекарство,но ако може да е билково да е по-безвредно? Благодаря Ви! Вие сте първия човек,който ме разбира.Досега и на когото и да се оплачех никой не ме разбираше.Пожелавам Ви много успехи!
aleks7 написа:Благодаря Ви,че ми вдъхнахте кураж.Обещавам да се боря да се променя.Книгите са много хубави ще си ги купя.Пожелавам Ви всичко най-хубаво!
Gosho93 написа:Искам да питам кое е най-подходящото медикаментозно лечение на PTSD при съпътстваща
агорафобия?? Изобщо може ли да се лекува(трайно)?!?
Назад към Психология, психиатрия и сексология
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта