Валентина.Пашова написа:Здравейте,на 36г съм, от няколко години съм с диагноза Паническо разстройство, лекувам се с различни лекарства- в момента Золофт, Тритико и Ксанакс. От преди това след продължителен стрес-датиращ още от 17-18г ми възраст имам поредица от нервни кризи. Това, което ме притеснява е следното : при силен стрес започва едно силно треперене, обилно изпотяване, студени вълни от който още повече треперя, напрежение в стомаха и буца в гърлото и стягане в гърдите. Започвам да плача. До един момент, в който губя съзнание. Но проблемът и притеснението ми е, че това губене на съзнание продължава с часове. Чета, че при стрес може да има временен синкоп, но при мен не е временен. Личната лекарка е казала на мъжа ми, че просто изключвам. Казвали са ми, че в такива моменти не реагирам на говор, на щипане, стискане, дори шамар, а аз нямам никакъв спомен. Просто нямам никаква реакция, отпусната един вид безжизнено с много слабо дишане. вярно ли е това, което джипито е казало- че е просто изключване? Възможно ли е да загубиш съзнание за толкова време и това да се нарече изключване? Не намирам никъде нищо по този въпрос и ще съм благодарна на отговор!
justpro написа:Здравейте. Отдавна търся помощ, но не я намира. Вярвам, че Вие ще ми дадете професионален съвет.
Ще се опитам да представя информацията накратко. С бащата на детето ми сме разделени повече от година. Детенцето ни е почти на 4 годинки. До скоро нямаше особено желание да ходи в къщата на баща си, който живее заедно с неговите родители. Случи се така, че няколко дни се наложи те да я взимат от детска. И оттам тръгна проблема. Като трябва да си тръгва от баща си винаги е с плач, не иска да се прибира в нас, обяснява ми как иска да живее там, как там всичко е по-хубаво, а в къщи не й харесва нищо. Че не иска никога да се върне при мен и няма да й е мъчно за мен. В къщата на свекирите ми получава огромно внимание, не се правят забележки, всичко е позволено, включително и нещата, които многократно съм повтаряла, че трябва да бъдат ограничавани. Когато остава с моите родители също плаче за тях, но не е такава драма, както за свеки.
Кокото и нескромно да звучи аз смятам себе си за доста добра майка, давам й цялото си внимание, играем, правя се на маймуна, също й разрешавам доста, но в границите на разумното. Не знам защо това, че иска да е там ме притеснява толкова много. Не я ограничавам да ходи, но много ме боли, че бабата заема моето място и детето иска да живее при нея. Страхувам се да я пусна обаче да преспи там, защото си мисля и съм убедена, че няма да иска повече да се върне при мен. Това чувство го имам още откакто малката се роди и живяхме заедно с бившите ми свекъри, не знам дали е чувство на ревност, на несигурност... Аз самата съм отгледана от баба си, но обичам майка си много. Не искам друг да ме измести от сърцето на дъщеря ми.
Това накратко описва моята ситуация. Ще бъда безкрайно благодарна, ако ми дадете съвет.
Екатерина.Георгиева написа:От скоро си имам проблеми в работата.Явно от силното притеснение покрай това нещо започна много да ме боли главата отзад в тила и да ми се вие свят.Не зная дали вдигам кръвното в тоя момент имам електронен апарат ,но нещо не му вярвам.На него ми показва че и пулса ми е ускорен. Аз по принцип съм оперирана от възли и съм на Л -тироксин.наскоро си проверих всичко само калцият ми беше паднало ,но аз сега взимам ударна доза.Не зная какво да правя с това силно главоболие и това виене на свят.дали не е от стрес.Аз съм с паническо разтройство и съм на деанксит и стимулотон,но сега с тия проблеми в работата получих силно главоболие .
taetae30 написа:Добър вечер!Аз съм момиче на 14,почти 15 години и от около година страдам от постоянна тъга и чувство за безполезност,т.н.Погледнах във интернет симптомите за депресия и почти всички неща отговарят на какво аз чувствам.Преди един-два дена си направих и няколко онлайн теста за депресия и абсолютно всеки от тях казва,че може да имам тежка депресия.Мислех да кажа на родителите ми,но ме е страх как ще реагират и какво ще ми кажат.Чувала съм от много места че терапия при психолог/психиатър и антидепресанти ще помогнат,но не знам аз мога ли да пия антидепресанти,защото съм на 14..Не знам какво да правя..
Благодаря предварително за вниманието!
Назад към Психология, психиатрия и сексология
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 9 госта