от moni8333 » 04 Юни 2019, 23:44
Здравейте,казвам се Моника Радева и съм на 35г от гр.Кърджали.Реших да ви пиша за да се опитам да намеря разрешение на проблемите с родителите си,и да получа правилно мнение,съвети от специалист за да се видя и от другата страна,дали пък аз самата някъде не бъркам,не греша и дали пък в самата мен не се крие разковничето на проблемите.Ще започна от самото начало,имам дъщеря на 11г,в 5клас,тя е моята гордост,моето всичко и най-прекрасното нещо в моя живот.Когато беше на 4г, с баща й решихме да се разделим,основната причина беше че в началото когато заживяхме заедно,живеехме с моите родители и горе долу нещата вървяха добре.но когато детето навърши 7м те се преместиха в друго жилище и ни оставиха да живеем сами,и малко след това бащата на детето ми се премести да спи в другата стая под предлог че е много изморен,не може да се наспива от детето и така в продължение на 5г ние живеехме като двама квартиранти с общ бизнес и общо дете,но всеки в неговата стая-той в спалнята,а аз в детската при детето.винаги когато съм искала някаква близост,ласка,любов,отношение,внимание и не съм ги получавала,когато съм търсила отговори на въпроса защо съм получавала единствено мълчание и че всичко ще се оправи,но така и нямаше промяна.и така в един момент се случи че от питане,от постоянно напрежение,самата аз изтръпнах,изстинах към този човек,а аз съм такава,че когато нямам чувства,дори и да ни свързва дете няма как да продължа с този човек,това означава да лъжа и него и себе си.малко преди да се разделим се случи един много грозен и отвратителен скандал между баща ми и мен,защото той за разлика от майка ми незнаеше реалната причина поради която ние се разделяме.просто му казахме че нещата не вървят,че има разправии и това е.в същото време единствения човек с когото споделях беше един мой много близък приятел(лека му пръст),това беше едно момче от друг град,с когото си споделяхме като брат и сестра всичко което ни се случва в живота,знаехме си и кътните зъби.и точно тогава малко преди да се разделим,бащата на дъщеря ми беше намекнал на баща ми че едва ли не щом си пиша с него,той ми е любовник.и тогава докато съм жива,няма да забравя онази вечер,когато баща ми ме взе от вкъщи закара ме у тях и пред майка ми,започна да ме нарича цитирам:"долна ****,пачавра",ще ти вземем детето и никога няма да го видиш.ще те убия от бой,ще те пребия,така ще те пребия че ще те сложа в инвалидна количка и с кеф ще влезна в затвора да те излежа",седмица по късно когато разбра истината разбра че е сбъркал много,и на мен ми беше адски трудно и почти невъзможно да му простя тези думи.минаха може би 2месеца докато отново започна да общувам с него,и аз незнам как му простих тогава,защото като тяхна дъщеря,като единствено дете,не съм и допускала че някога ще чуя подобни неща за себе си.да простих ги,но не ги забравих.Няколко месеца след като вече бяхме разделени с бащата на детето ми,аз се запознах с едно момче от гр.Плевен по интернет.в продължение на цяла година пътувах почти през седмица до Плевен с автобус за да се виждаме,в последствие той реши да се премести при мен и заживяхме заедно,с него изкарахме 5г,като за тези 5г сме имали доста раздели,защото в момента в който заживяхме може би още след първата година започнах да усещам липса на внимание от негова страна,за него беше много важно,жизнено важно всяка вечер след работа,дори и в почивните дни се забиваше на един квартален магазин с неговите приятели на по чашка,но това не му беше достатъчно и си взимаше допълнително за вкъщи и си го довършваше вкъщи пред тв с музика.имали сме спорове,скандали,защото самата аз си признавам съм труден характер,и не мога когато не получавам нужното внимание,отношение и уважение да си легна в леглото до него,все едно нищо не е било.през цялата вечер да се чувствам като украса вкъщи и после да ми каже-ела за малко в спалнята.просто няма как да се случи,постепенно самата аз започнах да го избягвам точно заради тези редовни негови аперативки както ги наричаше.както казах имали сме раздели за по ден два,най-дългата беше от месец когато си беше заминал и пак аз бях тази която отстъпваше и се връщаше,до момента в който с родителите ми взехме решение,понеже тогава нямах сигурна работа,а имахме свое помещение което от години седи празно и решихме да го направим хранителен магазин,тогава започнах работа там.и един ден съвсем случайно прибирайки се от работа,установих че докато аз съм по цял ден,по 12ч на работа в магазина,и издържам него господина си е направил регистрация в един долнопробен сайт за секс запознанства,понеже по това време беше без работа и си лежеше вкъщи и било му скучно.и когато го попитах защо,отговора беше че нямало проблем да си пише с който иска.и тогава му посочих вратата-той да си пише с чужди жени,аз с други мъже и какъв е смисъла на това да сме заедно и да бъдем семейство?? Беше ми много трудно да го забравя,нещо повече когато той вече си беше в Плевен и още на 3седмица от раздялата ни се беше обвързал в фейсбука с друга жена,и в същото време ми се кълнеше в любов.тогава когато го видях това една вечер бях сама вкъщи и буквално се свлякох на пода.тогава единствените хора които бяха до мен в този момент и ми помогнаха да се вдигна и ме подкрепяха същата вечер макар и по телефона,бяха една моя много близка приятелка и човека който е до мен в момента,и с когото тогава бяхме просто приятели и никога не съм мислела нито съм била с намерение да имам връзка с него или с когото и да било друг.Когато започнах да излизам с настоящия ми приятел той обичаше доста да си пийва и такава му беше славата че пие много.но точно преди 3седмици,докато бях на работа един ден нещо се случи с него,а точно този ден не беше пил нищо но му прилоша,виеше му се свят и едва успя да дочака линейката която извикахме за него пред магазина.тогава бях на работа и нямаше как да затворя и тогава моята приятелка която ни запозна,тя отиде с него до бърза помощ.установи се че е вдигнал много високо кръвно,силен пулс и всичко се дължи на пиенето.оттогава той се стресира много и сам спря всякакъв алкохол.вече пие само вода,безалкохолно,сокове,фрешове.дори по препоръка на свой приятел започна да приема билкови таблетки за отказване от алкохола,и в момента е много стриктен и прави всичко което трябва и както са му казали,защото наистина иска да се поправи.защо разказвам всичко за връзките и личния си живот след като проблема ми е с родителите ми? защото те никога не са ми вярвали.за тях всяка моя връзка след като приключва с раздяла всичко до този момент е грешка за тях.и не вярват,смятат че след като те имат бизнес,възможности, и пари,не бих казала че са милионери но изкарват прилични доходи за да ни помагат и на мен и на дъщеря ми.признавам си,че без тях не бих могла да се справя с грижите за нея.и изхождайки от там,че имат възможности,и след като едва ли не всички преди това са ме използвали заради парите,и в момента смятат че и това момче е с мен от финансов интерес,защото е без работа но както казах и на тях родителите му го издържат и очаква да започне работа скоро време но разбира се те не вярват.Но не това е най-големия проблем между мен и тях.проблема е главно свързан с моята работа и магазина който направиха за да ми осигурят сигурна работа и контакти,защото времето което прекарах вкъщи буквално се бях откъснала от света.а благодарение на този магазин,намерих много нови и добри приятели,социалния ми живот се пробуди,и най-вече времето ми минава неусетно.но от известно време,незнам как и на какво се дължи,парите в магазина недостигат за стока,за зареждане,майка ми която главно движи всичко,понеже самата тя повече от 20г се занимава с хранителни стоки,и има голям хранителен магазин,тя е тази която движи всичко.но от няколко месеца парите за стока,оборота не достига,трупат се задължения към някои доставчици и те понеже отскоро разбраха за връзката ми,а аз ако съм я криела то е било защото,когато се разделихме с приятеля ми от Плевен те ми казаха така:"Всичките ти връзки дотук са грешка,оттук нататък гледаш си дома,детето и работата и повече никакви мъже" това е единствената причина поради която не им споделих за моята връзка.и след като парите недостигат за зареждане те си мислят че нещата които аз си купувам от магазина било за мен или за вкъщи не си ги плащам или давам на аванта на приятеля ми,а това изобщо не е вярно,защото моята съвест е чиста,и знам че всяко едно нещо което си взема от магазина,първо си го плащам и след това го маркирам.на никого не давам нищо без пари,никой не записвам но просто те не ми вярват.и непрекъснато ми се повтаря как ако се продължава по този начин магазина ще го затворят,и да си търся друга работа,и това ме боли и в същото време ми е странно,защото зимата когато оборота беше по малък и всичко беше ок,сега лятото когато оборота е по голям парите не достигат и причината съм аз.но в същото време забравят,че ако в началото сме отворили и то с риск че в близост до мен има и била магазин,преди 3-4м до мен отвориха магазин плод и зеленчук,аз нямам такива стоки,но в този магазин се зареждат стоки които ги има при мен като тестени изделия,безалкохолни,води и т.н.скоро ще отворят и магазин за перилни и почистващи препарати които и при мен ги има и сигурно пак аз ще съм виновна,защо в даден магазин се зареждат стоки които ги има и при мен и защо оборота не достига за зареждане.не стигат всички тези приказки за личния ми живот и за връзката ми,за работата най-вече но като прибавим и това как според тях не приличам на нищо-външния ми вид,качените кг,дрехите ми не били дрехи,обувките не били обувки,едва ли не съм излезнала от кофата за боклук пред блока,имам чувството че те се срамуват от мен като дъщеря и от грешките които съм допускала,понякога си мисля след като всичките ми връзки до тук са грешка за тях,дали не осъзнават че с тяхното мислене и по тяхната логика дали и детето ми не е грешка за тях.макар че с нея се гордеят и казват че всичко което са постигнали и правят е заради нея и заради мен,обожават я,не могат без нея,но не се замислят че ако мен ме нямаше,нямаше да имат внучка.искат отношение,и уважение а с тези постоянни обвинения,нападки и непрекъснато недоволство как за 35г нищо не съм постигнала в живота,и че съм добре благодарение на магазина който са направили за мен.скоро баща ми каза че може би е най-добре да си потърся друга работа,да се откъсна от тях,за да нямаме конфликти и да се разбираме,за да не се караме заради работата.каза ми че хората които се разбирали си работили отделно,и дори живеели на квартира и се издържали сами.каза аз не те гоня от апартамента,макар че от неговите думи се чувствам като напъдена на улицата,но най-добре било да си потърся друга работа,а в малък град като нашия е много трудно за млад човек да си намери работа,просто няма от днес за утре да си намеря.хем намери си друга работа,хем работи в магазина,по добре се откажи,потърси,да опитаме отново,и от всичките тези неща в последните месеци се чувствам под страхотно напрежение.баща ми скоро ме попита защо пуша толкова много-отговорих му че може би за да си отида по скоро.точно това беше което му казах,че ако мен ме няма не в града,че ако на света ме няма,всички и те и детето което според тях го тормозя и натоварвам с моите проблеми в работата,всички те ще са по спокойни и няма да има ядове и нерви за никого,а той ми отговори че не му се слушали такива неща.но не разбирам защо след като не му се слушат защо не спират с този тормоз.наистина си нямам на идея колко още ще мога да издържам на това напрежение???
Много ви моля,да прочетете внимателно писмото ми и да ми отговорите,да ме посъветвате и да ми кажете къде греша,какво трябва да поправя.защото приятелките ми казват ти си на 35г откъде на къде ще ти държат сметка и ще се държат по този начин с теб,много съм объркана и притеснена.признавам си имам страх от тях най-вече от баща ми,не искам да връщам стари ленти но си мисля че този страх към него го имам точно от думите му преди години,когато искаше да ме пребие и да ме сложи в инвалидна количка.много ми е притеснено,объркано и наистина незнам къде греша но искам да ме посъветвате и да ми помогнете като ми посочите моите и техните грешки,ако може по някакъв начин,дали има надежда да си оправим отношенията помежду си
???