Галина Тодорова – психолог-консултант

В този раздел на нашия форум можете да задавате въпроси, свързани с психология, психиатрия и сексология, да споделяте мнения и да получите съвет.

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Steliana » 20 Яну 2013, 22:28

Здравейте!
Момиче на 15 години съм и имам приятел от 10 месеца. Той живее в Испания ( идва си често ), и през всичките тези 10 месеца ми е доказал, че мога да му имам доверие. По принцип не излиза много, ходи само на фитнес и няма приятели с които да излиза, но преди 3 дни ми каза, че ще се събира с 3-ма негови познати в един гараж да се боксират. Не знам защо, но ми стана много тъпо отвътре, беше нещо като ревност, че ще излезе да се забавлява, а аз ще си стоя у нас и ще скучая. Знам, че е егоистично от моя страна, но все едно не съм на себе си. Първо ми каза че ще се събират всяка сряда, после добави, че е възможно да ходят и в събота от време на време и без да се усетя стана така, че вече ходи сряда, събота и неделя.Това се случва от няколко дни насам и с всеки ден става все по-лошо. Все повече започвам да мисля за това, как той се забавлява с други хора, как ще започне да ходи по-често и може би да има все по-малко време за мен. Много съм изнервена и депресирана, нямам никакви приятели, с които да се виждам за да се разсейвам от всичко това. Постоянно плача, мисля си за негативни неща, почти нищо не ям, чувствам се много отпаднала. Не искам да го загубя заради това, че не ми харесва да излиза и да се забавлява ( колко ужасно звучи само.. ). Преди не бях такава, но от скоро употребявам един продукт за отслабване Fat burner thermo core amix ( http://www.silabg.com/bg/11489-AMIX-The ... Caps-.html - това е линк към продукта за да се запознаете с въздействието му ). Въпросът ми към Вас е, дали този продукт оказва влияние на нервите ми и ако не е от него, какви други причини може да има? Надявам се да можете да ми помогнете, защото през последните няколко дни се чувствам отвратително, чувствам че не съм нужна на никого и не заслужавам нищо хубаво.
Steliana
 
Мнения: 1
Регистриран на: 20 Яну 2013, 22:08

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Galina Todorova » 21 Яну 2013, 22:44

Steliana написа:Здравейте!
Момиче на 15 години съм и имам приятел от 10 месеца. Той живее в Испания ( идва си често ), и през всичките тези 10 месеца ми е доказал, че мога да му имам доверие. По принцип не излиза много, ходи само на фитнес и няма приятели с които да излиза, но преди 3 дни ми каза, че ще се събира с 3-ма негови познати в един гараж да се боксират. Не знам защо, но ми стана много тъпо отвътре, беше нещо като ревност, че ще излезе да се забавлява, а аз ще си стоя у нас и ще скучая. Знам, че е егоистично от моя страна, но все едно не съм на себе си. Първо ми каза че ще се събират всяка сряда, после добави, че е възможно да ходят и в събота от време на време и без да се усетя стана така, че вече ходи сряда, събота и неделя.Това се случва от няколко дни насам и с всеки ден става все по-лошо. Все повече започвам да мисля за това, как той се забавлява с други хора, как ще започне да ходи по-често и може би да има все по-малко време за мен. Много съм изнервена и депресирана, нямам никакви приятели, с които да се виждам за да се разсейвам от всичко това. Постоянно плача, мисля си за негативни неща, почти нищо не ям, чувствам се много отпаднала. Не искам да го загубя заради това, че не ми харесва да излиза и да се забавлява ( колко ужасно звучи само.. ). Преди не бях такава, но от скоро употребявам един продукт за отслабване Fat burner thermo core amix ( http://www.silabg.com/bg/11489-AMIX-The ... Caps-.html - това е линк към продукта за да се запознаете с въздействието му ). Въпросът ми към Вас е, дали този продукт оказва влияние на нервите ми и ако не е от него, какви други причини може да има? Надявам се да можете да ми помогнете, защото през последните няколко дни се чувствам отвратително, чувствам че не съм нужна на никого и не заслужавам нищо хубаво.


Здравейте,
От писмото Ви разбирам, че се чувствате самотна и тъжна. Причините за това могат да са най-различни. Най-вероятно потребностите ви от внимание, любов и загриженост не са задоволени. Може би човекът с когото сте не успява да ви даде онази удовлетвореност, която ни кара да се чувстваме важни и значими. Поговорете с него и му споделете за емоциите, които изпитвате. Не се притеснявайте да търсите вниманието и обичта, които заслужавате. Освен това се опитайте да си създадете приятелства и познанства с хора, които ви карат да се усмихвате и да се чувствате пълноценна. Мисля, че на вашата възраст няма да представлява трудност. Бъдете по-активна в създаването на нови запознанства. Относно медикамента, който използвате за отслабване не мога да дам компетентно мнение, но съм твърдо против такъв начин за отслабване. Подобни на тези средства за отслабване много често водят към напрегнатост, тревожност, депресия. Мечтаните килограми може да постигнете със здравословен режим на хранене и спорт. Чудесно е ако се запишете на спорт, който да ви доставя удоволствие. Спортът ще ви помогне не само да отслабнете и да стегнете фигурата си, но и да създадете нови запознанства, да вдигнете нивото на серотонина (хормона на щастието). Ако може да си позволите консултация с психолог или психотерапевт, не отлагайте. Един разговор с професионалист ще Ви помогне да излезете от състоянието на тъга и депресия. Желая Ви успех!
Аватар
Galina Todorova
 
Мнения: 152
Регистриран на: 13 Юли 2012, 09:40

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот gergana8711 » 30 Яну 2013, 12:39

Здравейте!От 4 години страдам от депресия,съпроводена от панически атаки,агорафобия,натрапчиви мисли и постоянно безпокойство и раздразнителност.Пила съм доста медикаменти,но от както съм бременна психиатърът ми предписа Seadakur forte (валериана,хмел и маточина) и сироп от Алора. За сега горе долу закрепихме положението вече съм в 36 г.с ,и ме интересува какво мога да приемам по време а на кърмене,защото тези лекарства не се препоръчват?
gergana8711
 
Мнения: 2
Регистриран на: 30 Яну 2013, 12:11

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Galina Todorova » 30 Яну 2013, 20:13

gergana8711 написа:Здравейте!От 4 години страдам от депресия,съпроводена от панически атаки,агорафобия,натрапчиви мисли и постоянно безпокойство и раздразнителност.Пила съм доста медикаменти,но от както съм бременна психиатърът ми предписа Seadakur forte (валериана,хмел и маточина) и сироп от Алора. За сега горе долу закрепихме положението вече съм в 36 г.с ,и ме интересува какво мога да приемам по време а на кърмене,защото тези лекарства не се препоръчват?


Здравейте,
Не съм медицинско лице и не мога да ви препоръчам адекватно медикаментозно или билково лечение. За това би трябвало да се допитате до вашия лекуващ лекар и гинеколог. Аз Ви съветвам да започнете психотерапия, да си изготвите дневен режим, в който да включите начин на хранене, спорт за бременни и йога. За вашето състояние помагат релаксиращи техники, техники на дишане и стратегии за преодоляване на екзистенциалните ви страхове. Желая ви успех!
Аватар
Galina Todorova
 
Мнения: 152
Регистриран на: 13 Юли 2012, 09:40

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот November_girl » 10 Фев 2013, 23:16

Здравейте!!

На 29 години съм, в момента отглеждам 6-месечната си дъщеря и съм в отпуск по майчинство. Бащата на детето ми работи извън България и често и продължително оставам сама в грижите и ангажимента по бебето.
За себе си мога да кажа, че съм отговорна и всеотдайна, работила съм под напрежение и стрес на ръководна длъжност и съм успявала да се справя с различни ситуации, в които се изисква навременна адекватна реакция. Позитивна и общителна съм, умея да вниквам в същността на проблемите, да ги анализирам и да се стремя да съм максимално обективна.
В момента осъзнавам,че имам нужда от професионална помощ на психолог, но нямам възможност да отделя необходимото време и за това се обръщам към вас, с молба да анализирате ситуацията в която се намирам и да ми дадете някакво обяснение, съвет и съответно да ми помогнете да стигна до решение на проблема.
Преди около месец имах изключително неприятно преживяване: Детето ми започна да спи много неспокойно нощем, да се буди на всеки час... В една такава неспокойна нощ, в просъница я взех да я кърмя, не мога да прценя сън ли е- реалност ли е, но я помислих за нещо чуждо, не за моето дете. Уплаших се, защото си помислих, че мога да я нараня. Преживяването беше ужасяващо за мен, от тогава не я кърмя и не мога да се отърся от това отвратително усещане. На следващата вечер беше пак неспокойна, взех я при мен на леглото, когато се стих за преживяването си от миналата вечер ме обзе паника, много се притесних, ръцете ми изтръпнаха, схвана ми се челюстта, изтръпна ми езика, мислех си че полудявам... От тогава насам това не ми дава покой, притеснявам се особено когато стане тъмно навън, да не ме обземе някаква такава лудост и да причиня нещо лошо на детето си. Смазвам се психически от мисълта само за това.
Тъй като се считам за разумен човек, си мислех че преживяното е от преумора, от стрес, може би някакъв следродилен дисбаланс, опитвах се да се самоуспокоявам и да си насаждам трезви мисли.
До известна степен успявам да съм равновесие и да се отърся от тези лоши мисли, но има моменти в които страхът от това, че мога да полудея и да направя нещо на детето си ме кара да се губя почва под краката си, да мисля само за това преживяване и да не мога да освободя съзнанието си.
Моля ви, дайте отговор на терзанията ми. Полудявам ли? Някакви панически атаки ли са това? Следродилен дисбаланс? Преумора?? На какво се дължи и как да си помогна?

Благодаря ви за отделеното време и внимание!
November_girl
 
Мнения: 2
Регистриран на: 10 Фев 2013, 22:23

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Galina Todorova » 11 Фев 2013, 00:15

November_girl написа:Здравейте!!

На 29 години съм, в момента отглеждам 6-месечната си дъщеря и съм в отпуск по майчинство. Бащата на детето ми работи извън България и често и продължително оставам сама в грижите и ангажимента по бебето.
За себе си мога да кажа, че съм отговорна и всеотдайна, работила съм под напрежение и стрес на ръководна длъжност и съм успявала да се справя с различни ситуации, в които се изисква навременна адекватна реакция. Позитивна и общителна съм, умея да вниквам в същността на проблемите, да ги анализирам и да се стремя да съм максимално обективна.
В момента осъзнавам,че имам нужда от професионална помощ на психолог, но нямам възможност да отделя необходимото време и за това се обръщам към вас, с молба да анализирате ситуацията в която се намирам и да ми дадете някакво обяснение, съвет и съответно да ми помогнете да стигна до решение на проблема.
Преди около месец имах изключително неприятно преживяване: Детето ми започна да спи много неспокойно нощем, да се буди на всеки час... В една такава неспокойна нощ, в просъница я взех да я кърмя, не мога да прценя сън ли е- реалност ли е, но я помислих за нещо чуждо, не за моето дете. Уплаших се, защото си помислих, че мога да я нараня. Преживяването беше ужасяващо за мен, от тогава не я кърмя и не мога да се отърся от това отвратително усещане. На следващата вечер беше пак неспокойна, взех я при мен на леглото, когато се стих за преживяването си от миналата вечер ме обзе паника, много се притесних, ръцете ми изтръпнаха, схвана ми се челюстта, изтръпна ми езика, мислех си че полудявам... От тогава насам това не ми дава покой, притеснявам се особено когато стане тъмно навън, да не ме обземе някаква такава лудост и да причиня нещо лошо на детето си. Смазвам се психически от мисълта само за това.
Тъй като се считам за разумен човек, си мислех че преживяното е от преумора, от стрес, може би някакъв следродилен дисбаланс, опитвах се да се самоуспокоявам и да си насаждам трезви мисли.
До известна степен успявам да съм равновесие и да се отърся от тези лоши мисли, но има моменти в които страхът от това, че мога да полудея и да направя нещо на детето си ме кара да се губя почва под краката си, да мисля само за това преживяване и да не мога да освободя съзнанието си.
Моля ви, дайте отговор на терзанията ми. Полудявам ли? Някакви панически атаки ли са това? Следродилен дисбаланс? Преумора?? На какво се дължи и как да си помогна?

Благодаря ви за отделеното време и внимание!


Здравейте,
Ще започна с успокоението, че не полудявате, а най-вероятно сте отключила натраплива невроза. От споделеното оставам с впечатлението, че сте човек, който се треми към перфекционизъм, подреденост и методичност. Обикновено тези хора са предразположени към развитие на невротични разстройства. Обсесивните (натрапливите) мисли, които Ви спохождат са стряскащи и мъчителни, но хубавото е това, че вие осъзнавате тяхната безмисленост. Въпреки всичко ви е трудно да ги контролирате и подтискате. Много често тези мисли се свързват и с извършването на ритуални или отбягващи действия. Вие осъзнавате, че мисълта ви морално е толкова лоша, че се срамувате да я разкриете дори и пред самата себе си. Много вероятно е натрапливите мисли да бъдат съпътствани и от депресия или панически епизоди. Причините за обсесиите все още не са точно установени. Най-вероятно това може да е вашия перфекционизъм или дефицит на мозъчния трансмитер, известен като серотонин. По-важното сега е да потърсите специализирана помощ. Споделяте, че не можете да отделите време, но съветите в различни форуми не са достатъчни за установяване на точната диагноза и за справянето с проблема. Обсесивните разстройства са едни от най-упоритите, затова не се бавете, а потърсете професионална помощ. Много успешна е когнитивно-поведенческата терапия. Искам да подчертая, че диагнозата натраплива невроза е само една хипотеза от моя страна. Несериозно е да определям психичното Ви състоянието само от няколко споделени факта. Вярвам, че ще отделите време да посетите специалист за да се почувствате отново пълноценна и жизнена майка и жена. Не отлагайте! Желая Ви успех.
Аватар
Galina Todorova
 
Мнения: 152
Регистриран на: 13 Юли 2012, 09:40

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот November_girl » 11 Фев 2013, 10:31

Благодаря ви за бързия отговор. Ще потърся професионална помощ, може ли да ми препоръчате подходя терапевт в Русе??

Благдаря още веднъж!
November_girl
 
Мнения: 2
Регистриран на: 10 Фев 2013, 22:23

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Galina Todorova » 11 Фев 2013, 22:47

November_girl написа:Благодаря ви за бързия отговор. Ще потърся професионална помощ, може ли да ми препоръчате подходя терапевт в Русе??

Благодаря още веднъж!

Радвам се, че ми се доверихте и решихте да се срещнете със специалист. За съжаление не познавам колегите в Русе. но ако поразпитате вярвам,че ще откриете подходящия специалист. Успех!
Аватар
Galina Todorova
 
Мнения: 152
Регистриран на: 13 Юли 2012, 09:40

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Stefan_88 » 22 Фев 2013, 18:25

Здравейте,искам да споделя с вас какво се случва с мен и се надявам да получа съвет какво да правя.На 24 госини съм.Бях нормално леко грозновато дете,носех очила бях слаб леко особенно но будно и умно дете.Имах приятели но винаги съм се чуствал гадно в много ситуации защото примерно нямаха пари и носех по стари дрехи.Случвало се е да ме отбягват или да неискат да си играят с мен заради това.Не съм оставал без приятели но, после кам 11 12 годишна възраст в училище започнаха да ме тормозят да им купувам неща да им нося раниците и в началото по детски наивен може би аз се съгласявах даже дори почти доброволно защото ми бяха приятели,чуствах се много гадно и исках това да спре но бях мн слаб физически и психически а и родителите ми никога не са ме подкрепяли в нищо но аз и можеби затова несподелям с тях нищо.Аз излизах с същите тези приятели въпреки всичко но бях мълчалив и затворен неговорех много с тях но пък си мислех че сме на едно ниво.И започнах да не правя нищо по сял ден ядях само по 1 път пушех и вечер излизах с тях,но мн.рядко ме търсеха те.Когато бяхме заедно и малкото говорене в повечето случай бяха или пълни глупости или посредствени неща и клишета нищо оригинално,нямах собствено мнение и все се съгласявах с другите.Никога не съм анализирал или мислил в комуникацииите и разговорите си.Мечтаех само как ще се държа като тях и ще бъда на тяхното ниво,но в същото време нямах идеии какво да правя и много често и малко опити да се докажа са завършвали неуспешно.В резултат започнах да се чуствам безполезен,некадърен,дефектен заради проблемите с тялото ми имам малка асиметрия,но голям и крив нос и мн големи устни поради ред причини и че бях мн слаб физически и с силно акне сега се чуствам отвратително грозен въпреки че качих килограми и акнето затихва останаха ми белеази от него.Заради това никога може би не съм си харесвал момиче и не съм опитвал да си намеря приятелка,не съм целувал момиче да не говорим за друго.Сега качих килограми и се опитвам да оправя външния вид и с малкото пари с които разполагам,но се опасявам пак че неставам за нищо,тъй като през последните 10 години нямам нормална комуникация с хората околко мен мисля си че всички не ме харесват и че колегите си общуват с мен само заради това че им се налага а приятелите го правят с мен само защото са свикнали с мен и те рядко ме търсят за да излезна от вкъщи 90 % от случайте се ги търся аз,мн често си мисля даже дори че немога да разсъждавам и да мисля,не съм изпитвал чуства различни от безразличие и апатия понякога искам да не съм аз да не бях се раждал да се бях родил другаде или да бях водил друг живот.От скоро искам да се променя напълно да намеря начин да обикна себе си да натрупам самочуствие и да изживея живота си като себе си което значи да се опозная и да се приема но незнам как.Страдам много че има неща който искам да направя или на които искам да се науча но досега не съм предприемал нищо.Искам да ми помогнете да разбера проблема си защото от скоро осъзнавам че имам такъв заради състоянията на депресия и себеотрицание в които изпадами да ме насочите към начините за неговото преодоляване?Незнам дали казах но за първи път споделян с някой как се чуствам защото винаги ми е било трудно да говоря с други хора за това.Благодаря за отделеното внимание!
Stefan_88
 
Мнения: 2
Регистриран на: 22 Фев 2013, 13:42

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Stefan_88 » 22 Фев 2013, 18:34

Пропуснах да добавя че от известно време чуствам че в главата ми е вакъъм нищо не става там в/у нищо не разсъждавам никакви идей за каквото и да било и нищо в/у което да искам да размишлявам и работя,но въпреки това съм решил да замина за UK на бригада да направя пари за да мога си направя ринопластика и да премахна белезите от акнето имам 1 неуспешен опит тежко го преживях но не се отказах.И сега питам какво ми защо се вартя в този кръг отново и отново на апатия безразличие подтиснатост и бездействие?Добре ли съм не полудявам ли ?
Stefan_88
 
Мнения: 2
Регистриран на: 22 Фев 2013, 13:42

ПредишнаСледваща

Назад към Психология, психиатрия и сексология

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron