November_girl написа:Здравейте!!
На 29 години съм, в момента отглеждам 6-месечната си дъщеря и съм в отпуск по майчинство. Бащата на детето ми работи извън България и често и продължително оставам сама в грижите и ангажимента по бебето.
За себе си мога да кажа, че съм отговорна и всеотдайна, работила съм под напрежение и стрес на ръководна длъжност и съм успявала да се справя с различни ситуации, в които се изисква навременна адекватна реакция. Позитивна и общителна съм, умея да вниквам в същността на проблемите, да ги анализирам и да се стремя да съм максимално обективна.
В момента осъзнавам,че имам нужда от професионална помощ на психолог, но нямам възможност да отделя необходимото време и за това се обръщам към вас, с молба да анализирате ситуацията в която се намирам и да ми дадете някакво обяснение, съвет и съответно да ми помогнете да стигна до решение на проблема.
Преди около месец имах изключително неприятно преживяване: Детето ми започна да спи много неспокойно нощем, да се буди на всеки час... В една такава неспокойна нощ, в просъница я взех да я кърмя, не мога да прценя сън ли е- реалност ли е, но я помислих за нещо чуждо, не за моето дете. Уплаших се, защото си помислих, че мога да я нараня. Преживяването беше ужасяващо за мен, от тогава не я кърмя и не мога да се отърся от това отвратително усещане. На следващата вечер беше пак неспокойна, взех я при мен на леглото, когато се стих за преживяването си от миналата вечер ме обзе паника, много се притесних, ръцете ми изтръпнаха, схвана ми се челюстта, изтръпна ми езика, мислех си че полудявам... От тогава насам това не ми дава покой, притеснявам се особено когато стане тъмно навън, да не ме обземе някаква такава лудост и да причиня нещо лошо на детето си. Смазвам се психически от мисълта само за това.
Тъй като се считам за разумен човек, си мислех че преживяното е от преумора, от стрес, може би някакъв следродилен дисбаланс, опитвах се да се самоуспокоявам и да си насаждам трезви мисли.
До известна степен успявам да съм равновесие и да се отърся от тези лоши мисли, но има моменти в които страхът от това, че мога да полудея и да направя нещо на детето си ме кара да се губя почва под краката си, да мисля само за това преживяване и да не мога да освободя съзнанието си.
Моля ви, дайте отговор на терзанията ми. Полудявам ли? Някакви панически атаки ли са това? Следродилен дисбаланс? Преумора?? На какво се дължи и как да си помогна?
Благодаря ви за отделеното време и внимание!
Здравейте,
Ще започна с успокоението, че не полудявате, а най-вероятно сте отключила натраплива невроза. От споделеното оставам с впечатлението, че сте човек, който се треми към перфекционизъм, подреденост и методичност. Обикновено тези хора са предразположени към развитие на невротични разстройства. Обсесивните (натрапливите) мисли, които Ви спохождат са стряскащи и мъчителни, но хубавото е това, че вие осъзнавате тяхната безмисленост. Въпреки всичко ви е трудно да ги контролирате и подтискате. Много често тези мисли се свързват и с извършването на ритуални или отбягващи действия. Вие осъзнавате, че мисълта ви морално е толкова лоша, че се срамувате да я разкриете дори и пред самата себе си. Много вероятно е натрапливите мисли да бъдат съпътствани и от депресия или панически епизоди. Причините за обсесиите все още не са точно установени. Най-вероятно това може да е вашия перфекционизъм или дефицит на мозъчния трансмитер, известен като серотонин. По-важното сега е да потърсите специализирана помощ. Споделяте, че не можете да отделите време, но съветите в различни форуми не са достатъчни за установяване на точната диагноза и за справянето с проблема. Обсесивните разстройства са едни от най-упоритите, затова не се бавете, а потърсете професионална помощ. Много успешна е когнитивно-поведенческата терапия. Искам да подчертая, че диагнозата натраплива невроза е само една хипотеза от моя страна. Несериозно е да определям психичното Ви състоянието само от няколко споделени факта. Вярвам, че ще отделите време да посетите специалист за да се почувствате отново пълноценна и жизнена майка и жена. Не отлагайте! Желая Ви успех.