Галина Тодорова – психолог-консултант

[diana8712]

Здравейте! Аз съм на 25год. и доскоро дори и да се разболеех не си обръщах внимание, но от няколко месеца ме дразни езика. Смених 3-ма лекари и нищо! Отговора им е:''няма ти нищо'', а мен продължава да ме дразни... Всеки ден се оглеждам сутрин и вечер и си поставям диагнозата "Рак на езика" ...Вече се замислям възможно ли да съм болна от Канцерофобия
Благодаря Ви предварително за отговора

[Galina Todorova]

Пропуснах да добавя че от известно време чуствам че в главата ми е вакъъм нищо не става там в/у нищо не разсъждавам никакви идей за каквото и да било и нищо в/у което да искам да размишлявам и работя,но въпреки това съм решил да замина за UK на бригада да направя пари за да мога си направя ринопластика и да премахна белезите от акнето имам 1 неуспешен опит тежко го преживях но не се отказах.И сега питам какво ми защо се вартя в този кръг отново и отново на апатия безразличие подтиснатост и бездействие?Добре ли съм не полудявам ли ?

Здравейте Стефан,
Споделеното от Вас оставя в мен впечатлението, че срамът е основното чувства, което изпитвате, когато вашите несъвършенства бъдат изложени на показ. Вие сте готов на всичко за да предотвратите това чувство на срам. Ето защо вие сте готови да отидете далеч, само и само да скриете вашето "несъвършенство". Чувствате, че вашето несъвършенство се забелязва веднага. Това ваше убеждение, че сте дефектен и несъвършен е в основата на вашата личност - вие се чувствате недостойни да бъдете обичани.Комплексът за несъвършенство произхожда от чувството на липса на обич или липсата на уважение като дете.
Няма да е лесно да се преборите с чувството на несъвършенство, но ако решите да го направите на първо място Ви препоръчвам да потърсите консултация с психолог-консултант или психотерапевт. Той ще бъде човекът, който ще Ви насочи по правилния път на личностова промяна. Може да следвате и изпълните следните стъпки:
1.Осъзнайте вашето детско чувство на несъвършенство и срам. Почувствайте раненото дете у вас. Преживейте отново вашите чувства, когато сте били дете. Откъде идва този страх? Кой ви е критикувал или засрамвал? Опитайте се да си спомните колкото се може повече за определени събития. Може да се върнете в познати места от вашето детство и може да използвате вашето въображение. КОгато имате малко време за себе си, седнете в затъмнена стая на удобен стол. Затворете очи и оставете образите на вашето детство да нахлуят. Не се насилвайте. Просто ги оставете да изплуват на повърхността.
Замислете се дали сте свръхкритичен към други хора? Обиждате ли се от критика? Подценявате ли хората, които обичате? Обръщате ли прекалено много внимание на положението или успеха? Непрестанно ли търсите одобрение? Прекалявате ли с алкохол, употребявате ли наркотици? Преяждате ли или работите прекалено? Избягвате ли да станете твърде близки с хората? Опитайте се да осъзнанете какви са начините, които използвате за да избегнете чувството на несъвършенство - Контраатака или Бягство. Опитайте се да прекратите това поведение на бягство или контраатака. Например обръщате прекалено много внимание на успеха. Най-вероятно вие прекалявате с това да докажете вашата стойност, като фокусът на живота ви е насочен към непрекъснат стремеж за
успех.
Направете списък не недостатъците и предимствата на вашите недостатъци и предимства. Ако ви е трудно да определите вашите предимства, се допитайте до ваши приятели и близки. Не приемайте отговори като "Харесвам те", "Ти си страхотен". Нека бъдат конкретни. Нека те кажат какво харесват във вас. Когато си мислите за добрите качества, които притежавате не ги омаловажавайте.
Преценете сериозността на настоящите ви недостатъци. Когато завършите списъка си, попитайте сами себе си, какво би било вашето мнение за друг човек, притежаващ тези положителни или отрицателни качества. Не забравяйте, че всички хора имат слабости.
Направете си дневник, който можете да извадите и прочетете, когато се отключи комплексът ви за несъвършенство. Целта е да отслабите критиката си към вас.
Опитайте се да сте по-искрени в личните си отношения с близките си. Спрете да се опитвате да се стремите към перфектност. Бъдете уаязвими. Споделете някои от своите тайни. Признайте някои от вашите слабости. Ще откриете, че вашите тайни не са толкова унизителни колкото ви се струва. Всеки човек има недостатъци.
Приемете любовта на хората около вас. Едно от най-трудните неща за вас е да позволите на хората около вас да ви обичат. Чувствате се толкова неудобно, когато хората се отнасят добре с вас. Това ви е толкова чуждо. Най-вероятно ви е трудно да толерирате ситуации, в които хората се грижат за вас, хвалят ви, подкрепят ви.
Спрете да позволявате на хората да се отнасят зле с вас. Започнете да защитавате себе си Отстоявайте правата си. Изисквайте да ви приемат такива каквито сте. Не говорете агресивно. Изправете се и погледнете човека в очите. Бъдете директни, бъдете конкретни. Най-вече не започвайте да се защитавате.
Стефан, промяната Ви включва постепенно подобрение в отношението си към себе си, в това как се отнасяте към другите и как позволявате на другите да се отнасят към вас. Но мисля, че ще ви бъде много по-лесно ако потърсите професионална помощ. Чудесно е, че сте предприел предизвикателството да отидете на бригада. Желая Ви успех. Не се отказвайте от промяната!

[Galina Todorova]

Здравейте! Аз съм на 25год. и доскоро дори и да се разболеех не си обръщах внимание, но от няколко месеца ме дразни езика. Смених 3-ма лекари и нищо! Отговора им е:''няма ти нищо'', а мен продължава да ме дразни... Всеки ден се оглеждам сутрин и вечер и си поставям диагнозата "Рак на езика" ...Вече се замислям възможно ли да съм болна от Канцерофобия
Благодаря Ви предварително за отговора

Здравейте Диана,
Най-вероятно проблемът Ви е свързан с една повишена тревожност, която се конкретизирала в страх от болест. Не споделяте, дали и преди сте имала такива мисли и чувства или това се случва за първи път. Ако развивате хипохондрия и добре да потърсите професионална помощ. Всъщност най-добре е да се консултирате със психолог или психотерапевт. В кабинета на професионалиста ще успеете да получите точния отговор на въпроса дали страдате от определен вид тревожно разстройство и да получите адекватна помощ. Най-вероятно проблемът ви не е физиологичен, а психологичен. Желая Ви успех!

[diana8712]

Благодаря Ви за отговора за първи път ми се случва... Отначало не исках да приема факта, че може да си въобразявам, но сега вече съм убедена... Колкото и да искам да спра да мисля за това не успявам, а постоянно хващам огледалото и почвам да се оглеждам с цел да открия нещо... Много ми е неприятно тъй като знам, че не съм болна от рак, но същевременно си мисля, че съм... Много объркващо! Някак си все едно съм с раздвоение на личността. Много ще ми е неловко да посетя психиатър няма ли друг начин да стопирам хипохондрията!?

[Galina Todorova]

Благодаря Ви за отговора за първи път ми се случва... Отначало не исках да приема факта, че може да си въобразявам, но сега вече съм убедена... Колкото и да искам да спра да мисля за това не успявам, а постоянно хващам огледалото и почвам да се оглеждам с цел да открия нещо... Много ми е неприятно тъй като знам, че не съм болна от рак, но същевременно си мисля, че съм... Много объркващо! Някак си все едно съм с раздвоение на личността. Много ще ми е неловко да посетя психиатър няма ли друг начин да стопирам хипохондрията!?

Съжалявам, че и вие сте от българите страдащи от предразсъдъци. Аз Ви препоръчах да посетите психолог-консултант или психотерапевт на първо място. Това са специалистите, които ще ви дадат адекватен и успешен отговор на вашия въпрос. Прочетете за разликите между психолог, психотерапевт, и психиатър. Посещението при психиатър не означава, че сте луда. Но това са неща, които вие сама трябва да си изясните. За мен най-добрия начин за справяне с тревожността и страховете Ви е консултация с професионалист. Ще добавя, че аз не съм казала, че вие страдате от хипохондрия. Надявам се, осъзнавате, че е несериозно да ви поставям диагноза след едно кратко описание на вашето състояние. Това са само предположения. Това е, което мога да ви препоръчам. Изборът е Ваш.

[Eve_Lina]

Здравейте , Д-р Тодорова !
Надявам се да ми помогнете, защото се чувствам сякаш съм в една безизходица
Моите родители са извън България от доста време. Аз съм омъжена от около 3 години, много се обичаме и преди 3 месеца взехме решение и ние да заминем при нашите, поради финансови затруднения.
Но ето че вече много съжалявам, че го направихме , поради неразбирателство с баща ми.
Аз от малка имах слабост към него, много го обичах. Но знаете ли смятам че вече нямам такива чувства към него.
Ще ви разкажа връзката ми с него , т.е миналото. Винаги ни тормозеше, като малки , не ни позволяваше да излизаме никъде , ама никъде( дискотеки, кафета и т.н.). Не ни е удрял , но психически много ни тормозеше, напр. когато някой каже нещо заради нас той им вярваше и идваше и ни тормозеше. Казвахме му че не е така, но той не ни вярваше. А когато мама ни защитаваше , той почваше да тормози нея и че тя е виновна за всичко. Не мога да го разбера. Искаше винаги да ни казва какво да правим , буквално искаше да ръководи всичко , но това много ме натъжаваше, защото нямах свободата да вземам никакво решение по какъвто и да било въпрос.
Искаше да учим медицина, от малки все ни го натякваше. Добре щях да уча , отново по негово желание... сестрами искаше да учи за право, но ето че проми и нейния мозък и тя реши да учи медицина. Сега си говорим и толкова съжалява че не учила за това което искаше. Така че в сегашно време не съм никакъв лекар, просто изкарах едно висше , отново поради негово желание, за да не го изложим пред хората.Но ние бяхме малки , обичахме и му вярвахме. Но сега разбирам че не така, просто ни командва, нямаме свобода
И така смятам че така накратко сте разбра ли някой неща.
Докато се омъжа той беше извън България. Бях свободна, но понякъкъв начин все ни контролираше. Незнам просто винаги когато правя нешо първо се замислям за тях , да не ги нараня, да не ги изложа с нещо пред хората. Но той винаги е недоволен от нас каквото и да правим. (баща ми пуши много и от около 10 години вече много често пие алкохол, сега вече смятам че прекалява)
Вече искам да мина на темата , която ме съсипва. От както съм при тях с мъжа ми ( баща ми ни покани да дойдем при тях , тъй като знаеше за нашето състояние, мъжат ми работеше за много малко пари) след първата седмица почнаха кавгите с него, беше същия човек , но аз бях забравила че е такъв ( но все пак тайничко сякаш знаех какво би могло да стане , затова и не исках много мнго да отидем). Все ни казва, дори и на мъжа ми какво да правим, ще ме слушате и точка. Разбирате ли? Все спорове, и дразнене. Аз не мога така, немога . Последно се скарахме, много лошо отново и аз му казах че много съжалявам че съм дошла, и че по добре да бях си останала в България, дори и да умра от глад. Просто много се ядосах , това просто е много тежък психически тормоз , той ни тормози. После той ми каза, че ще прекрати трудовия договор на мъжа ми от утре и да си събираме багажа.... От тогава т.е. от седмица аз не говоря с него, стоя си в стаята и така. Но вчера разбрах че и това го дразни , и почна отново да се дразни с мама. Че тя била виновна , че да ми дава акъл да вляза в релси. Почнахме отново, казах да не се дразни с нея че тя не е виновна. Казах че не искам да ме командва, аз съм голяма и не искам да ми налага мнението си. Той каза че не ни иска тука и че щял да ни търси квартира. Аз казах че няма да остана и ще се прибера в Б-я.
Цяла вечер не можах да спа, не мога взема решение. Мъжат ми казва да си тръгваме, че ако останем ще стане по- лошо. Проссто това е една дилеме. Аз ако си тръгна смятам че вече няма да говоря с баща ми и цял живот ще му се сърдя. Знам че ако си тръгнем ще тормози мама , че тя е виновна и така. Аз не искам това, не искам мама да е нещастна заради мен. Мама знае всичко и ме разбира , винаги ни подкрепя. А баща ми никога не ни разбира и не иска , просто не прави никакви усилия. Говори някой неща без да се замислят че ще ни наранят. Друга причина, че хората ще разберат че сме се скара ли, а аз не искам това. Вярвах на баща ми че ще ме подкрепя, че ще ми помага в трудни моменти. Но вече не не му вярвам, толкова съм разочарована, а толкова му вярвах. Ако се върна знам че вече няма да имам опора от него страна. Много съм тъжна, наистина искам да ми помогнете. Как да постъпя? какво да правя? Защо не ни разбира баща ми ? Все си мисли че знае всичко. Но аз искам свобода, искам да съм самостоятелна. И да се върна пак ще съм със свекърва ми , защото сме заедно. Аз искам да съм с мъжа ми само ние двамата. В началото си мислехме с мъжа ми, когато дойдох ме тук че кокато съберем малко пари и научим езика, ще си хванем квартира. Но не стана просто тези кавги и този тормоз ....
Смятам че това е просто някакво изпитание, от което трябва да си извадя една поука. И знам че стъпката която ще направя или ще е най- голямата грешка или ще е просто една стъпка към ново начало! Но коя е грешката и коя е правилната стъпка просто незнам??? Надявам се че сте ме разбрали и че ще ми помогнете дори и мъничко ?!

Благодаря ви предварително и чакам с нетърпение да ми отговорите!

[Rossiebank]

Вече от близо 5 години съм със страхова невроза или по- модерно Паническо разстройство . Пия Ксетанор но без много големи резултати. Не мога да излизам да ходя на работа , с една обща дума е ад. Искам да ми дадете някакви насоки за справяне с това ужасно състояние. Дори и вкъщи получавам гадните панически атаки. Днес чух за Шуслерови соли номер 5 дали биха могли да се комбинират с антидепресанта . Колко време се приемат и дали изобщо биха помогнали в моя случай . Благодаря , Ви за отделеното време.

[diana199406]

Здравейте, г-жо Тодорва!18 годишно момиче съм и моля за съвет от вас за начин за решаване на проблема ми.От известно време ме турмозят спомени от миналото.Мисля,че това,което сте написали го описва най-точно:

''3.Възможно е да имате постравматични стресови смущения, в които нещо от вашето минало ви преследва..''

Не мога да се отърва от това,което ме ''изяжда'' в мен.Често се сещам за няколко наскоро случили ми се случки,които са ме накарали да се чувствам сякаш съм се изложила с нещо и не мога да го преодолея.Това ме предследва.Имам случки и от близкото минало,за които също от време на време се присещам и ме турмозят.В една от случките направих грешка,която също не мога да си простя и само спомена за случилото се ме кара да се чувствам гузно.Чувствам вина и някакси накърнено достойнство.Освен всичко преди 5 години изгубих и много близък човек.Загубата от смъртта му може би също ми оказва влияние.Как да избягам от миналото,което ме преследва и не ми дава мира?

[Ivetoo63]

Zdraveite!Iksma da vi spodelq moq priblem !Edin den vlqzoh vav edin forum i pro4eth bez da iskam za Bolestta SPIN!Ot togava ne sam na sebe si polu4ih strahova nevroza i zapo4nah da si vnu6avam 4e i az q imam taazi bolest mnogo se strahuvam neprekasnato si pravq testove za spin vinagi sa otricatelni!Imm si partnior koito i toi e isledvam strah me e ot tazi bolest 6t ese pobarkam pomislq li si za neya polu4avam krizi.Zapo4na da mi preska4a sarceto nqmam jelaiq za jivot mislq si 4e kato saspq ve4etra i pove4e nqma da se sabudq!6te se opravq li hodila sam pri psihiatar predpisva mi hap4eta!Zapo4vam da mi vliat i sled vreme pak zapo4vam da se pobarkvam!Mnogo se strahuvam da ne poludeq.Nqmam jelanie za ni6to za jivot 4udq se ako mi otkriqt nqkakva nolest kak 6te se preborq ili pak 6t eumra?Pravila sam si mnogo isledvaniq vsi4ko e normalno no qvno ima ne6to koeto ne e normalno v mozaka mi !Molq vi za otgovor.Blagodarq vi predvaritelno!

[Galina Todorova]

Вече от близо 5 години съм със страхова невроза или по- модерно Паническо разстройство . Пия Ксетанор но без много големи резултати. Не мога да излизам да ходя на работа , с една обща дума е ад. Искам да ми дадете някакви насоки за справяне с това ужасно състояние. Дори и вкъщи получавам гадните панически атаки. Днес чух за Шуслерови соли номер 5 дали биха могли да се комбинират с антидепресанта . Колко време се приемат и дали изобщо биха помогнали в моя случай . Благодаря , Ви за отделеното време.

Здравейте,
От писмото ви не става ясно от колко време пиете антидепресанти. Не е ясно и от кога стоите затворени в къщи. Това са важни уточнения. Шуслеровите соли са хранителна добавка, която при серозна диагноза като паническо разстройство могат да имат само подържаща роля в лечението, но не и основна. Препоръчвам ви да посетите психиатъра си и да споделите, че не чувствате ефект от лекарствата. Той ще предприеме адекватни мерки и ако се наложи ще смени лечението. Освен това е хубаво да започнете психотерапия при когнитивно- поведенчески психотерапевт. Той ще ви помогне да се справите с проблема. Желая Ви успех!