Галина Тодорова – психолог-консултант

В този раздел на нашия форум можете да задавате въпроси, свързани с психология, психиатрия и сексология, да споделяте мнения и да получите съвет.

Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Galina Todorova » 13 Юли 2012, 09:49

Здравейте,
За мен ще бъде удоволствие да отоворям на вашите въпроси свързани с проблеми като:

1.Депресия – чувствате се безполезни, вашият сън и хранене са нарушени, чувствате се унили,не можете да се концентрирате, загубвате интерес към неща, които преди са ви доставяли удоволствие.

2.Вие може да имате сериозни симптоми на безпокойство, като пристъпи на паника, многобройни фобии, завладяващи, натрапчиви синдроми или безпокойство като цяло. Вие може да сте ужасени от социални ситуации и поради тази причини да ги избягвате, като по този начин унищожавате социалния си живот и този на работното място.

3.Възможно е да имате постравматични стресови смущения, в които нещо от вашето минало ви преследва. Друг вариант е да страдате от сериозни хранителни разстройства, като компулсивно преяждане, булимия или анорексия.

Очаквам моите отговори да ви помогнат да елиминирате страховете, негативните мисли и усещания които изпитвате за да се почувствате отново страхотно и да преоткриете своя живот.

Повече за мен и моята практика можете да научите от профила ми в Справочник Фрамар или на сайта http://www.psychea-bg.com.
Аватар
Galina Todorova
 
Мнения: 152
Регистриран на: 13 Юли 2012, 09:40

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот 537476 » 17 Юли 2012, 14:13

НА какво се дължи моето безсъние?
537476
 
Мнения: 3
Регистриран на: 28 Юли 2011, 11:27

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот lady25 » 30 Сеп 2012, 21:06

Здравейте! Не знам дали правилно съм се насочила да задам въпроса си към вас, но се надявам да можете да ми отговорите.
С мъжа ми живеем заедно от три години- една от онези любови, които хората не вярват, че съществуват. Влюбихме се от пръв поглед и заживяхме заедно още на първия месец. Нямаме семейни проблеми каквито имат повечето двойки и много рядко се караме за каквото и да било. И двамата гледаме положително на всичко, което ни се случва и това сякаш помага до някаква степен. Проблема обаче поне според мен се корени в детството ни. И двамата имаме властни майки, който са ни биели и които до скоро и двамата сме мразели. С годините нещата улягат и някак си вече сме заменили омразата с обич от дистанцията на времето, но и двамата имаме проблем според мен свързан с това, че когато сме имали нужда да споделим нещо когато сме били деца не е имало към кого да се обърнем, но това вие ще кажете дали е така.
И двамата имаме проблем със споделянето, особено когато става въпрос за битови неща. Много рядко говорим ако имаме проблеми от бита и мъжът ми някак си се справя с това, но на мен ми е сякаш невъзможно. Често изпадам в депресивни състояния, чувствам се апатична и неразбрана,безполезна, губя интерес към всичко и започвам да си създавам филми в главата как никой не ме обича и няма нужда от мен и такива подобни. Това разбира се не е така, вече казах , че страшно много се обичаме, но когато проблемите надделеят не знам как да се справя психически. С мъжът ми сме говорили за това и той знае за тези мои състояния, но сякаш и той не може или може би не иска да се справя с тях, защото в такива случаи му напомням на майка му, която има сериозни проблеми с нервите.
Не знам какво да правя. Не искам да започваме да се караме заради моите отклонения обаче в повечето случаи когато се караме е заради това. Страхувам се, че ако не се справя по някакъв начин с този проблем той ще загуби интереса си към мен, защото както вече казах му напомням за майка му, а и за мен това състояние е непоносимо.
Надявам се, че ще можете да ми помогнете. Предварително благодаря!
lady25
 
Мнения: 2
Регистриран на: 30 Сеп 2012, 20:42

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Galina Todorova » 04 Окт 2012, 14:38

lady25 написа:Здравейте! Не знам дали правилно съм се насочила да задам въпроса си към вас, но се надявам да можете да ми отговорите.
С мъжа ми живеем заедно от три години- една от онези любови, които хората не вярват, че съществуват. Влюбихме се от пръв поглед и заживяхме заедно още на първия месец. Нямаме семейни проблеми каквито имат повечето двойки и много рядко се караме за каквото и да било. И двамата гледаме положително на всичко, което ни се случва и това сякаш помага до някаква степен. Проблема обаче поне според мен се корени в детството ни. И двамата имаме властни майки, който са ни биели и които до скоро и двамата сме мразели. С годините нещата улягат и някак си вече сме заменили омразата с обич от дистанцията на времето, но и двамата имаме проблем според мен свързан с това, че когато сме имали нужда да споделим нещо когато сме били деца не е имало към кого да се обърнем, но това вие ще кажете дали е така.
И двамата имаме проблем със споделянето, особено когато става въпрос за битови неща. Много рядко говорим ако имаме проблеми от бита и мъжът ми някак си се справя с това, но на мен ми е сякаш невъзможно. Често изпадам в депресивни състояния, чувствам се апатична и неразбрана,безполезна, губя интерес към всичко и започвам да си създавам филми в главата как никой не ме обича и няма нужда от мен и такива подобни. Това разбира се не е така, вече казах , че страшно много се обичаме, но когато проблемите надделеят не знам как да се справя психически. С мъжът ми сме говорили за това и той знае за тези мои състояния, но сякаш и той не може или може би не иска да се справя с тях, защото в такива случаи му напомням на майка му, която има сериозни проблеми с нервите.
Не знам какво да правя. Не искам да започваме да се караме заради моите отклонения обаче в повечето случаи когато се караме е заради това. Страхувам се, че ако не се справя по някакъв начин с този проблем той ще загуби интереса си към мен, защото както вече казах му напомням за майка му, а и за мен това състояние е непоносимо.
Надявам се, че ще можете да ми помогнете. Предварително благодаря!


Здравейте, От писмото Ви разбирам, че във вашето семейство кавгите са рядкост и ако все пак се появи конфликт причината за него сте вие. Основният проблем е в това, че приличате на майка му и имате същото невротично поведение като нея. Не разбрах, обаче дали и съпругът Ви споделя вашите мисли, убеждения и чувства. Споделяте, че ви е трудно да се разкривате, когато страдате. Би било добре за вас да се доверите на партньора си и да му разкриете собствените си страхове. Предполагам, че дълбоко във вас стои страхът от изоставяне (това е само хипотеза изградена върху малкото информация получена от вас, така че може и да не съгласите с мен). Този страх е свързан с усещането, че винаги може да изгубите човека до себе си. Не сте сигурна във силата на неговата любов. Чувствате се самотна, изгубена и поради това отдавате целия си живот на тази връзка. Когато връзката се почувства застрашена по някакъв начин, вие показвате силна емоционална реакция. Това може да е моментна раздяла, споменаване на някой, който подбужда у вас ревност, спор или промяна в настроението на партньора. Вашият партньор почти неизменно чувства, че вие реагирате прекалено рязко и бихте могли да изразите озадаченост. Вероятно не се чувствате добре когато сте сами и най-вероятно сте притеснени, отчаяни или отделени. Вие правилно сте разбрали, че проблемите на повечето хора са силно свързани с тяхното детство. Ако искате да промените нещо в себе си се опитайте да разберете нещо повече за това как сте се чувствали в детството си. Гласувайте по-голямо доверие на мъжа до вас. Повярвайте му че ще остане с вас завинаги и няма да ви напусне. Не се вкопчвайте в партньора си, не бъдете ревниви и не реагирайте прекалено остро на емоционални провокации. Най-добрият начин е като работите върху себе си. Изследвайте вашите собствени ресурси и се научете, че можете да бъдете сами и да процъфтявате. Харесайте се такава каквато сте. Ако все пак нещо във вашия характер ви пречи да развиете пълноценно себе си и отношенията с партньора си, поговорете със съпруга си. Попитайте го открито какво харесва във вас и какво му се иска да промените в себе си. В една връзка само любов не стига.Много е важно съпрузите да си сътрудничат и да взимат съвместни решения. Те трябва да бъдат гъвкави, приемащи, прощаващи и толерантни към грешките на другия, към неговите странности. От вашите думи разбирам, че вие сте намерили любимия си. Ако е така не се притеснявайте да му разкриете проблемите, съмненията и терзанията си. Помолете го да ви помогне да се справите с тъгата и несигурността. Първата стъпка е да започнете да споделяте и да се доверявате повече. Не пренебрегвайте и работата върху собствената си самооценка, защото ми се струва, че е занижена.
Не забравяйте никога, че Вие сте уникална и в целия свят няма друга с вашата идентичност. Желая Ви успех!
Аватар
Galina Todorova
 
Мнения: 152
Регистриран на: 13 Юли 2012, 09:40

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот lady25 » 04 Окт 2012, 22:18

Здравейте. Много ви благодаря за отговора, защото наистина мисля, че имам нужда от помощ и бих отишла на сеанс при терапевт, но в момента не съм в България, а и живея в малък град, където психолози няма.
Мъжът ми знае за всичките ми проблеми, разказала съм му за всичко, което ме тормози още в началото на нашата връзка и отношенията ни са изключително открити и честни. Просто и двамата предпочитаме да задържаме в себе си негативните емоции доколкото това е възможно, но не мисля, че на мен това ми помага , даже напротив, мисля си че става по- зле и когато дойде момента нещата да ескалират и да се стигне до разговор , разговора се превръща в безпочвени обвинения към него, а аз не искам това. Той не го заслужава и прави всичко възможно да бъда щастлива.
Сигурна съм в силата и истинността на неговите чувства , но въпреки това има моменти , когато се чувствам адски самотна. И да знам, че проблемите ми се коренят в детството ми, но не знам какво мога да направя, за да ги реша. Като дете почти постоянно се чувствах така.Бях срамежливо дете от бедно семейство. Родителите ми постоянно се караха, майка ми избухваше без никакви причини и се държеше зле с всички ни. Биеше ни с брат ми постоянно за дребни неща и постоянно повтаряше как за нищо не ставаме, а никой не ни защити. Баща ми никога не се застъпи за нас, не мога да си обясня защо, при положение , че си спомням как като много малка поисках помощ от него, но нищо не се промени. Никога не съм имала с кого да разговарям за това и първият човек, с когото съм го споделила е мъжа ми. Тогава разбрах, че и неговата майка е била същата, но докато изблиците на моята се дължаха на ранна критическа, то неговата винаги си е била такава и още е.
Това ме кара да имам по- специално отношение към нея и да гледам да съм колкото се може по- далеч от нея, но това не е възможно, защото живеем в една къща, когато сме в България, а рано или късно ще се върнем пак там. Аз изпадам в ужас за тази момент. По принцип не съм ревнива и съм адски позитивен и спокоен човек, но тя е винаги в някаква невроза, която изнервя и всички останали наоколо и особено мен. Истината е, че може би наистина изпитвам ревност от нея, но вината не е на мъжа ми , а нейна, защото тя манипулира всички със здравословното си състояние и никой не смее да застане срещу нея, за да не вземе да и стане нещо (тя е сърдечно болна, с високо кръвно и в критическа- лоша комбинация, но и преди това на младини пак е била такава, сега просто и е по лесна манипулацията, защото ако някой и опонира започва да трепери и да гълта успокоителни). А аз не мога така. Отделила съм се от моето семейство на 14 и съм се справяла сама до колкото мога, свикнала съм на самостоятелност, а не постоянно някой да ми дава мнения и да има някакви претенции към мен. В крайна сметка с нея рано или късно ще се оправим. Тя не е главния проблем и мисля, че ще намеря начин да се справя с натрапването и.
Не знам до колко самооценката ми е занижена. Винаги съм се опитвала да бъда различна, да не се сливам с тълпата, да съм отворена към всички хора и преживявания. Не критикувам никого за решенията, който взема, а се опитвам да погледна и от неговата гледна точка, но обичам да казвам истината и да имам собствено мнение, а хората не обичат това и съответно нямам много приятели. Поне тези, които имам знам, че са истински. Трудно се сприятелявам, защото не обичам повърхностни и лицемерни хора. може би и това, че нямам приятели допринася да се чувствам толкова самотна понякога. Не знам, но искам да се преборя с това, за да не стана и аз един ден същата невротичка като майките ни и децата ни да страдат, както сме страдали ние.
Ако можете да ми дадете конкретни съвети как да променя мисленето си или нещо в живота си, което да ме спаси от тези моменти ще ви бъда много благодарна. Предварително благодаря.
lady25
 
Мнения: 2
Регистриран на: 30 Сеп 2012, 20:42

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Galina Todorova » 05 Окт 2012, 22:57

lady25 написа:Здравейте. Много ви благодаря за отговора, защото наистина мисля, че имам нужда от помощ и бих отишла на сеанс при терапевт, но в момента не съм в България, а и живея в малък град, където психолози няма.
Мъжът ми знае за всичките ми проблеми, разказала съм му за всичко, което ме тормози още в началото на нашата връзка и отношенията ни са изключително открити и честни. Просто и двамата предпочитаме да задържаме в себе си негативните емоции доколкото това е възможно, но не мисля, че на мен това ми помага , даже напротив, мисля си че става по- зле и когато дойде момента нещата да ескалират и да се стигне до разговор , разговора се превръща в безпочвени обвинения към него, а аз не искам това. Той не го заслужава и прави всичко възможно да бъда щастлива.
Сигурна съм в силата и истинността на неговите чувства , но въпреки това има моменти , когато се чувствам адски самотна. И да знам, че проблемите ми се коренят в детството ми, но не знам какво мога да направя, за да ги реша. Като дете почти постоянно се чувствах така.Бях срамежливо дете от бедно семейство. Родителите ми постоянно се караха, майка ми избухваше без никакви причини и се държеше зле с всички ни. Биеше ни с брат ми постоянно за дребни неща и постоянно повтаряше как за нищо не ставаме, а никой не ни защити. Баща ми никога не се застъпи за нас, не мога да си обясня защо, при положение , че си спомням как като много малка поисках помощ от него, но нищо не се промени. Никога не съм имала с кого да разговарям за това и първият човек, с когото съм го споделила е мъжа ми. Тогава разбрах, че и неговата майка е била същата, но докато изблиците на моята се дължаха на ранна критическа, то неговата винаги си е била такава и още е.
Това ме кара да имам по- специално отношение към нея и да гледам да съм колкото се може по- далеч от нея, но това не е възможно, защото живеем в една къща, когато сме в България, а рано или късно ще се върнем пак там. Аз изпадам в ужас за тази момент. По принцип не съм ревнива и съм адски позитивен и спокоен човек, но тя е винаги в някаква невроза, която изнервя и всички останали наоколо и особено мен. Истината е, че може би наистина изпитвам ревност от нея, но вината не е на мъжа ми , а нейна, защото тя манипулира всички със здравословното си състояние и никой не смее да застане срещу нея, за да не вземе да и стане нещо (тя е сърдечно болна, с високо кръвно и в критическа- лоша комбинация, но и преди това на младини пак е била такава, сега просто и е по лесна манипулацията, защото ако някой и опонира започва да трепери и да гълта успокоителни). А аз не мога така. Отделила съм се от моето семейство на 14 и съм се справяла сама до колкото мога, свикнала съм на самостоятелност, а не постоянно някой да ми дава мнения и да има някакви претенции към мен. В крайна сметка с нея рано или късно ще се оправим. Тя не е главния проблем и мисля, че ще намеря начин да се справя с натрапването и.
Не знам до колко самооценката ми е занижена. Винаги съм се опитвала да бъда различна, да не се сливам с тълпата, да съм отворена към всички хора и преживявания. Не критикувам никого за решенията, който взема, а се опитвам да погледна и от неговата гледна точка, но обичам да казвам истината и да имам собствено мнение, а хората не обичат това и съответно нямам много приятели. Поне тези, които имам знам, че са истински. Трудно се сприятелявам, защото не обичам повърхностни и лицемерни хора. може би и това, че нямам приятели допринася да се чувствам толкова самотна понякога. Не знам, но искам да се преборя с това, за да не стана и аз един ден същата невротичка като майките ни и децата ни да страдат, както сме страдали ние.
Ако можете да ми дадете конкретни съвети как да променя мисленето си или нещо в живота си, което да ме спаси от тези моменти ще ви бъда много благодарна. Предварително благодаря.


Здравейте, Прочетох внимателно писмото Ви. Не заявявате ясно какъв е точно главния ви проблем. Един път казвате, че сте позитивна и открита личност, а в следващия момент споделяте, че трудно създавате приятелства, защото мислите че хората са лицемерни и не смеете да им се доверите. Отношенията с мъжа ви са "изключително открити и честни", но "просто и двамата предпочитате да задържате в себе си негативните емоции". Казвате, че сте позитивен и спокоен човек, но свекърва ви изнервя всички,ОСОБЕНО ВАС. Въпреки това тя не е основния ви проблем, независимо от това, че манипулира всички и вие не можете да проявите своята самостоятелност на която сте научена от малка. Дано да забелязвате противоречието в собствените си думи и мисли. Считам, че е е добре наистина да се консултирате с мой колега (само ако искате да си обясните точно какъв е проблема ви). Много съжалявам, но не е възможно (поне за мен) да ви дам подходящи съвети как да промените мисленето си. Опитайте се да си отговорите сама на въпроса: "Какво искам да променя в себе си"? Отговорът на този въпрос е първата стъпка към промяната в мисленето на една личност. Добре е да знаете, че тази промяна е дълъг процес, който е свързан с полагане на взаимни усилия от страна на клиента и терапевта. Желая Ви успех!
Аватар
Galina Todorova
 
Мнения: 152
Регистриран на: 13 Юли 2012, 09:40

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот nadka8701 » 06 Окт 2012, 13:00

здравейте и много ви моля за помощ ,от около 3 години пия ципралекс заради паническите атаки които имах,повлия ми добре и вече реших да го спирам заради натрупаните килограми и замъгляването на зрението което получих вследствие употребата му,понеже преди това бях спирала серопрам успешно по схема по същата намалявях ципралекса за около 3 месеца но след като вече не трябваше да го пия се започна с ужаснити симптоми или синдром на отнемане лекарят казва да го пия само когато се сетя но ето вече повече от година го пия през около 2-3 дни по четвъртинка от 10 мг но немога да го спра не го ли пия 3-4 дни и се започва със симптомите и след като го изпия всичко свършва моля ви кажете ми някаква схема как да го спра това тази доза 2,5мг действа ли ми найстина какво да правя неискам цял живот да го пия,преди пиех по едно хапче от 10 мг не съм пила големи дози и го намалявах постепенно но не стана а повече тази доза как да я намаля то ще стане на прах хапчето немога да го деля на по малки парчета,много моля за някакъв съвет някаква по плавна схема или нещо за успешното му спиране
nadka8701
 
Мнения: 1
Регистриран на: 06 Окт 2012, 10:10

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Galina Todorova » 06 Окт 2012, 21:12

nadka8701 написа:здравейте и много ви моля за помощ ,от около 3 години пия ципралекс заради паническите атаки които имах,повлия ми добре и вече реших да го спирам заради натрупаните килограми и замъгляването на зрението което получих вследствие употребата му,понеже преди това бях спирала серопрам успешно по схема по същата намалявях ципралекса за около 3 месеца но след като вече не трябваше да го пия се започна с ужаснити симптоми или синдром на отнемане лекарят казва да го пия само когато се сетя но ето вече повече от година го пия през около 2-3 дни по четвъртинка от 10 мг но немога да го спра не го ли пия 3-4 дни и се започва със симптомите и след като го изпия всичко свършва моля ви кажете ми някаква схема как да го спра това тази доза 2,5мг действа ли ми найстина какво да правя неискам цял живот да го пия,преди пиех по едно хапче от 10 мг не съм пила големи дози и го намалявах постепенно но не стана а повече тази доза как да я намаля то ще стане на прах хапчето немога да го деля на по малки парчета,много моля за някакъв съвет някаква по плавна схема или нещо за успешното му спиране


Здравейте, Благодаря Ви за доверието, което ми гласувате, но аз не съм психиатър по образование, а психотерапевт. Разликата е в това, че психотерапевта или психолога не се занимават с медикаментозно лечение. Но все пак ще изразя мнението си. Смятам, че такава малка доза и то употребена през 3-4 дни не оказва лечебен ефект. По-вероятно е да играе ролята на плацебо (плацебо (от лат.: placebo — ′трябва да угаждам е всяка симулирана, иначе медицински неефективна интервенция (операция, химически разтвор, хапче или психотерапия), която се назначава с предполагаемо терапевтично въздействие, каквото всъщност няма. Понякога пациенти, получаващи плацебо лечение (инертно вещество, напр. захарно хапче), за което обаче вярват, че е ефективна интервенция, могат да получат въображаемо или действително подобрение на медицинското си състояние — ефект, наричан плацебо ефект. Пример за плацебо ефекта е Хомеопатията). Препоръчвам Ви да посетите своя психиатър и да решите как да се справите със спирането на лекарството. Освен това е добре, ако можете да си позволите няколко срещи с психолог-консултант или психотерапевт. Желая Ви успех!
Аватар
Galina Todorova
 
Мнения: 152
Регистриран на: 13 Юли 2012, 09:40

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот kristina91 » 04 Ное 2012, 04:46

Здравейте. Моля ви за помощ, да ми дадете съвет! Аз съм на 21 години, имам си приятел, който е на 29 години. Страх ме е много да не го загубя, обичам го страшно много, но го наранявам... Тази вечер отново... Не знам на какво се дължи, дали наистина имам нужда да отида на психолог... Но наистина нещо става с мен и аз и всички го забелязват. Постоянно си променям настроенията, получавам нервни тикове, дразня се и избухвам от малки или дори и незначителни неща... На какво може да се дължи това? Дали е понеже като малка преживях нещо ужасно, нещо което не знам дали мога да преудолея, за което винаги се сещам и мисля или е от прекалена ревност ( защото ужасно много го ревнувам и се плаша, ревнувам без да има причина, сърдя се като 13 годишно дете)...? Не знам към кого да се обърна, не знам какво да направя, не спирам да плача (понеже тази вечер допуснах една грешка да се повтори), не знам дали съм луда. дали имам психични отклонения или може би това е "нормално", не знам дали трябва да отида на лекар или да се опитам да поговоря с мама, дали трябва да взема хапчета за нервната система (понеже имам ужасни нерви) ... Леле чувствам се толкова объркана в момента, че дори не знам дали ще разберете това, което пиша и се опитвам да изразя. Моля кажете според вашето мнение на специалист, дали наистина съм с психично отклонение и имам ли нужда от сеанс с доктор!?
kristina91
 
Мнения: 2
Регистриран на: 04 Ное 2012, 03:49

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Galina Todorova » 04 Ное 2012, 16:24

kristina91 написа:Здравейте. Моля ви за помощ, да ми дадете съвет! Аз съм на 21 години, имам си приятел, който е на 29 години. Страх ме е много да не го загубя, обичам го страшно много, но го наранявам... Тази вечер отново... Не знам на какво се дължи, дали наистина имам нужда да отида на психолог... Но наистина нещо става с мен и аз и всички го забелязват. Постоянно си променям настроенията, получавам нервни тикове, дразня се и избухвам от малки или дори и незначителни неща... На какво може да се дължи това? Дали е понеже като малка преживях нещо ужасно, нещо което не знам дали мога да преудолея, за което винаги се сещам и мисля или е от прекалена ревност ( защото ужасно много го ревнувам и се плаша, ревнувам без да има причина, сърдя се като 13 годишно дете)...? Не знам към кого да се обърна, не знам какво да направя, не спирам да плача (понеже тази вечер допуснах една грешка да се повтори), не знам дали съм луда. дали имам психични отклонения или може би това е "нормално", не знам дали трябва да отида на лекар или да се опитам да поговоря с мама, дали трябва да взема хапчета за нервната система (понеже имам ужасни нерви) ... Леле чувствам се толкова объркана в момента, че дори не знам дали ще разберете това, което пиша и се опитвам да изразя. Моля кажете според вашето мнение на специалист, дали наистина съм с психично отклонение и имам ли нужда от сеанс с доктор!?


Здравейте Кристина,
От писмото Ви разбирам, че се чувствате объркана от чувствата и мислите, които бушуват във вас. Добре е да се опитате да разпознаете собствените си емоции, защото това ще ви даде шанс да работите с тях. Умението да се освободите от изблиците на гняв и ревност може да овладеете с помощта на психотерапевт. Ако той прецени ще ви препоръча консулт с психиатър, невролог или друг специалист. Не се отказвайте от идеята да промените нещата, които ви правят нещастна. Не се страхувайте или срамувайте да се доверите на професионалисти, които ще ви окажат адекватна помощ. Желая Ви успех!
Поздрави: Г.Тодорова
Аватар
Galina Todorova
 
Мнения: 152
Регистриран на: 13 Юли 2012, 09:40

Следваща

Назад към Психология, психиатрия и сексология

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта