Съществува ли истинската любов - как да я разпознаем

[niya_mazova]

Като става въпрос за големи любови винаги се сещам за последното гадже преди мъжа ми, който даже не ми е и мъж
Винаги си мислих, че тези неща изскачат изневиделица и точно така стана с онова бившо гадже.

Поне три години преди да се запознаем официално се бяхме срещали по разни места, а когато се запознахме дори не можахме да се разпознаем. На първата ни среща беше дошъл специално заради мен, понеже ни свърза общ познат и след месец телефонни разговори се решихме и двамата, той да дойде. Тогава живееше на 300 километра от мен, но не пропускахме седмица без да се видим. Сега се сещам, че може би и заради това ни се е виждала толкова голяма нашата любов!
Няма да разказвам продължението, тъй като това беше голямата ни романтична любов, от там нататък стана грозно или поне аз така го виждам, но като се замислиш всичките телефонни обаждания и разговори до среднощ, при други обстоятелства със сигурност щяха да са перфектната история, която да разказвам на децата, които слава Богу нямаме
А запознанството с мъжа ми не беше от най-специалните, просто една вечер го срещнах с компания, която познавах и му казах, ей, знаеш ли, че те познавам и той беше готов да тръгне след мен и го направи Ама съм му страшно благодарна за това!

[Anka]

И аз се запознах с моето сегашно гадже като на филм!
Това лято на морето направих грешката да си тръгна по-рано от дискотеката и тръгнах към квартирата сама. Само че сещате се на Слънчев бряг какви откачалки дебнат на всеки ъгъл, а къщата в която бяхме отседнали беше доста в края на курорта. И като по филмите изкочи насреща ми един доста пиян господин, който ми налетя - дали на мен, дали на късата ми пола не знам ! За щастие Станимир (приятеля ми) се изпречи от някъде и ме спаси от онзи . Сега ми изглежда вече смешно, като знам, че това е по-скоро моя късмет, но тогава яко се изплаших. Станимир ме изпрати до дискотеката обратно, за да не стоя сама и остана с мен, въпреки приятелите ми. Разбрахме се пак да се видим на другия ден и си разменихме телефоните. Той стана моят герой, вече сме от няколко месеца заедно и е много вълнуващо, но за съжаление в момента сме от различни градове - той е от Ямбол, а аз от Търново! Надявам се скоро да се съберем И да имаме още по-интересни мигове занапред и още по-завладяваща история, засега - толкова!

[Elica]

Срам не срам, с моят бивш приятел се запознахме в сайт за запознанства, после започнахме да си пишем в скайп След няколко месеца решихме да се срещнем, без да имаме сериозни намерения един към друг. Продължихме да се виждаме и те нещата се случиха от самосебе си, доста скучно като чета вашите истории Сега се надявам с новата любов някой ден да имам вълнуваща история!

[Pipilota]

С две думи казано - взех му куфара на летището Явно съдбата ни е събрала! За щастие това се случи в България и лесно се намерихме, той имаше различни подаръци и ценности в куфара, както и аз в моя! т.е. той моя си дойде при мен де, след дълги разправии с летището, но неговия трябваше да идва да си го търси у нас, а аз като добра домакиня го поканих на кафе поне и т.н. т.н...остана 2 дена, разбира се в хотел, и прекарахме времето си заедно на гости в моят град

[Kaya]

На излизане от офиса ми отсреща имаше тогава една сграда цялата в стълка! И какво се загледах отсреща - взех, че паднах зверски и си навехнах глезена А това се случва в центъра на града, колко срам брах да не ви казвам! Бъдещият ми съпруг ме е видял, дойде и ми помогна, бях се навехнала сериозно, не можех да стъпя, заведе ме до болницата, помогна ми там със снимки и всичко останало. Дори ми купи лекарствата, които ми изписаха закара ме до вкъщи, остави ми телефон и така, изпрати ме до вратата и си тръгна, разбира се. Когато се възстанових му се обадих да му върна парите и да му благодаря, направихме си среща за обяд в обикновен ресторант, но той видите ли се появи с едни прекрасни цветя и каза, че въпреки болката ми е бил много благодарен, че съм паднала в ръцете му и че от тогава не спира да мисли за мен направо се изчервявам докато разказвам. От там нататък срещите ни тръгнаха стандартно, той е много нежен, oбаждаше се дискретно да попита кога ще ми е удобно да се видим, беше много хубаво! За щастие това му държание не се е променило вече 10 години! А пред офиса, където паднах ме заведе в полунощ на 5-тата ни годишнина , беше украсил пейката с розови листенца и свещи, а там ме чакаше един мъфин с прекрасен пръстен отгоре ...

[Snejna]

Страхотни истории, особено Кaya историята ти е уникална! Прииска ми се да изживея всичко това с теб сякаш!
Аз срещнах моят съпруг още в училище имахме си една лапешка ученическа любов, която взе, че се оказа устойчива и накрая учихме в университет заедно и след 10 години връзка сключихме брак

[Pipilota]

Всички имат много хубави любовни истории! А най-важното е, ако любовта продължава да е жива и да сме все така влюбени и щастливи с половинките си

[Kaya]

Страхотни истории, особено Кaya историята ти е уникална! Прииска ми се да изживея всичко това с теб сякаш!
Аз срещнах моят съпруг още в училище имахме си една лапешка ученическа любов, която взе, че се оказа устойчива и накрая учихме в университет заедно и след 10 години връзка сключихме брак

Да, като се сетя - хубав спомен, който още ми топли сърцето )

[Burborino]

Запознахме се в Интернет. Пишехме си всеки ден с часове... имейли, в чата, после смс-и. Звъняхме си на стационарните телефони много (защото все още мобилните услуги бяха бая скъпи, пък ние бяхме студенти). После се видяхме, станахме си дружки. И в един момент (след 5-6 месеца) си признахме, че имаме чувства един към друг и така вече десет години

[Andrey]

Последната ми приятелка, вече бивша, се запознахме на едно организирано благотворително събитие, беше доста странно там да се сваляш с някой, но роля изигра фейсбук, защото после от там поддържахме контакт, докато стигнахме вече до излизане очи в очи